SpaceX и VAST аплодираха Николай Калайджиев, предложиха му да е пилот на специална мисия
Мечтата на момчетата да станат космонавти не остана в миналия век и очевидно някои от тях даже я постигат.
Николай Калайджиев направи 1021 излитания и кацания за 14 часа и 28 минути,
влезе в Гинес, а след рекорда получи предложение за две бъдещи космически мисии.
Равносметката - година и половина подготовка, шанс за успех под 1%, над 20 души екип и представители на SpaceX и VAST край пистата в Горна Оряховица.
Как стана така
В 5,30 часа сутринта на 13 юни тази година самолетът се отделя от пистата в Горна Оряховица. Следва полет по кръга, заход, кацане и ново излитане. После още веднъж. И още веднъж.
Когато в 19,58 часа всичко приключва, Николай Калайджиев е направил 1021 излитания и кацания за 14 часа и 28 минути.
Три месеца по-късно идва официалното потвърждение от Guinness World Records. Българинът е първият човек, преминал границата от 1000 излитания и кацания в рамките на един ден. Предишното постижение е 442.
„Всички си мислеха, че вероятността да стигнеш до крайния резултат е под 1%. Можете да си представите колко голямо беше напрежението“, разказва Калайджиев.
А край пистата в Горна Оряховица този ден има и хора, които гледат на случващото се не само като на опит за рекорд. Сред наблюдателите са представители на SpaceX и VAST.
Ден по-късно идва предложение, което променя мащаба на цялата история – участие в две бъдещи космически мисии, при това според Калайджиев разговорът е той да бъде пилот на мисията.
След Георги Иванов и Александър Александров България отново започва да говори за свой човек в Космоса.
От Асеновград към небесата
Николай Калайджиев е роден през 1987 г. в Асеновград. Пътят му към пилотската кабина не започва направо от авиационно училище. Завършва математика и информатика в Пловдивския университет, а преди летенето голямата му страст са екстремните спортове – колоездене, картинг и мотокрос.
През 2015 г. вече е офицер във Военновъздушните сили, а през 2018 г. завършва като летец-пилот в Националния военен университет „Васил Левски“. Участва в мисии за транспорт на хуманитарна и медицинска помощ в България и чужбина.
Летенето постепенно се превръща в професия и в територия, в която Калайджиев започва да проверява собствените си граници.
Преди сегашния рекорд името му вече присъства в Guinness. Сред постиженията му е серия от 888 последователни виража с ултралек самолет, изпълнени за 4 часа и 51 минути.
Още тогава говори открито за крайната си цел.
Да стане астронавт!
И един ден да направи световен рекорд не във въздуха над Земята, а в Космоса.
Няма място за грешка
Рекордът в Горна Оряховица звучи просто само докато човек не чуе правилата.
Не е достатъчно самолетът да се отдели от земята и отново да докосне пистата.
След всяко излитане Калайджиев трябва да изпълни полет по кръга и заход за кацане. На пистата е обозначена зона от 20 метра между две линии.
Самолетът трябва да кацне преди първата и отново да излети преди втората.
„Ако кацнеш след втората линия, не се брои“, обяснява пилотът.
И така 1021 пъти.
Излитане, кръг, заход, приземяване, отново във въздуха.
Забележете, тук вече не става дума само за физическа издръжливост. След стотици повторения пилотът трябва да запази същата преценка за скоростта, височината и точката на докосване, която е имал при първото.
Всяко кацане трябва и да бъде документирано. Именно затова след края на опита резултатът не влиза веднага в Guinness.
Започва ново чакане.
Цялата документация и видеозаписите от рекорда са изпратени за проверка.
„Чакахме доста дълго, почти три месеца“, разказва Калайджиев пред БНТ.
На 17 септември идва новината, която екипът очаква – рекордът е признат.
„Успяхме да направим нещо, което всички мислеха, че е невъзможно. Изпитахме огромна радост от това нещо и България може да се гордее“, казва пилотът.
