Няма причини да поскъпне токът

Няма причини да поскъпне токът | StandartNews.com

Ще се преразглеждат договорите с ВЕИ-та и американските ТЕЦ-ове, казва Еленко Божков

София. Вече няколко месеца тече процедура по отнемане на лицензите на ЕРП-тата заради дълговете към НЕК. Паралелно се работи и по новите цени на тока от лятото.

Ще има ли по-високи цени от 1 юли, дали ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" ще останат без лицензи и какво ще се случи в близо бъдеще в електроенергийната сфера, разказа пред "Стандарт" Еленко Божков, член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

- Г-н Божков, очаква ли се увеличение на цените на тока от 1 юли?

- Независимо от желанията на електроразпределителните и електроснабдителните дружества в заявленията, които предадоха в ДКЕВР до 31 март, към момента нямаме основания да прогнозираме увеличаване или намаляване на средната цена за краен потребител. Причината е в току-що завършилите регулаторни одити на дружествата. От тях се виждат резултати и данни, които влизат в остри противоречия с представените от ЕРП-тата прогнози и отчети. Предстоят и продължават проверки на ДКЕВР в различни субекти от електроенергийния сектор - топлофикациите, когенерационните дружества, ВЕИ-та. Това неминуемо ще окаже влияние върху формулирането на новите цени от лятото. От 1 юли предстои пълното въвеждане на системата MMS (система за администриране на пазара) за търговия на балансираща енергия. Това означава, че започва заплащането на недостиг или излишък на електроенергия от всички участници на пазара. Съвсем нормално е, понеже електроснабдителните дружества познават много добре потребителите си, те да прогнозират с много висока точност своите графици и тези на клиентите си и това да не се отрази върху крайната цена на тока. Т.е., участващите едновременно на регулирания и балансиращия пазар, каквито са тези дружества, не трябва да очакват от ДКЕВР да им признае някакви допълнителни разходи за балансиране.

- Има ли разминавания в прогнозите на отделните участници на пазара?

- Да, има разминавания. Те са в технологичните разходи, за които представители на ЕРП-тата говорят много, и които ние като комисия можем да регулираме или да ограничаваме. Когато се сключват приватизационните договори, в тях са формулирани гранични стойности, които им дават възможност да изпаднат в ценови разгул. Например нормата за възвръщаемост е много висока. Второ, 5 г. след приватизацията те се ползват от много високи нива на технологични разходи. А какъв е смисълът от това? Те спестяват технологични разходи и по този начин реализират приходи, които след това пренасочват. И тук са основните разминавания. Но с изтичането на задължителните параметри по приватизационните договори периодът на разгул свършва. И ДКЕВР започва постепенно да регулира истински дейността на ЕРП-тата.

Недоволството им е породено заради разминаванията във вижданията, които имаме за технологичните загуби. От одитите съвсем ясно се вижда, че реалните технологични загуби са приблизително константни и значително по-малки от тези, които ние сме утвърждавали. ЕРП-тата са отчели общо 220 млн. лв. повече приходи над утвърдените за периода 2008-2012 г. В допълнение са имали необходимост от много по-малко технологични разходи спрямо това, което са заявили и ние сме им утвърдили. Например "ЕВН България Електроразпределение" за 2008 г. са отчели 97 млн. лв. технологични разходи, през 2009 г. - 104 млн. лв., през 2010 г. - 100 млн., а през 2011 г. - 99 млн. лв. А в същото време по техни заявления за този период сме утвърждавали между 160 и 163 млн. лв. Така се акумулира приход от порядъка на 70 млн. лв. годишно. Също така много говорят за инвестициите, които не им признаваме. Много честа практика е, когато производител на еленергия или абонат иска да се включи към мрежата, обикновено бива задължаван да изгради трафопост, въздушна или кабелна линия с различна дължина. И не става дума за инсталацията, необходима за присъединяването на самия клиент или производител на ток. След като ги изградят, ги задължават с процедурни хватки това да влезе в цената за присъединяване и цената за достъп, която се плаща с цената на тока. ЕРП-то след това става собственик на съоръжението и си го приписва като собствена инвестиция.

- Как върви процедурата за лицензите?

