Времето днес е безлично и герои не можем да имаме
. Признателност не значи раболепие
. Благодарност не значи подчинение
. Трябва да оставим България с идеята за самоличност
. Патриотизмът не е професия
- Проф. Пантев, каква България имаме днес, 150 години след героичното Априлско въстание?
- Имаме онова, за което са мечтали предците ни, онова с което сме израснали. Нашите бунтовници са дали живота си, но все пак въстанието е било реализирано. България днес е държава на европейската карта - има парламент, работещи институции, има знаме, армия, както и собствен културен принос към европейското наследство.
Разбира се, че в душите си тези бунтовници са виждали по-справедлива България. Но, така или иначе, основната цел и тази велика саможертва е постигната и днес можем да кажем, че страната ни отдава заслужена почит на своите герои и мъченици.
- Известно е, че въстанието търпи поражение, но кой е успехът му?
- Наричам това въстание триумфът на един погром. До голяма степен година след това започва Освободителната война. Цяла прогресивна Европа – писатели, философи, поети, художници – включително и представители на точните науки, застават на наша страна. Което дава възможност Русия да пресече Балкана и да ни донесе главното – възстановяването и ако щете по-поетично казано– възкръсването на българската държава.
- Кои са причините, поради които въстанието не е било масово? Страх от какво и предателство заради какво?
- Въстанието е едно локално усилие. Но от друга страна не бива да забравяме, че България беше поставена в най-тежката ситуация от всички поробени балкански народи. Ако можем да сравним османското нашествие с действието на един огромен хладилник, който замразява балканската историческа традиция и живот, следва да кажем, че българите бяха поставени във фризера му. Това правеше много по-трудна еманципацията на българската нация, отколкото тази на периферните други държави на този полуостров.
- По какъв път би тръгнала държавата ни, ако въстанието не беше избухнало?
- По пътя на арменците. Знаем, че те също положиха самоотвержени, героични, мъченически усилия. Но поради липса на военна намеса, поради по-слаб морален дисонанс към това събитие, то не беше осъществено. Така, че до голяма степен Априлското въстание е един погром, който все пак донесе щастие и реализация на всичко онова, за което в продължение на векове са се борили войници, четници, въстаници, книжовници и всички останали, които искаха по думите на Чинтулов: „да бъдем пак каквито бяхме“.
- Как изглежда събирателният образ на водачите на Априлското въстание - богати и бедни, образовани и необразовани или...?
- Тук можем да цитираме думите на Иван Вазов: „всеки взимаше участие в това предприятие“. Имало е хора с различен социален статут, но независимо от тази разлика всички са искали да живеят по българските закони, да има българско знаме, да има българска нация, което в крайна сметка с хиляди жертви беше постигнато.
- Каква е била по онова време ролята на Русия?
- Изцяло положителна. Русия може да е осъществявала угнетителни мерки спрямо своите подвластни поданици, но ние българите нямаме причини да не сме благодарни. Защото руската армия дойде по Дунава, пресече Балкана създаде армия. Да създаваш армия в страна, която мислиш да овладееш, не е нужно. Натовари се на шлеповете руската армия и се върна обратно. Пет-шест години след това България вече е била реален фактор в балканската политическа и културна история.
- Вярвате ли в тиражираната от някои медии версия, според която граф Игнатиев е работил за обесването на Васил Левски?
- Това са абсолютни измишльотини до глупост. На граф Игнатиев неслучайно е назована една от централните улици в София. Това не е по решение на Коминтерна и по настояване на безогледни русофили. Граф Игнатиев има реален принос към Освобождението ни и както виждате, българското население му е признателно. Признателност не значи раболепие. Благодарност не значи подчинение. Благодарен е благородният човек. Без руска помощ щеше да е невъзможно да бъде осъществена българската държавна еманципация. Всички народи вън от този център на Балканите бяха поставени в много по-благоприятна позиция. И въпреки, че войната е грозно нещо, тя беше не само необходима, но и свята за нашето историческо бъдеще.