За него най-тежката част се оказва не последното, хилядното или хилядa и двадесет и първото кацане. Най-трудно е да започнеш.
Да тръгнеш към цел, когато почти всички около теб са убедени, че няма да я постигнеш. „„За мен и моя екип не е важна бройката световни рекорди, нито колко излитания и кацания сме направили. По-важното за нас е самото послание – то е насочено към децата и подрастващите да вярват повече в себе си и да мечтаят смело. А към възрастните е малко да се замислят дали правят нужното да изпълнят мечтите си“, каза Николай Калайджиев пред bTV.
Хората от SPACEX гледат от пистата
Рекордът има и неочаквана публика.
Калайджиев разказва, че неговият мениджър е разговарял със SpaceX във Вашингтон, след което представители, дошли от Лос Анджелис, наблюдават опита на място. На следващия ден идва предложението.
„Толкова бяха впечатлени, че ни предложиха да участваме в две мисии не само като част от екипажа, а аз да съм пилотът на самата мисия“, разказва Калайджиев.
Засега няма публично обявени дати, конкретни мисии или окончателен екипаж. Но за пилот, който от години не крие, че голямата му цел е Космосът, предложението е най-сериозната крачка досега.
И тук историята му неочаквано се среща с една много по-стара българска мечта.
Два дни, които България не забравя
На 10 април 1979 г. от Байконур излита „Союз-33“. В кораба са съветският космонавт Николай Рукавишников и Георги Иванов – първият българин, отправил се в Космоса.
Планът е „Союз-33“ да се скачи със станцията „Салют-6“, където екипажът трябва да работи няколко дни.
До скачване обаче не се стига.
Проблем с основния двигател принуждава Рукавишников и Иванов да прекратят операцията. Вместо планираната работа на орбиталната станция започва борба за безопасно връщане на Земята.
Полетът продължава 1 ден, 23 часа и 1 минута. „Союз-33“ прави 31 пълни обиколки около Земята.
Завръщането е балистично и натоварването върху двамата космонавти е огромно. Мисията не изпълнява първоначалния си план, но на 12 април капсулата се връща успешно на Земята.
България вече има човек, видял планетата отвън.
Девет години по-късно идва вторият.
На 7 юни 1988 г. от Байконур излита „Союз ТМ-5“.
В екипажа са Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров.
Два дни по-късно корабът се скачва с орбиталната станция „Мир“.
Този път България пристига в Космоса не само с космонавт, а с цяла научна програма.
Тя носи името „Шипка“.
За близо десетте дни на полета са проведени над 50 научни експеримента. На борда има девет уникални български прибора, разработени от наши учени и специалисти.
Изследванията са в различни области- от медицина и биология до материалознание и наблюдение на Земята.
Александър Александров става и първият българин, стъпил на борда на орбитална станция. На „Мир“ обаче има още нещо българско. Обядът.
Мусака и боб чорба
В историята на българската космонавтика има една глава, която рядко попада на първа страница, но е сред най-любопитните ни научни постижения.
България създава собствено космическо меню.
В центъра на разработката е криобиологът акад. Цветан Цветков и ръководеният от него научен екип. Храната трябва да бъде лека, компактна, трайна, безопасна и едновременно с това да запази хранителните си качества.
Решението е лиофилизацията – продуктите първо се замразяват, след което водата се извлича във вакуум чрез сублимация. Така теглото и обемът намаляват драстично, а голяма част от хранителните вещества, ароматът и вкусът могат да бъдат запазени.
Българското меню достига над 50 вида лиофилизирани храни – супи, основни ястия, плодове и десерти. И сред тях са мусака, боб чорба, кисело мляко, ядки, ягоди, ябълки, кайсии, праскови и пъпеш. Цялото дневно меню – две закуски, обяд и вечеря – може да бъде комплектовано в едва 250–350 грама.
Технологията превръща България в една от малкото държави по онова време със собствено производство на космически храни. Според данните на Института по криобиология и хранителни технологии разработките поставят страната на трето място след СССР и САЩ сред производителите на храни за Космоса.
