България продължава да се топи демографски, но държавната администрация върви в обратната посока и продължава да се разраства. Данни, изнесени от старши икономиста в Института за пазарна икономика Зорница Славова пред Радио Фокус, показват тревожна тенденция - населението намалява, но броят на чиновниците расте. Според експерта това поставя все по-тежка финансова тежест върху работещите българи и поставя сериозни въпроси за ефективността на държавната машина.
Все повече чиновници на все по-малко население
По данни за 2025 година в държавната администрация вече работят около 146 000 души. Ако към тях се прибавят служителите в училищата, болниците и останалите публични структури, общият брой на заетите в държавния сектор достига приблизително 600 000 души.
„На фона на намаляващото население чиновниците заемат все по-голям относителен дял“, посочи Славова.
Тя подчерта, че за последните 10 години населението на България е намаляло с около 10 процента, докато администрацията е нараснала със същия процент. Според анализа през миналата година чиновниците вече са достигнали близо 2300 души на всеки 100 000 жители.
Общини без хора, но с пълна администрация
Според икономиста държавният апарат продължава да се раздува дори в райони с тежък демографски срив. В много малки населени места продължават да функционират цели административни структури със собствено счетоводство, IT отдели и обслужващи звена, въпреки че населението там намалява с всяка година.
„Близо една трета от общините вече не покриват минималното условие за съществуване - население от поне 6000 души, но въпреки това поддържат същия административен апарат“, предупреди Славова.
Дигитализацията расте, чиновниците също
Особено остър според експерта е контрастът между дигитализацията и постоянното увеличаване на администрацията.
„Докладът за състоянието на администрацията отчита сериозен ръст на електронните услуги и процесите по дигитализация, включително използването на изкуствен интелект. Именно затова поддържането на толкова голям административен апарат изглежда странно“, каза тя.
Според Славова първата стъпка към реална реформа трябва да бъде спиране на раздуването на държавната машина, а след това постепенно намаляване на щатовете.
Тя даде пример с хилядите незаети експертни позиции, които остават свободни повече от шест месеца, без това да влияе сериозно върху работата на институциите. „Това показва, че системата функционира и без тях“, смята икономистът.
Пенсия и заплата едновременно
Като допълнителен проблем Славова посочи и практиката служители да се пенсионират рано, но да продължават работа на същите позиции, като едновременно получават пенсия и заплата.
По думите й това важи основно за служители по Закона за МВР. „Хиляди такива служители се пенсионират, започват да получават пенсия, а същевременно остават на работа при същия работодател“, заяви тя.
Според икономиста това налага сериозно преосмисляне както на режима за ранно пенсиониране, така и на цялостния модел, по който функционира държавната администрация в България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