- А каква е разликата между герои и патриотари?
- Патриотизмът не е професия. Както пише в романа на Тургенев „В навечерието“: „патриот е този, който е дал живота си за Отечеството“. Естествено, че днес никой не иска от нас това. Едно е да изразиш симпатии, каквито е имало в Средна и Западна Европа към българската кауза, но друго е да пролееш кръв. Така, че кръвта не може да бъде подменена с никаква друга истинска или симулативна подкрепа и симпатии.
- Имаме ли днес герои и кои са те?
- Времето е безлично. Така, че герои не можем да имаме. Това е световно явление. Няма световни авторитети, независимо дали са политически дейци, писатели, интелектуалци и т. н. И все пак герои са онези, които отказаха едно унизително покорство, макар и не толкова социално тежко. Нашите въстаници не са тръгнали на смърт, защото са гладни и жадни. А защото са вярвали, че са наследници на едно средновековно великолепие, което трябваше да бъде отново възстановено. Това не можеше да бъде осъществено без външна намеса поради посочените тежки обстоятелства, които бяха легнали дълбоко като тъмна нощ върху българското национално съзнание. Българите не са били толкова зле. Защото да вдигнеш Желязна църква в Цариград , това не е робска психология. Но те не са разбирали робството в неговия юридически смисъл, а в неговия морален и емоционален смисъл. И това прави нашите мъченици още по-значими. Те са тръгнали на заколение, носейки своя идеал, а не с мисълта непременно да стават депутати, министри, посланици и кметове и т. н.
- Тревожен ли сте за човечеството и поведението на ЕС по отношение на войните днес?
- Би трябвало да сме тревожни, защото безумието на приемането на откровени лъжи за абсолютни истини и идеята, че това не ни засяга, е робска психология. Нашите прадеди са мислили по друг начин. Казвали са си: трябва да изкрещим, за да бъдем забелязани. Европа нехаеше за нашите нещастия. Затова Вазов я нарича глутница.
- Трябва ли днес Европа да промени отношението си, да не бъде толкова покорна в стремежа си за въоръжаване на...?
- ...Думата е примирителна. Европа трябва да потвърди своята значимост, създадена в миналото. Тя не може вечно да разчита на Америка, на добротата на останалите. Тя ще има своето значение само тогава, когато продуцира от значими културни продукции, сравними с нейното минало, до отбранителна самостоятелност, която отново ще я върне на мястото й.
- Свобода или смърт! Младите хора разбират ли това вричане на априлци!
- Едва ли. Никой не иска от нас да умираме. Казах го вече. А онези са го правили и днес почитаме паметниците и портретите им, които красят училищните коридори. Но не може вечно да очакваш някой друг да направи нещо за теб, защото така е по-удобно, по-лесно и по-осъществимо в техните представи. Европа отново ще бъде онова, което е била, само ако започне всеобщи изобретения. А Европа в момента не може да измисли дори един хубав телевизионен сериал или тв игра, камо ли да бъде онзи духовен водач, който се простираше като влияние в целия свят. И до голяма степен много страни в Азия и отчасти в Африка имитираха европейския културен, морален и политически облик на България. Европейското бе станало нарицателно понятие за модернизъм, справедливост и напредък.
- Каква България трябва да оставим след нас?
- Да оставим България с идеята за самоличност. Не самобитност, самобитност имат племената. Да създаваме онова, което има значение за човечеството, не само за този континент. Но преди това трябва ние самите да потвърдим името европейско като нарицателно понятие за прогрес, справедливост и загриженост за съдбата на човечеството.
- Оптимист ли сте за това?
- Не съм, защото виждам, че това което наричаме Европа, е вторична интегративна тенденция в съвременното състояние.
- Тъжен финал на разговора ни.
Тъжен, но реален.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