Двама българи зад полетите на Илон Мъск
Десетилетия след „Союз“ и „Мир“ българската следа в Космоса се появява на съвсем друго място - в SpaceX.
Когато през 2020 г. Crew Dragon трябва да върне американски астронавти в Космоса от американска земя, сред хората по подготовката има и българин - Кирил Дончев.
Роден е в България, но от малък живее в САЩ и завършва Мичиганския университет. По време на историческия полет през 2020 г. БНР го представя като директор по наземните операции при подготовката за изстрелването на капсулата Dragon. Тогава той вече има около десет години работа в SpaceX.
Това означава работа там, където една малка грешка на Земята може да се превърне в огромен проблем стотици километри над нея
Кико, както го наричат в САЩ, разказва пред списанието The Michigan Engineer, че никога не си е представял, че някога ще работи като инженер на космически кораби. Това обаче се случва и днес българинът заема важна позиция в SpaceX, след като години наред се катери в йерархията. От 2004 до 2008 Дончев учи за бакалавърска степен по Аерокосмическо инженерство в Мичиганския университет, а след това получава и магистърска степен. Преди 14 години попада в света на НАСА. В продължение на 4 месеца работи като студент-изследовател в центъра „Джон Глен“ в Кливланд, Охайо. Основните му задължения там са около експеримента MISSE 6, който изследва ефектите от дългото излагане в космическа среда. Започва стаж в Сателитния център за развитие на Boeing, където прекарва година и осем месеца. В периода 2009 - 2010 е системен инженер във Флорида по проекта RAX-1. Той представлява изграден от студенти наносателит, използван за йоносферно проучване. Излита успешно през 2010, а година след това е последван от RAX-2. За сателита RAX той създава нова батерийна система. „Беше нещо, което никога преди не бях правил, но през следващата година научих основите на електроинженерството - изграждайки батерии“. Освен това Дончев продължава да работи по сателитния проект M-Cubed и интересът на НАСА към него се увеличава постепенно. За проекта е осигурен 1 милион долара бюджет и сателитът става първият малък изкуствен спътник, изграден по стандарта CubeSat, който е тестван от космическата агенция за основни мисии. Според Кирил това е част от предимството да си студент в Мичиган – винаги можеш да постигнеш целите си, ако концентрираш всички свои сили и умения в тях. „Това е като голямото черно платно, което вселената ти предоставя и ти казва: „Нарисувай каквото поискаш. Никой няма да ти се ядоса“, споделя той. Кариерата на Кико Дончев навлиза в своята ключова фаза през 2010 г., когато започва работа за SpaceX. Първоначалните му задачи са в Хоутърн, Калифорния, където в продължение на 2 години и 7 месеца е системен и тестов инженер в проект за разработване на литиево-йонна батерия.
След това е повишен за мениджър на проекта „Dragon“ в Калифорния, но през 2017 се мести в Кейп Канаверал, Флорида, където е мениджър наземни операции. Там прекарва над година в изпълнение на подготвителните дейности преди изстрелването на ракетата „Dragon“. Година по-късно Кико Дончев вече е главен мениджър на проекта, а от октомври 2019 е директор. Така стига до момента, в който заедно с основателя на SpaceX Илън Мъск гледа успешното изстрелване на ракетата Falcon 9, която изпрати Дъг Хърли и Боб Бенкин към Международната космическа станция. „Това, което най-много харесвам относно SpaceX, е екипът“, споделя Кико преди 7 години. „Абсолютно невероятен е. Групата, която развихме, е страхотна. Чувстваш, че можеш да направиш всичко, ако имаш умни хора около теб“.
Но Дончев не е единственият българин в екипа.
Другото име е Орлин Велев-младши. Той също израства в САЩ и завършва Georgia Tech. Баща му, Орлин Велев-старши, е професор по химия в Университета на Северна Каролина.
