Българските читалища, които устояват на трудностите вече 170 години благодарение на родолюбиви българи и най-вече на читалищните деятели, имат своето бъдеще и в 21 век. Читалищата формират гражданското общество в България далеч преди да има държава. Това заяви президентът Илияна Йотова на среща с представители на Националния представителен организационен комитет за отбелязването на 170 години общонародно читалищно дело. Годишнината е под патронажа на държавния глава. Начело на комитета е председателят на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов, а членове са изявени личности в областта на науката, образованието и културата, представители на институции и на местната власт, медии.
По време на срещата на „Дондуков“ 2 бе откроена нуждата от мерки по отношение на целевото финансиране за читалищата, съхранението и обновлението на сградния фонд и правната рамка, по която функционират, както и желанието на български общности в чужбина да имат читалища. Единственото такова в момента е в Одрин и е филиал на Народно читалище „Просвета 1870” в Свиленград.
Развитието на българските читалища трябва да бъде приоритет на всички държавни институции, заяви Илияна Йотова. Участниците в срещата изразиха надежда следващото парламентарно мнозинство и следващото правителство да постави културата като приоритетна политика.
Представителите на Националния представителен организационен комитет изказаха благодарност към президента за безпрекословната й подкрепа за читалищната дейност през годините. Председателят на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов подари на държавния глава ключ, който е символ на честването и олицетворява ролята на читалището като ключ към България. Той обясни, че всеки от членовете на Националния представителен организационен комитет е получил такъв – Носител на ключа, но оригиналният – Пазител на ключа, е предназначен за президента.
Досега държавата третираше читалищата като социалната кухня на нашата идентичност и искрено се надявам, че оттук нататък тези културни институции ще се превърнат в инкубатор на културния ни код, заяви Славка Бозукова председател на Общество "Културно наследство", българският представител на най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
Смисълът на читалищата е да бъдат хранилище на паметта идентичността и културата. Но най-важно днес те да се превърнат в център за преживявания на младите хора, които да ги дигитализират и отворят за новия свят, допълни г-жа Бозукова.
В разговора беше обсъдена и програмата на честването на 170 години общонародно читалищно дело. Илияна Йотова подчерта съпричастността и подкрепата на президентската институция към планираните инициативи и събития. Тя изтъкна, че годишнината не трябва да се затваря само в рамките на читалищата, а „да достигне до всеки български дом“. Освен да покаже уникалността на читалищата като средище на просвета и култура, тази годишнина е възможност да се разгърнат и перспективите за тяхното развитие, както и възможностите да привличат все повече млади хора, изтъкна държавният глава. Във връзка с това бяха обсъдени възможностите за по-активна работа с училищата, така че учениците да познават читалищата и тяхната дейност.
Президентът предложи Съюзът на народните читалища да бъде инициатор на международна конференция за културата, на която да бъде популяризиране уникалната българска институция „читалище“. Включването на читалищата в културните туристически маршрути в страната, за каквито Илияна Йотова настоява от години, също е възможност да стане по-видимо читалищното дело.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
