На 22 януари православният календар събира в един ден както дълбоко вкоренени народни вярвания, така и паметта за едни от ранните свидетели на християнската вяра. Денят е познат в традицията като Тимофей Среднозимен – символична граница в зимата, но и важен църковен празник, посветен на апостоли и мъченици. В народното съзнание датата е свързана с поличби, забрани и надежда за предстоящата пролет, а в църковния календар – със силата на вярата и мъченичеството.
Народни традиции, обичаи и поличби
В народния календар 22 януари е известен като Тимофей Среднозимен. Името не е случайно – смята се, че това е средата на зимата, след която дните постепенно започват да се обръщат към по-светло и по-топло време. Хората от стари времена са вярвали, че времето на този ден предсказва каква ще бъде останалата част от зимата и дори каква реколта ги очаква.
Поличбите са много и внимателно наблюдавани. Ако прозорците в дома се „замъгляват“, това се тълкува като знак за предстоящо затопляне. Мразовитите шарки по стъклата вещаят продължителен студ. Снеговалежът на празника се приема като добър знак за богата реколта от зърно, а слънчевият ден – като обещание за ранна пролет.
Народните вярвания са строги и по отношение на поведението. Смята се, че на този ден не бива да се тръгва на дълъг път, защото може да бъде неуспешен. Не се препоръчва и изнасянето на боклук от дома, тъй като според поверието с него може да си тръгне и късметът. За сметка на това е прието да се помага на близки и съседи – дори с малък жест – защото това носи благополучие и сплотеност в семейството.
Какво не се прави на 22 януари
Както повелява и църковната, и народната традиция, денят изисква смирение. Не бива да се клевети, да се желае зло, да се търси отмъщение или да се влиза в кавги. Забранени са обидите и отказът от помощ на нуждаещ се. Църквата осъжда особено силно мързела, завистта, алчността и отчаянието, които се смятат за духовно опасни състояния, особено в празничен ден.
Църковният празник и паметта на светците
Според новия църковен календар на 22 януари православната църква почита паметта на свети апостол Тимотей, на преподобномъченик Анастасий Перски, както и на българските светци свещеномъченик Петър Български и мъченик Сионий Български.
Апостол Тимотей е един от седемдесетте апостоли и най-близък ученик на апостол Павел. Роден е в град Листра в Мала Азия и приема християнството заедно с майка си Евникия и баба си Лоида след проповедта на апостолите Павел и Варнава. Тимотей става ревностен сподвижник на апостол Павел, който го нарича свой духовен син и по-късно го ръкополага за първи епископ на Ефес.
Животът на апостол Тимотей завършва мъченически. По време на езически празник в Ефес той се опитва да спре идолопоклонството и да проповядва Христовата вяра. Това предизвиква яростта на езичниците, които го убиват с камъни. През 4 век неговите свети мощи са пренесени в Цариград и положени в храма на Светите апостоли.
Преподобномъченик Анастасий Перски
На същата дата църквата почита и паметта на преподобномъченик Анастасий Перски. Роден в езическо семейство в Персия, той приема християнството още в младостта си и се отличава с дълбока вяра и благочестие. Анастасий служи в двора на персийския цар и заема висок пост, без да крие своята християнска принадлежност.
По време на управлението на цар Шапур II започват жестоки гонения срещу християните. Анастасий е обвинен, че отказва да се покланя на езическите богове, и е подложен на тежки изтезания. Според различни свидетелства той е убит, защото остава верен на Христос до край – пример за непоколебима вяра, почитан и до днес от православната църква.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
