Моделът на финансиране на медицинските университети е пример за изкривяването в системата. Необходим е нов, убеден е ректорът на МУ – Плевен проф. Добромир Димитров
Той е роден съм в Троян. Казва, че е балканджия по дух, макар че корените му са от плевенския край. Детството му било динамично - спортно ориентиране, ски бягане, футбол, баскетбол, духовата музика на града, кръжок по икебана, електротехника и др. Но...става така, че медицината го избира сама.
„На осем години преминах през спешна операция. Тогава, от леглото на пациент, видях другата страна на лекарската професия - не като авторитет, а като надежда. Учителите ми по биология и химия бяха хората, които превърнаха тази ранна искра в цел“, спомня си проф. Добромир Димитров, ректор на Медицински университет – Плевен.
През 1998 г. той е приет във ВМИ-Плевен като един от едва осемте мъже в специалност „Медицина“. По онова време местата в университетите в България са силно редуцирани, институцията преминава през труден период и дори се обсъжда нейното закриване.
„Участвах във всяко възможно начинание, защото вярвах, че университетът се гради отвътре. Част от тези инициативи днес са емблема за МУ-Плевен, като Международната конференция за студенти и млади лекари, която вече има над две десетилетия история.
Още във втори курс срещнах науката чрез моя първи наставник в Катедрата по анатомия, доц. Нана Нарлиева. Последваха първите ми научни участия“, разказва професорът.
Преди дипломирането си проф. Димитров е поставен пред сериозно изпитание. Майка му е с диагноза рак на млечната жлеза. „Като кръжочник по онкохирургия се обърнах към своите учители - проф. Ташко Делийски и проф. Георги Байчев. Тяхната намеса не беше просто професионална подкрепа, това беше човешки урок. Болестта на майка ми окончателно очерта моя път към онкохирургията“, спомня си проф. Димитров.
Следват години на усилия, себераздаване и последователност. Идват успехи, но и тежки моменти. Загубени пациенти, съмнения, лични болки. В академичната си кариера професорът води поколенчески, йерархични и чисто философски битки. Не съжалява, тъй като чрез тях той е изградил характера си. „Смея да твърдя, че се съхраних. В кабинета по физика на моето училище стоеше мисъл на Мария Кюри: „Да черпим от живота мечти, да дадем на мечтите живот.“ Това изречение остави трайна следа в мен“, споделя професорът, спасил стотици човешки животи.
„Аз съм мечтател, който работи системно, за да превръща новите идеи в реалност.
Семеен съм с две прекрасни момичета. Съпругата ми е анестезиолог и се подкрепяме ежедневно в личен и професионален план“, разказва проф. Димитров.
Питам го с какъв мотив е поел ръководството на МУ-Плевен преди 6 години и защо е решил да повтори мандата си преди 1 г. Видно е, че връзката му с университета е превърната в осъзната трайна отговорност, а успехите – в лична кауза.
„Средата, която ме е формирала, ми даде увереност да надграждам постигнатото. Днес считам за свой дълг да оправдая и върна доверието, което ръководствата на МУ-Плевен ми гласуваха през годините, чрез последователна политика на развитие, отговорно управление и устойчиви решения“, споделя професорът. И уточнява, че кандидатирането му за нов мандат на управление е било продиктувано от убеждението, че „четиригодишният хоризонт“ не е достатъчен, за да бъдат завършени започнатите процеси и да се разгърне в пълнота потенциалът на МУ-Плевен. „Продължаването на ръководния мандат за мен не е въпрос на лична амбиция, а на отговорност към академичната общност и към бъдещото развитие на университета“, казва ректорът. Той уточнява, че конкурентните предимства на МУ-Плевен се основават на синергията между висококачествено образование, иновативна научна дейност и практико-приложна ориентация към съвременното здравеопазване.
Приоритетните направления на университета включват минимално инвазивна и роботизирана хирургия, телемедицина и 3D медицина, персонализирана и геномна медицина, клетъчни и тъканни технологии и биопринтиране, приложение на изкуствен интелект в диагностиката и терапията, онкология и молекулярна патология, телепатология, фармакогеномика, обществено здраве, здравен мениджмънт и промоция на здравето, а с откриването на Факултет „Ветеринарна медицина“ се разкриват и нови възможности. „Силното конкурентно предимство на нашата Алма Матер се крие и в стабилно изградената връзка между образование, наука и клинична практика, което позволява бърз трансфер на иновации и устойчиво развитие на академичния състав“, убеден е професорът. И още: МУ-Плевен е признат университет както на национално, така и на европейско ниво.
