Ноември отбелязва плавното отстъпление на есента и постепенната подготовка за зимата, а атмосферната циркулация над Европа придобива ключово значение за времето на Балканския полуостров. През този преходен период промените в разположението на полярния вихър, стратосферните температури и геопотенциалните височини предоставят ценни ориентири за разпределението на въздушните маси през следващите седмици.
Анализите на прогностичните карти на европейския център ECMWF за стратосферното ниво от 10 hPa разкриват отчетливи температурни аномалии над Арктика - със съществено затопляне в районите на Северна Америка и Гренландия и съответно понижение на температурите над други полярни зони. Тази конфигурация подсказва за значителни деформации в структурата на полярния вихър и преразпределение на неговите студени ядра.
Въпреки това е важно да се подчертае, че промените на това високо ниво показват общата организация на циркулацията, а не представляват директна прогноза за температурите на 2 метра над България. Връзката между стратосферата и приземните процеси не е непосредствена. Дали дадена аномалия ще доведе до застудяване на Балканите, зависи от редица допълнителни фактори като силата на западните ветрове, приземното налягане, температурите на 850 hPa и евентуалните атмосферни блокирания.
Въз основа на тези атмосферни процеси се очертават няколко възможни сценария за развитието на времето у нас през трите десетдневия на ноември, пише "Метео Балканс".
Първо десетдневие: Променливо време и първи хладни вълни
През първите десет дни на месеца времето в България ще се определя от редуване на по-топли периоди и преминаване на атмосферни смущения. Нахлуванията на хладен въздух от северозапад и север ще носят периодични застудявания и понижение на дневните температури. Очакват се дни с повече облаци, мъгли в низините и валежи от дъжд при преминаването на фронтовете. Сутрините постепенно ще стават по-студени, най-вече в котловините на Западна България, Предбалкана и високите полета.
В планините над определена надморска височина валежите ще преминават в сняг. В равнините обаче към момента няма условия за образуване на устойчива снежна покривка, тъй като за това е необходимо едновременно съчетание от достатъчно студен приземен слой и активен валежен процес. Периодичното обръщане на вятъра от юг временно ще връща по-меко време, особено в Източна България и районите южно от Стара планина.
Второ десетдневие: Нарастваща динамика и температурни контрасти
Втората десетдневка обещава да бъде значително по-динамична. При потенциално формиране на област с високо налягане над северните ширини и ниско такова над Източна или Югоизточна Европа, към Балканите може да се отвори път за по-сериозни студени въздушни маси. При този студен сценарий нощните температури в котловините и на местата с изясняване бързо ще падат около или под 0 градуса. Ако такова нахлуване съвпадне с преминаването на активен средиземноморски циклон, валежите ще бъдат по-значителни, като са възможни първи снеговалежи не само във високите планини, но и в по-ниските райони на Западна и Северна България.
Съществува и алтернативен сценарий, при който западно-югозападният пренос остава стабилен. При това положение България ще остане под влиянието на по-меки въздушни маси, а периодите с дъжд и вятър ще се редуват с краткотрайни охлаждания, без да се формира продължителен зимен режим.
Трето десетдневие: Постепенен преход към зимни условия
С наближаването на края на месеца климатичните условия все по-често позволяват разгръщането на истински зимни процеси, включително с нахлуване на сух и студен континентален въздух от североизток. При съчетание на студен северно-североизточен пренос със средиземноморска циклонална дейност, времето у нас може да придобие отчетливо зимен характер. В такива ситуации дъждът в низините ще преминава в сняг, а в планините снежната покривка ще стане по-трайна.
Не бива да се пренебрегва и рискът от поледици при преминаване от отрицателни към положителни температури с последващи дъждове. Въпреки това, засилване на южните ветрове в края на месеца може отново да доведе до временни затопляния (особено в Южна България), с което ноември ще приключи с характерното си редуване на есенни и зимни епизоди.
Въпреки че деформираният полярен вихър е важен показател за глобалната атмосферна циркулация, неговото влияние върху България е косвено. Затова настоящата прогноза дава представа за общите възможни тенденции и сценарии, а не за гарантирани конкретни дати или количества валежи.
