Българският туризъм не се решава само в министерски кабинети, рекламни кампании и статистики за полети. Той се решава на улицата, на плажа, в стария град, в ресторанта, в хотела и в първото усещане дали туристът е добре дошъл, или просто трябва да плати и да си тръгне. Това е голямото предупреждение на Лияна Панделиева, съветник на министъра на туризма Илин Димитров, пред БНР. Според нея общините трябва да започнат да гледат на себе си като на регулатор на цялостното преживяване, което туристът взима обратно със себе си.
Туристът помни средата, не институцията
Панделиева беше категорична, че продуктът, който туристът получава, не се създава само от хотела. Той се произвежда от цялата среда - общината, местния бизнес, хотелиерите, ресторантьорите, търговците, улиците, чистотата, отношението и правилата.
„Обстановката, средата, отношението - това не може да бъде проблем или ангажимент на едно министерство никъде по света“, посочи тя. По думите й Министерството на туризма не може по закон да нарежда на общините как да управляват пространството си, но именно те държат ключа към това дали едно място носи удовлетворение и удоволствие, или оставя горчивина.
Това е болезнената истина за българския туризъм - туристът не се връща заради административна структура, а заради усещането. Ако градът го посрещне с хаос, мръсотия, агресивна търговия, лошо отношение или усещане за безконтролност, той няма да различи кой точно е виновен. Ще запомни България.
Несебър, ЮНЕСКО и репутационната рана
Като пример Панделиева посочи репортаж на Нова телевизия за продажба на сувенири с нацистки символи в Стария град на Несебър - място под закрилата на ЮНЕСКО. Темата е стигнала и до едно от най-известните полски издания.
„Ето това е репутационна щета. Преживяването е на място“, каза тя.
В този пример има всичко, което може да съсипе един туристически образ. България може да говори за културно наследство, древни градове, море и история, но ако в защитена зона туристът види подобни сувенири, посланието се обръща срещу страната. Това вече не е дребен търговски детайл. Това е знак за липса на чувствителност, контрол и разбиране как се пази международна репутация.
Димът, който гони хората
Панделиева постави и друг проблем, за който туристическият бранш често предпочита да мълчи - пушенето навсякъде. По думите й все повече туристи отказват да се връщат в България именно заради това.
„Дори не знаем колко туристи губим от това. Докато това не започне да се променя, ние ще продължим да губим“, предупреди тя.
Тук въпросът вече не е само за навик или местна търпимост. Става дума за стандарт на средата. В много страни туристът очаква ясни правила, чист въздух в закрити пространства и усещане, че здравето му е защитено. Ако у нас това не се случва, България губи хора не с високи цени, а с чувство, че правилата не важат.
Не само Германия решава сезона
Панделиева оспори и прекаленото съсредоточаване върху отлива на германски туристи. Според нея този разговор е твърде тесен, защото не отчита какво се случва с други пазари.
Полша вече започва да запълва част от празнината, като има 22 седмични редовни полета. От Унгария и Белгия потокът също расте, а италианците започват да прииждат за културно-исторически туризъм след огромния международен отзвук от Джирото.
„Да спрем да говорим за един, втори или трети пазар - туризмът е процес, а не бройка“, каза тя.
Това е важен обрат в разговора. България не може да мисли сезона само през един пазар и една тревожна статистика. Туризмът е жива система - полети, препоръки, социални платформи, преживяване, сигурност, чистота, култура и умението страната да се продава не като евтин пакет, а като място, в което човек иска да се върне.
Празните чадъри не са цялата картина
Според Панделиева е погрешно в началото на юни вниманието да се фиксира върху незаетите чадъри. Исторически в този период плажовете не са били пълни, а по-ясната картина идва във втората половина на месеца.
Тя цитира данни от „Фрапорт“, оператора на летищата във Варна и Бургас, според които до средата на юни има ръст на всички полети до морските ни летища. Общият предвиден ръст на летищата е 37%.
Това не означава, че проблеми няма. Означава, че паниката не е стратегия. Ако сезонът се измерва само с кадър на празни шезлонги, без да се видят полетите, пазарите и различните типове туристи, разговорът става емоционален, но не и полезен.
Големите курорти са заложници на стар модел
Панделиева обясни защо част от хотелиерите реагират толкова тревожно. Според нея моделът, по който са построени големите ни курорти, разчита на това някой да „хване цели пакети от хора“ и да ги достави в хотелите.
Когато даден пазар се разклати, този модел веднага усеща удара. Големите комплекси трудно се пълнят само с индивидуални резервации и препоръки. Затова страхът им е реален, но той не разказва цялата история на българския туризъм.
„Ако обаче се интервюират собствениците на къщи за гости и на малки хотели, които предлагат по-семеен тип услуга, изведнъж ще се чуе съвсем друг тип история“, каза Панделиева.
По думите й самостоятелният турист вече избира онова, което е препоръчано в социалните платформи. Той не чака непременно туроператор. Той търси лично преживяване, разпознаваемо място, човешко отношение и причина да разкаже на други.
България трябва да пази не само леглата, а и спомена
Туризмът не е просто колко души са влезли, колко нощувки са отчетени и колко чадъра са заети. Туризмът е какво остава в човека, когато си тръгне. Ако остане вкус на гостоприемство, чистота, култура и спокойствие, той ще се върне. Ако остане дим, хаос, кич и усещане, че никой не пази мястото, той ще избере друга страна.
Затова думите на Панделиева звучат като предупреждение към общините, а не като удобно прехвърляне на вина. Министерството може да рекламира. Хотелът може да посрещне. Но градът, улицата, плажът, старият център, забраненият сувенир и разрешеният дим правят истинската присъда.
България има какво да покаже - море, история, планини, култура, храна, хора и места с душа. Но ако не пази преживяването, ще продължи да печели туристи на входа и да ги губи на изхода. Най-важното, което един човек отнася от почивката си, не е касовата бележка. Това е чувството дали някой е мислил за него.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
