Баровете и клубовете може би получиха неочакван конкурент. В някои големи градове на Северна Америка новата модна сцена за вечерни срещи не е дансингът, а… сауната.
В Монреал например петъчните нощи в RECESS Thermal Station изглеждат като смесица между спа център, клуб и социална лаборатория. Когато DJ Brinassa пуска пулсиращ хаус ритъм, залата вече е пълна. Хората – по бански или почти без дрехи – се потят в кръгла сауна, осветена с приглушени, почти клубни светлини.
Служител с татуировки и огромно ръчно ветрило размахва горещия въздух над събралите се тела – стар ритуал от сауните, превърнат тук в почти театрално шоу. Навън двойки се сгушват в кресла до DJ пулта, непознати се запознават над чаши билков чай, а на масите има картички с въпроси за разчупване на леда.
Мястото отваря през септември, но вече е част от бързо разрастваща се тенденция – т.нар. „социални бани“. Това са пространства, които превръщат традиционните ритуали със сауна, студени басейни и парни бани в място за срещи, първи срещи и дори танци.

„Тук има енергия, атмосфера. Можеш да танцуваш, да срещнеш нови хора“, казва съоснователят на RECESS Адам Симс. Според него подобни вечери създават „красиви връзки между хората“.
Идеята се разпространява бързо. Само няколко месеца след RECESS в Монреал ще отвори още един подобен клуб – JOY Wellness Club. В САЩ популярната в Ню Йорк верига Bathhouse подготвя ново пространство във Филаделфия, а през 2026 г. на Пето авеню се очаква The Altar – с огромна сауна за 50 души и мотото: „Здравето като културно място за срещи“.
Зад модата стои нещо по-дълбоко. Все повече изследвания показват, че самотата и социалната изолация се превръщат в сериозен здравен проблем, а хората търсят нови начини да се свързват помежду си – извън шумните барове и екрана на телефона.
И всъщност идеята не е нова. От римските терми и османските хамами до финландските сауни и индианските парни колиби, общото къпане столетия наред е било социален ритуал.
С времето тази традиция избледнява – особено след като домовете получават собствена баня и душ. Норвежко-американският фотограф и изследовател Микел Аланд, който от половин век документира традициите на „потните бани“, нарича това „дългото забравяне“.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

















