Конституционният съд (КС) даде "зелена светлина" на едно от най-знаковите дела за годината, което обещава да пренареди отношенията правителство и парламент. Магистратите допуснаха за разглеждане искането на служебното правителство съдът да се произнесе дали решението на Народното събрание от 13 март 2026 г. е законно. С него депутатите задължиха служебния кабинет да внесе проект на закон за ратифициране на присъединяването на България към Устава на Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп. Новината бе съобщена днес от пресцентъра на съда, след като всички 12 конституционни съдии се събраха в пълния си състав и гласуваха единодушно "за" относно допустимостта на жалбата.
Сблъсъкът на институциите
В дъното на конфликта стои въпросът кой точно определя външната политика на страната ни. Служебният премиер Андрей Гюров бе първият, който алармира за опасно прецедентно решение на парламента. Според него депутатите са прекрачили своите правомощия, като директно са наредили на Министерския съвет да инициира международен договор. "Има много ясна и устойчива практика на Конституционния съд във времето, която показва, че това решение на Народното събрание не отговаря на разпоредбите на Конституцията", каза Гюров.
Служебният премиер е категоричен, че по основния закон оперативната външна политика е прерогатив на правителството. Когато парламентът "заповядва" внасянето на ратификация, той на практика изземва функциите на изпълнителната власт, нарушавайки принципа за разделение на властите, мотивира се Гюров.
Геополитическият залог
Спорът около Съвета за мир не е просто процедурен. Инициативата на САЩ цели създаването на нов тип архитектура за сигурност, в която България е поканена като държава съоснователка на Съвета за мир. Докато в парламентарните кулоари мнозинството виждаше в това исторически шанс за страната, служебният кабинет настоя, че подобни дългосрочни ангажименти не могат да бъдат налагани чрез силови административни хватки от страна на законодателната власт.
Юристи коментираха, че решението на КС ще бъде историческо. Ако съдът обяви решението на парламента за нищожно, това ще охлади ентусиазма на депутатите да диктуват дневния ред на кабинета в международен геополитически аспект. Ако обаче жалбата бъде отхвърлена, това би дало на Народното събрание неподозирана досега мощ над решенията на „Дондуков“ 1, уточняват адвокати.
На ход са съдия Галина Тонева, която е докладчик по делото, и нейните колеги, които трябва да претеглят дали буквата на закона или политическия парламентарен устрем имат по-голяма тежест. Предстои съдът да събере становища от водещи правни институции и експерти по м
еждународно право, преди да излезе с финално решение, което цялата държава очаква с интерес.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
