Общество

Драма с прасковите! Невъзможни цени

След черешите, сега и прасковите се превръщат в рядък лукс на пазара

ml PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.0 Transitional//EN" "http://www.w3.org/TR/REC-html40/loose.dtd">

Тежка година за българското овощарство – след катастрофалните загуби при черешите, сега и реколтата от праскови е почти напълно унищожена. Земеделци от различни региони на страната алармират, че добивите са с до 90% по-ниски в сравнение с 2023 г., а някои производители са загубили 100% от продукцията си.

„Нещата тръгнаха на зле още от 18 март – седмица студ с температури до -7 градуса. После през април – нови слани. Това довърши всичко. Много зле е тази година“, разказа Апостол Евтимов, един от засегнатите овощари.

Последният удар идва от бурята в Сливенско, придружена с ветрове със скорост до 100 км/ч, която съборила и малкото останали плодове на земята.

„Последните 30 години не е имало такава тежка година“, категоричен е Коста Петров.

Реколта почти няма – разходите остават

В нормални години България произвежда около 10 000 тона праскови, но тази година прогнозите са за едва 1 500 тона. Земеделците са обезкуражени – плодните дръвчета са празни, разходите за поддръжка се трупат, а приходи няма.

„На 50-60 дървета може да видиш по една-две праскови. А на 300 декара сливи – нито един плод“, разказва още Евтимов. „Работниците от селата вече си тръгват. Нямаме работа за тях. Ако веднъж ги загубим – няма да се върнат.“

Българинът яде вносни плодове

В магазините прасковите са предимно вносни – от съседни и по-далечни държави. Според производителите, плодове, брани зелени и докарани от чужбина, не могат да се сравнят с родните по вкус и качество.

„Ако си мисли българинът, че яде български плод – се лъже“, казва Атанас Иванов.

Малкото количество български праскови ще се продава основно на пазара на дребно, на цени между 5 и 8 лева за килограм, прогнозирани от производителите.

Без приходи – без развитие

Проблемът е не само сезонен, а системен. Без адекватна подкрепа и инвестиции, българските производители не могат да си позволят съвременна техника, която да ги защити от климатичните рискове.

„В Европа има мрежи срещу градушки, системи против измръзване, перки, дъждуване. Ние работим с технологии отпреди 30–40 години“, допълни Апостол Евтимов.
„А без приходи няма как да се развиваме.“

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай
2 Коментара
анонимен
преди 1 месец

освен дини друго не се намира на пазара на приемлива цена някъде не ги режат на други места ги режат на половина което е трудно за нас възрастните да носим никои не реже на четвъртинки което е поносимо като тегло и цена

Откажи
драма на държавата
преди 1 месец

Ей така ще ни лъжат и догодина, като влезе Еврото и всички цени скочат! Някъде имало градушка, някъде имало марокански скакалци, някъде нямало ток и бил твърде скъп.... Но, не е заради Еврото! В никакъв случай! ...А всички по-млади хора пак ще хукнат в чужбина, защото тук цените са високи, но заплатите - ниски! А държавата ще подпомага "бизнеса".....

Откажи