26-годишният Орлин Велев е в SpaceX от януари 2017 г. и работи в завода на компанията в Лос Анджелис върху структурната стабилност на корабите.
„Много се радваме за успеха на SpaceX и че синът ми участва в екипа, работил по проектирането и тестването на капсулата Dragon“, казва преди години баща му проф.Велев. „Това е резултат от дълга и упорита работа по изпитания на системите на парашутите, двигателите и сигурността на капсулата. Работата в SpaceX е напрегната, но Илън Мъск е събрал най-ентусиазираните млади инженери на щатите“.
Орлин Велев е изтъкнат професор в Държавния университет в Северна Каролина, департамент по химичнo и биомолекулно инженерство. Работи по иновационни теми като нанотехнологии, наноматериали и микророботика. През 1996 г. пристига със семейството си в САЩ, когато синът им е на 1 година.
Родът им е на учени и инженери. Бащина на проф. Велев също е бил професор по технически науки и автор на изобретения в Русенския университет, който тогава се нарича ВИММЕСС.
Майката на Орлин-джуниър е асоцииран професор в департамента по биомедицинско инженерство, движи и стартъп компания, която се занимава с нови технологии.
„Работихме много усилено като преподаватели и по научни проекти. Мисля, че така дадохме на сина ни добър пример за усилена работа и интерес към наука и иновации“, казва проф. Велев, който има над 190 публикации и редица научни отличия.
Българката, която проектира пътя към Марс
Маргарита Маринова работи в НАСА, седем години е инженер в SpaceX и участва в разработките, които водят от Falcon 9 до Starship. Родена е в София. На 10 години заминава с родителите си първо за Виена, а след това семейството се установява в Торонто. Още като ученичка мечтае за Космоса и Марс. Родителите ѝ разказват за полета на Юрий Гагарин и за времето, когато са го видели на живо при посещението му в София. Детското любопитство постепенно се превръща в професия.
Маринова завършва аерокосмическо инженерство в Масачузетския технологичен институт – MIT, където специализира в областта на ракетите с течно гориво. След това продължава в Калифорнийския технологичен институт – Caltech, където получава магистърска степен и докторска степен по планетарни науки.
Още в началото на кариерата си работи върху ракетни двигатели. В Airbus Space Propulsion в Германия участва в изследвания на дюзи за ракетни двигатели. Като учен в NASA Ames Research Center Маринова изучава Червената планета и едни от най-суровите места на Земята, които могат да помогнат на учените да разберат как биха работили хора и техника на друг свят.
Сред тях са сухите долини на Антарктида, Арктика и пустинята Сахара.
Маринова участва в четири експедиции до Антарктида.
През 2013 г. Маргарита Маринова влиза в SpaceX.
Остава в компанията седем години. Това са годините, в които една от най-смелите идеи на Илон Мъск започва да се превръща в инженерна реалност – ракетите да не бъдат еднократни машини за стотици милиони, а да могат да се връщат и да летят отново.
Маринова работи като инженер по двигателни и корабни системи. Тя е отговорен инженер по двигателните системи на експерименталния апарат F9R-Dev, който излита вертикално и се приземява вертикално.
След това работи по програмата за многократна употреба и по развитието на Falcon 9 Full Thrust.
По-късно става старши инженер по разработките за Марс.
Там професионалният ѝ път отново се връща към мечтата от детството.
Маринова участва в разработването на архитектурата на бъдещите мисии до Марс и в проектирането на Starship – системата, с която SpaceX планира полети не само около Земята и до Луната, но и до Червената планета.
Задачата е огромна.
За да могат хора да живеят трайно на Марс, не е достатъчно само да бъдат закарани дотам. Трябва предварително да бъдат изпратени оборудване и запаси, да бъде изградена инфраструктура и да бъдат открити и използвани местни ресурси – най-вече водният лед.
Маринова е сред авторите и на научна разработка, описваща как Starship може да бъде използван за създаване на устойчиво човешко присъствие на Марс.