- Процесът продължава. Ние в ДКЕВР спазваме изключително стриктно разписаните в закона и в наредбата за лицензиране процедури. Е, не мога да скрия, че дадохме на 3-те дружества възможност да преговарят с НЕК. Вижда се, че има резултат - водят се разговори, но дали този резултат може да се определи като напредък е трудно да се каже. Ако преговорите не доведат до положителни за НЕК резултати, ДКЕВР продължава процедурата.

- Ще бъде ли спряна, ако се постигне договорка?

- Ако те се договорят и изплатят парите, които са неправомерно задържани, ще бъде спряна.

- Обявените резултати от одитите ще повлияят ли на процедурата?

- Не бива да се свързват двете неща. Това са различни дружества с два различни лиценза макар и на един и същи собственик. В едното е разпределението на еленергия, в другото е доставката. Когато говорим за лиценз, говорим само за тази дейност, за която е той. Одитите са в другата дейност.

- До 1 юли ще бъде готова и новата методика за компенсиране на разходите за изкупуване на енергията от ВЕИ. По каква схема ще става?

- Основният инструмент, който ни дава Законът за енергетиката, за да се компенсират разходите за зелена енергия, е търговията с квоти за въглеродни емисии.

- А ще има ли достатъчно приходи от това?

- Зависи от много фактори. Включително и от политика на Европейската комисия и Европейския парламент. В края на м.г., с цел повишаване цените на тези квоти, ЕП препоръча и даже спря за известен период търгуването им на норвежката борса. Ако се предприемат такива действия отново или по някакъв начин се подпомогне цената на тези квоти, вероятно ще се търгуват по-добре и съответно ще получаваме повече приходи, с които да компенсираме цената на зеления ток.

- Какво ще се случи на пазара на ток след въвеждането на Третия либерализационен пакет и как ще се движат цените за крайните клиенти?

- До 2015 г. пазарът на електрическа енергия трябва да бъде изцяло либерализиран. Вниманието ни е насочена натам. Цените на мрежовите услуги ще останат регулирани. Тогава и ние ще знаем по критериите и методиките, които имаме, как да регулираме тези цени. Въпросът е какво ще се случва с цените на самите производители на енергия, включително с т.нар цена "задължения към обществото", в която влизат основно ВЕИ-тата и двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток". Трябва да се намери начин, и това влиза в правомощията на ДКЕВР, да се разгледат отново финансовите параметри на договорите с ТЕЦ-овете "Ей И Ес Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3". За да се види отговарят ли напълно на европейското законодателство. Това е един от факторите, които определено пречат за въвеждането на свободен пазар на еленергия. Същото се отнася и за дългосрочните договори с ВЕИ.

- Как ще ги накарате да намалят цени и срокове?

- От ДКЕВР не се иска нищо друго, освен да действа съгласно правомощията си. Според Закона за енергетиката трябва да разгледаме договорите във финансовата им част в контекста на прилагането на европейското право. Включително с помощта на ЕК.

- Българска независима енергийна борса получи лиценз. Кога се очаква реално да заработи?

- Ще има период за конституиране на борсата, на цялата й администрация. След което тя ще започне малко по малко да работи. Но едновременно трябва да се мисли и за интегрирането на тази борса в общоевропейския пазар на еленергия. Ние участваме в доста програми в тази връзка. Българска независима енергийна борса вече има софтуерна платформа за търговия, с която ние ги лицензирахме. Тази платформа трябва да отговаря на изискванията да работи успешно с платформата на пазара за балансираща енергия, с диспечерите, с платформите на съседните борси и тези на европейския пазар. След което трябва да започнат да се въвеждат услугите и пакетите, които ще предлага борсата на потребителите.

- Ще получат ли по този начин предприятията нови продукти като уикенд тарифи и т.н.?

- Да, тук вече ще можем да говорим за двустранни пакети, за търговия с т.нар. дългосрочни бандови пакети, краткосрочни пакети от върхова енергия, нощни пакети, уикенд пакети. Които са специалните услуги за индустриалните предприятия.

- Кога очаквате първа сделка на тази борса?

- Задължението ни е до края на 2015 г. да сме изпълнили 100% от зискванията на Третия пакет, сред които е и борсата. Всичко зависи не само от нея, но и от търговците - участници на този пазар. Кога и как те ще се включат, зависи от много фактори. Не бих искал да слагам рамки, но това спокойно може да се случи преди края на 2015 г. Аз съм сигурен, че до следващия декември борсата ще работи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай