Народното събрание прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондов модел в допълнителното задължително пенсионно осигуряване, известно като втория пенсионен стълб. Реформата цели по-гъвкаво управление на пенсионните спестявания и по-добра доходност за осигурените лица в дългосрочен план.
Според мотивите на вносителя – Министерския съвет – новият модел ще позволи пенсионните спестявания да се инвестират в различни подфондове с различен инвестиционен профил, съобразен с възрастта и толерантността към риск на осигурените лица. Това следва логиката на т.нар. стратегия на жизнения цикъл, при която по-младите участници могат да поемат по-висок инвестиционен риск, а с приближаването на пенсионирането средствата постепенно се насочват към по-консервативни активи.
Промените предвиждат създаването на три вида подфондове – динамичен, балансиран и консервативен. Осигурените до 50-годишна възраст ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, който допуска по-активна инвестиционна стратегия. При навършване на 50 години средствата ще се прехвърлят към балансиран подфонд, а три години преди достигане на пенсионна възраст – към консервативен фонд, чиято основна цел е запазване на натрупаните средства.
Управителните органи на пенсионноосигурителните дружества трябва да вземат решения за създаването на съответните подфондове до 30 ноември тази година.
С измененията парламентът заменя и досегашния механизъм за гарантиране на минимална доходност при управлението на средствата с пазарен показател – бенчмарк. Според вносителите тази промяна ще позволи по-реалистично сравнение на резултатите от управлението на фондовете спрямо пазарната среда.
Новите текстове въвеждат и правила за таксите, които пенсионноосигурителните дружества могат да събират – удръжка от всяка осигурителна вноска, както и инвестиционна такса върху стойността на нетните активи и реализирания доход от управлението на средствата.
Законодателните промени включват и допълнителни изисквания за капиталовата адекватност на пенсионноосигурителните дружества. Те ще трябва по всяко време да разполагат с капиталова база в размер на 2% от нетните активи на управляваните фондове, но не по-малко от минимално изискуемия капитал.
Парламентът прие също да бъде разширен кръгът на наследниците, които могат да получат средства от индивидуалните партиди на починали осигурени лица или пенсионери, с цел да се решат установени в практиката проблеми при изплащането.
Въведени са и по-строги изисквания към ръководството на пенсионноосигурителните дружества. Членове на управителните органи или прокуристи могат да бъдат само лица, на които през последните пет години не са налагани административни наказания за системни нарушения в небанковия финансов сектор.
Очакванията на експертите са, че мултифондовият модел ще позволи по-ефективно инвестиране на пенсионните средства, което може да доведе до по-висока доходност на спестяванията и по-големи бъдещи пенсии. Освен ефекта върху осигурените, реформата се разглежда и като потенциален стимул за развитието на капиталовия пазар и финансирането на инфраструктурни проекти в страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
