Българите не намериха политически лидер, който да ги вдъхнови да гласуват на президентските избори. Разочарованието от политиците, неубедителните кандидати и превръщането на кампанията в ожесточен сблъсък между политически лагери са сред основните причини за рекордно ниската избирателна активност. Това заявиха социолозите Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ и Добромир Живков от „Маркет линкс“ пред бТВ. Според тях изборите са се превърнали и в оценка за управлението, а тревогите за сигурността и икономиката са оказали съществено влияние върху поведението на гражданите.
Кампанията се превърна в битка на племена
„За съжаление на кандидатите и партиите, които стояха зад тях, кампанията се превърна в нещо като битка на племена“, заяви Геновева Петрова. Според нея президентските избори, които по принцип предполагат по-силен мажоритарен елемент, постепенно са се превърнали в противопоставяне между политически общности.
Социологът обясни, че разочарованието от политиците и липсата на кандидат, с когото хората да се припознаят, са били сред основните причини за отказа от гласуване още в началото на кампанията. Опитът претендентите за „Дондуков“ 2 да бъдат представени като надпартийни фигури не е успял да промени тази нагласа.
Петрова обърна внимание и на огромната разлика между предварително заявените намерения за участие и действителното гласуване. В социологическите проучвания около 40% от гражданите декларирали готовност да отидат до урните. Реалната активност според паралелното преброяване на „Алфа Рисърч“ обаче достигнала едва 22,5%, или приблизително милион и половина души.
Избирателите показаха жълт картон на управляващите
„Хората не намериха кой да ги вдъхнови от кандидатите, за да отидат до урните“, заяви Добромир Живков. Според социолога от „Маркет линкс“ разочарованието от политическата ситуация е сред най-сериозните причини за слабата активност.
Живков определи изборния резултат като своеобразен „жълт картон“ за управляващите. По думите му президентският вот неизбежно се е превърнал и в оценка за работата на настоящото правителство, въпреки че основната му цел е изборът на държавен глава.
Той отбеляза, че Андрей Гюров и Георги Кандев са получили по-силна подкрепа от първоначалните очаквания. Според анализа му за това са допринесли мобилизацията на десни избиратели и засиленото противопоставяне по геополитическите въпроси. Живков обаче подчерта, че най-големият проблем остава отсъствието на огромна част от гражданите, които предварително са заявили намерение да гласуват.
Ударите в Черно море промениха предизборната кампания
Геновева Петрова посочи, че нападенията с дронове срещу търговски кораби в Черно море са извадили националната сигурност на преден план. Според нея събитията са направили геополитическите въпроси много по-близки и разбираеми за българските граждани, защото са показали, че военните конфликти могат да засегнат непосредствено страната ни.
По-категоричните позиции по темите за войната и сигурността са помогнали на определени кандидати да подобрят резултатите си, смята социологът. Същевременно според Петрова нееднозначните позиции на Илияна Йотова по отношение на правителството са създали допълнително предизвикателство за кампанията й.
Най-бедните райони масово се отдръпнаха от урните
Добромир Живков открои и икономическите причини за ниската активност. Според него сравнението с предишните избори показва особено силно намаляване на участието в най-бедните райони на България. Това той свърза с финансовата несигурност и притесненията на хората за икономическото им положение.
Социологът подчерта, че геополитическите въпроси не могат да изместят ежедневните проблеми на гражданите. Икономическите страхове също влияят върху отношението към управлението и върху решението дали изобщо да се участва в изборите.
Ще се върнат ли разочарованите избиратели на балотажа
Двамата социолози коментираха и възможността активността да се увеличи на втория тур между Илияна Йотова и Андрей Гюров. Според Добромир Живков част от негласувалите могат да бъдат мобилизирани през следващите дни, но подобно развитие не е сигурно.
Той припомни, че традиционно избирателната активност на балотаж често е по-ниска от тази на първия тур. При толкова слабо участие обаче е трудно да се прецени дали тази тенденция ще се запази.
Геновева Петрова и Добромир Живков посочиха още, че влияние върху гласуването може да окаже и протестният вот, при който гражданите избират единия кандидат не толкова заради подкрепа към него, колкото заради противопоставянето си на неговия съперник.
