Светът живее с усещане за хаос, у нас президентският пост все по-важен
Институт "Иван Хаджийски"
През политическия юли продължава да расте международното напрежение. Създава се впечатлението за повсеместна несигурност, хаос и липса на адекватни реакции от страна на политическите елити. Политическата коректност, базова ценност на либерализма, е поставена под въпрос. В НАТО се очертават пукнатини, в ЕС зейват пропасти. Противоречията на глобализацията намират завършен израз на американската политическа сцена. Ден след ден светът гледа все повече към САЩ. Президентската надпревара започва да определя потенциалните развития по света. Дали в САЩ ще има изолационизъм или интернационална насоченост, със защита на хегемонизма – от това зависим всички. Съществува риск дилемата „за/ против Путин" да се превърне в една от централните теми. Липсата на консенсус в американското общество върху глобалната роля на САЩ няма аналог в следвоенната история на страната.
Със събитията в Турция „черноморското направление" на Пакта става съмнително. Военните маневри на Изток за едни са необходим знак за сдържането на Русия, за други са контрапродуктивно „дрънкане на оръжия". НАТО е близо до криза на идентичността си. От своя страна след референдума Лондон постигна три неща. Първо, доста срочно преодоля риска от политически вакуум и размиване на отговорността, като състави кабинет далеч преди първоначално заложения септември. Второ, за външен министър бе излъчен най-горещият радетел на Брекзита, Борис Джонсън, и по този начин на него му бе отстъпена задачата да намери изход от ситуация, за която сам бе работил най-активно. И трето, въпросът за привилегировано положение на Острова, при което той участва в Общия пазар, но не се съобразява с общите регулации, остана възможен. Тероризмът в Германия и Франция, потенциалът за банковата криза в Италия, предстоящите референдуми по различни поводи из целия Съюз. Всичко това са нови и
нови симптоми на раздвоение на Европа
ЕС се дели на „стара" и „нова" Европа. Вишеградската група предлага принципно нова визия за Европа. Така визиите за бъдещето станаха две: френско-германска (профедерална) и вишеградска (пронационална). В Турция след неуспешния опит за преврат „отдолу", тече успешен преврат „отгоре". На радикално преобразуване и прочистване са подложени носещи колони на държавността като армия, съдебна система, религиозни и образователни институции. Само преди четири месеца Давутоглу подписа споразумение с ЕС с думите „Ние, турците, сме европейци", САЩ (макар и в определени разногласия с Анкара) бяха неизменно смятани за основния военен партньор на страната с втората армия в НАТО. Иран беше основен регионален и конфесионален съперник. Свалянето на Асад – основна цел в Сирия, а Русия – затворена врата. Сега всичко това е почти преобърнато.
Събитията в югоизточната ни съседка имат и ще имат сериозни отражения върху България и региона. Острият конфликт Турция – Русия беше основен фактор за милитаризацията на Черно море. Днешното сближаване на двата антагониста няма да „демилитаризира" Черно море, но дава шанс за стихване на черноморската буря. Или пък носи нова тревога.
Охлаждането между Анкара и Вашингтон повишава военнополитическото значение на България и особено на скоро модернизираната база в Безмер, която може да се превърне в нов важен дислокационен и разпределителен пункт на американската авиация. Руската „газова дипломация" отново е в ход - това българското правителство разбира добре, а визитата на президента Путин в Любляна го потвърждава безапелационно. България и ЕС рискуват да изпаднат в нова зависимост за газовите си доставки - при едно възраждане на „Турски поток".
В сложната външна обстановка президентската институция става все по-важна. От Бузлуджа се видя, че
стремежът към ляво единство няма да мине
без нови разделения. Голяма вероятност придоби един „генералски отговор" на „генералското предизвикателство" на Бойко Борисов в лицето на ген. Румен Радев.
РБ от своя страна търси мястото си в създалата се политическа конфигурация, която изтиква напред желания за „стабилност" и „национализъм", не за „реформи". Процесът по номиниране е по-усложнен дори от този в БСП, най-вече заради конфликтните цели на участниците: създава се впечатлението, че ДСБ смятат да трупат капитал за „новия десен проект" от евентуално неубедително представяне на общата кандидатура.
Красимир Каракачанов пък остана „естественият" кандидат, защото никой друг не би могъл да балансира между „старите врагове" „Атака" и НФСБ. И той действа изключително предпазливо, без резки движения.
Парламентарни избори непосредствено преди или по време на българското председателство на ЕС биха довели до почти сигурния му административен и политически провал. По европейската политическа логика, или ще имаме избори до средата на 2017, или ще вървим към редовните през есента на 2018 г. А когато Борисов говори за предсрочни избори, по-важното е какво си представя след тях и дали търсенето на „стабилност" и „баланси" не отваря перспектива за „голяма коалиция" с БСП.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