Какви са предизвикателствата пред Вас като ректор, питам. Отговорът е пределно ясен:
„Политическата криза на национално и регионално ниво създава несигурност в законодателната рамка, финансирането и стратегическото планиране, което изисква внимателно балансиране между краткосрочни решения и дългосрочна визия за институцията. Войните по света оказват влияние върху международните партньорства, мобилността на студенти и преподаватели, както и върху достъпа до ресурси и научни колаборации, което налага гъвкави и устойчиви стратегии за поддържане на глобалната конкурентоспособност. Бързото развитие на дигиталните технологии и навлизането на изкуствения интелект в медицината изискват Висшето училище да интегрира новите технологии в обучението, научните изследвания и клиничната практика, като същевременно да гарантира етична, безопасна и ефективна употреба“.
Необходима е бърза адаптация към средата, както и осигуряване на балансирана възрастова структура на академичния състав. Защото: „в несигурни времена стабилността на институцията ни е въпрос на лидерство, визия и последователност“.
В последните месеци се появи Асоциация на държавните университети, която вся разлом и в академичните среди. Учредителите й аргументират учредяването й с това, че има регистрирана вече Асоциация на Медицинските университети. Какви са приликите и разликите между Асоциацията на държавните университети и Асоциацията на медицинските университети, проф. Димитров?
„Важно е да се разграничат целите и обхватът на Асоциацията на държавните университети и Асоциацията на медицинските университети. Целите на новосъздадената Асоциация на държавните университети в голяма степен се припокриват с тези на Съвета на ректорите. Съществената разлика е в обхвата на представителност, Съветът на ректорите защитава интересите на всички висши училища в Република България - както държавни, така и частни и военни училища – с фокус върху общи институционални политики, академични стандарти и стратегическо развитие. Асоциацията на държавните университети, от своя страна, представлява и защитава интересите единствено на държавните институции. Това рязко разграничаване не е нужно, защото ние всички сме част от една система. За мен единството на системата ни е стратегическа необходимост“, гласи отговорът на ректора. Той държи да се знае, че Асоциацията на медицинските университети има ограничен предмет, който се отнася основно до въпроси, свързани с медицинското образование.
А защо Медицинският университет в София в направление "Медицина" получава близо два пъти по-висока субсидия за издръжка на един студент в сравнение с Медицинските университети във Варна, Пловдив и Плевен? Вие по-некачествени медици ли правите, професоре?
„По-високата субсидия за Медицински университет – София се дължи основно на високия коефициент на качество, изчислен на база на резултатите от националната рейтингова система. Това не означава, че други университети подготвят по-некачествени специалисти – всички висши училища продължават да осигуряват конкурентоспособно и висококачествено образование. Разликата в рейтинговата система между медицинските университети е едва 2-3 точки. Настоящият модел на финансиране не е коректно структуриран инструмент за разпределение на ресурсите. Точно този модел е пример за изкривяването в системата. Необходим е нов“.
Проф. Димитров е член и на УС на Съвета на ректорите от две години. „От 2025 г. съм избран и за заместник-председател. Съветът на ректорите отстоява интересите на академичната общност по отговорен и ефективен начин, като успя да осигури консенсусна позиция по ключови въпроси, свързани с финансиране, акредитации, развитието на висшето образование и науката в страната. Освен това е коректив на Министерството на образованието и науката и на институциите, свързани с образователната дейност. Държа да отбележа, че през този период дейността на Съвета беше активно насочена и към разширяване на международното сътрудничество“, отговорно уточнява професорът. Той е убеден, че висшето образование изисква национални и политически независими стратегии, които гарантират международна конкурентоспособност, стимулират иновации и осигуряват ефективна интеграция между връзката образование-наука-бизнес.
Проф. Димитров е наясно, че бъдещото развитие на МУ – Плевен изисква комплексна визия, която да съчетава способността за адаптация към променящата се реалност с активното разкриване на нови възможности за академично и научно усъвършенстване.
„Усилията ми ще бъдат насочени към непрекъснато надграждане на научната инфраструктура, увеличение на научната продукция и подмладяване на академичния състав, нови подходи в обучението с акцент върху симулационната и практичната част, международна разпознаваемост на МУ, в съчетание с дигитална трансформация на процесите“, споделя професорът, който вярва че университетът ще продължи да бъде лидер в образованието, науката и приложната дейност!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
