Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев представи детайлите по проектобюджета за 2027 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието премина под мотото „Бюджет 2027 – оздравяване на финансите и основа за социално и икономическо развитие“.
Донев определи финансовата рамка като „бюджет на вразумяването“, който борави с реални цифри, политики и тенденции. Той изрази благодарност към премиера за инициативата проектобюджетът да бъде представен публично пред толкова широка аудитория, определяйки го като прецедент в българската история.
Вицепремиерът подчерта, че събитието не измества дебата от Народното събрание и Министерския съвет, а поставя началото на открити обществени консултации. Още следващата седмица предстоят срещи в рамките на „малките тристранки“, а в сряда проектът ще бъде официално разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Основното предизвикателство в Бюджет 2027 е постигането на финансова консолидация и свиване на дефицита на касова основа от 5,7% до 3,5% от БВП, като същевременно се запази подкрепата за доходите и семействата.
Доходи, пенсии и социална подкрепа
Минимална работна заплата: Увеличава се от 620 евро на 660 евро.
Заплати в бюджетния сектор: Предвидено е общо увеличение с 5%, а за учителите – със 7,5% (заделени 170,5 млн. евро).
Пенсии: За осъвременяването им от 1 юли 2027 г. са заложени 552,6 млн. евро. Таванът на максималната пенсия се вдига до 1874 евро.
Линия на бедност и помощи: Линията на бедност става 443 евро. Заделят се 114,3 млн. евро за по-високи социални помощи и 72,5 млн. евро за семейни помощи. Увеличават се 9 от 12-те вида помощи, като се вдигат и доходните критерии, за да се разшири обхватът на подпомаганите семейства. За помощи за отопление са предвидени 132,6 млн. евро.
Ваучери за храна: Максималният им размер ще достига до 200 евро.
Подкрепа за майчинството, децата и семейството (Общ пакет: 230,5 млн. евро)
Обезщетение за отглеждане на дете до 2 години: Увеличава се на 450 евро.
Стимул за завръщане на работа: Майките, които се върнат на работа преди детето да навърши 2 години, ще получават 75% от обезщетението (вместо досегашните 50%).
Данъчни облекчения за семейства с деца:
За 1 дете: 5000 евро
За 2 деца: 10 000 евро
За 3 и повече деца: 15 000 евро
Детско развитие: Въвежда се и допълнително облекчение за стимулиране на детското развитие.
Здравеопазване и образование
Здравеопазване (НЗОК): Здравноосигурителните плащания се увеличават с 493 млн. евро, с фокус върху по-висока ефективност и затегнат контрол върху разходването им.
Млади лекари и Детска болница: Заделят се допълнително 30 млн. евро за лекарите специализанти и 50 млн. евро целево за Националната детска болница.
Училищно образование: За осигуряване на безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас са предвидени 36,2 млн. евро. Стипендиите за гимназистите се увеличават с 20% (5 млн. евро), а 10 млн. евро се насочват към подкрепа на средното професионално техническо образование.
Висше образование: За студентите са заложени 27,3 млн. евро, разпределени за стипендии, студентски столове и ремонти на общежития.
Отбрана, бизнес и инфраструктурни проекти
Отбраната като абсолютен приоритет: Разходите за отбрана се планират на 2,23% от БВП. От тях 1,2236 млрд. евро са заделени за капиталови разходи на Министерството на отбраната (с 418 млн. повече спрямо 2026 г.).
Стимули за бизнеса: Прагът за регистрация по ДДС става 80 000 евро. За насърчаване на инвестициите са заделени 60 млн. евро, а за индустриални зони – 51 млн. евро.
Подкрепа за средния бизнес: Прагът за приоритетни инвестиционни проекти се понижава от 25 на 15 млн. евро, а изискването за работни места – от 100 на 40.
Магистрали и Публично-частно партньорство (ПЧП): Заделена е рекордна сума от 65 млн. евро за масирано проектиране на пътни обекти. Тъй като изграждането им само с държавни пари би отнело 50 години, чрез новия Закон за ПЧП и осигурени 10 млн. евро за международно сътрудничество се цели строителство по множество обекти едновременно.
Сигурност и бедствия: Подсигурява се покупката на първите 2 от общо 6 противопожарни самолета, нов спасителен кораб, дигитализация и проектиране на опасните язовири, създаване на Национален център за контрол на безопасността по пътищата и пълно разгръщане на въздушната спешна помощ.
