Европа се изправя пред един от най-тежките си аграрни тестове от началото на новия век. Старият континент е напът да претърпи исторически срив в производството на зърнени култури - аларма, която едновременно екологично и геополитически разтърсва световните пазари. Комбинацията от екстремни горещи вълни, скъпи горива и военните пламъци около Черно море и Близкия изток притиска фермерите в ъгъла, превръщайки засяването на нивите в скъпа и хазартна инвестиция.
Според последните данни на лобистката организация Coceral, общият зърнен добив в Европейския съюз се очаква да спадне с над 9% тази година. Подобен рязък годишен срив не е регистриран от повече от две десетилетия. Оценките на британския мозъчен тръст Energy and Climate Intelligence Unit показват, че само юнската гореща вълна е изгорила приходи за около 2 милиарда евро от джобовете на европейските земеделци.
Слънчогледовите масиви и животновъдният сектор също са под невиждан натиск, докато борсовите цени в Париж за броени седмици скочиха с над 20% за пшеницата и около 10% за царевицата.
Военният възел и климатичният капан
Кризата в нивите не е единствено климатична. Военните действия в Украйна и постоянният геополитически трус в Персийския залив оскъпиха драматично горивата и азотните торове. Заради високите разходи много земеделци съкратиха засетите площи още в началото на годината. В същото време ескалацията на конфликтите в Черно море блокира критични износни маршрути, а развиващото се метеорологично явление "Ел Ниньо" заплашва да удължи климатичния стрес върху реколтите и през следващите години.
„Всичко се натрупва едновременно“, споделя с горчивина 72-годишният испански фермер Хосе Серано от пресъхналата Андалусия. „Политиците и хората в градовете сякаш забравят най-простата истина: че е нужна пшеница, за да има хляб, и добитък, за да има мляко на масата.“
Сривът в европейския добив отваря огромна ниша за играчи от Южна Америка като Бразилия, която се готви за рекордни добиви от царевица. ЕС, който разчита изключително на царевицата за фураж на своя огромен животновъден сектор, ще бъде принуден да търси спешен внос или да замества фуражите с пшеница и ечемик.
Карта на щетите: От френския крах до немския срив
Франция (Катастрофа при царевицата): Най-голямата аграрна сила в ЕС бе ударена от три последователни горещи вълни. По данни на изследователската компания Expana, производството на царевица ще падне до най-ниското си равнище от 1990 г. насам заради изгорелия цъфтеж. Френското земеделско министерство вече изчислява загубите на почти една трета от реколтата. Единственият лъч светлина е високото съдържание на протеин във френската пшеница, което я прави търсена, въпреки че общият ѝ добив спада с 8%.
Германия и Полша (Преждевременно съзряване): В Германия - вторият най-голям производител в блока, жегите принудиха пшеницата да узрее твърде рано, оставяйки зърното дребно и сухо. Сдружението DRV прогнозира 12% спад на зимната пшеница. В Полша добивите се свиват с близо една пета спрямо миналогодишните рекордни нива, но благодарение на южните си региони страната запазва високо ниво на протеин в зърното.
Къде е България в зърнения пъзел на Европа?
На фона на сушата във Франция и Германия, Черноморският регион се превръща в изключение, което противопоставя тенденцията - но само на пръв поглед.
Румъния и България отчитат едни от най-силните си години откъм количествен добив на пшеница, рапица и ечемик, благодарение на навременните пролетни дъждове, поддържали влагата в почвата. Според анализаторите от Agricore, българската реколта от пшеница има потенциала да счупи исторически рекорди по общ обем.
Зад големите тонажи у нас обаче се крие сериозен качествен капан. Поради високите цени на торовете в началото на сезона, много български фермери свиха употребата на азотни подхранвания. Резултатът е пшеница с по-ниски нива на протеин. Така, макар България да разполага с огромни количества зърно за износ, голяма част от него няма да влезе в мелниците за хлебно брашно, а ще бъде пренасочена като фуражно зърно за европейското животновъдство. Страната ни се очертава като ключов "спасителен пояс" за фуражния дефицит в Западна Европа, но на цената на по-ниска добавена стойност за родните производители.
