Нужни са инвестиции в преподавателите и в студентите, казва проф. д-р Ивайло Копрев, ръководител на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” – София
Ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ проф. д-р Ивайло Копрев е специалист по открит добив на полезни изкопаеми, възпитаник на висшето учебно заведение. Специализирал в Германия, той е автор на редица публикации. Утвърждава МГУ като иновативен и устойчив научно-образователен център, ориентиран към нуждите на индустрията, дигитализацията и зеления преход.
„Мотивацията ми да поема ръководството на МГУ започна още когато станах преподавател. До този момент бях работил като инженер в минна компания и отидох с увереност, че знам. Разбрах, че реалната практика поставя много по-високи изисквания и трябва постоянно да надграждам уменията си“, спомня си проф. Копрев.
През годините той е бил асистент, старши асистент, доцент, професор, както и ръководител катедра, заместник-декан и декан.
През цялото време проф. Копрев поддържа контакти с колегите си. А опитът му дава увереност да работи за подготовка на специалисти, които с умело шлифоване се вписват уверено в работата на компаниите.
„Университетът е общност – преподаватели, студенти, служители и партньори – и когато всички те ти гласуват доверие, това носи отговорност и стремеж към нови професионални достижения. Вярвам, че висшите училища трябва да подготвят освен специалисти, мислещи хора с чувство за отговорност към обществото и околната среда. В нашата област това е важно. Затова приемам ректорската позиция като възможност да продължим модернизирането на обучението, да развиваме партньорствата с индустрията и да направим университета още по-привлекателен за мотивирани млади хора“, споделя специалистът по добив на полезни изкопаеми. Според него най-голямото предимство на МГУ е устойчивата връзка с бизнеса. В началото компаниите подкрепяли университета с обновяване на учебни зали и лаборатории. Постепенно дошли стипендии за студенти, стажантски програми и възможности за практика на терен.
Това партньорство днес обхваща съвместни научни разработки, стажове в България и чужбина, както и реални възможности за професионална реализация след завършване. „Благодарение на визионери като проф. Цоло Вутов, проф. Лъчезар Цоцорков и проф. Илия Гърков връзката университет–индустрия се разви през годините и създаде увереност у студентите, че избраната от тях професия има бъдеще“, убеден е проф. Копрев. Според него съчетанието между специализирано образование, работа по реални казуси и тясно партньорство с минерално-суровинната индустрия прави студентите на МГУ търсени специалисти в България и в чужбина.
Питам го какви предизвикателства вижда пред себе си в ролята му на ректор. Отговорът е лаконичен, но точно в десятката: „Стремим се постоянно да надграждаме постигнатото и да развиваме университета като модерна академична среда“. И още: да бъдат привлечени целеустремени млади хора и завършилите МГУ да са достойни посланици на университета по света.
Скачам в наболяла за професора тема. Реформата на акад. Денков за механично сливане на висши учебни заведениа открои МГУ като университет, който показа видима съпротива. Защо малките университети отказаха да се превърнат в един голям?
„Механичното сливане рискуваше да обезличи образованието в цели стратегически сектори на икономиката. Но по-дълбокият мотив бе свързан не с опазване на институционална автономия, а с разбирането накъде се развива висшето образование в света. Още тогава се виждаше, че моделът на създаване на големи конгломератни университети често води до размиване на специализацията и загуба на фокус“ споделя ректорът. И дава примери. „Във Франция, след създаването на големи университетски обединения като тези около Париж, впоследствие се наложи част от тях да бъдат върнати към по-ясна специализация, защото прекомерната централизация затрудняваше управлението и научната продуктивност. В Германия също се вижда, че силата на системата остава в ясно профилираните технически университети и тези по приложни науки. В скандинавските страни пък след някои обединения се отчетоха проблеми с административната тежест, намалена гъвкавост и по-трудно привличане на студенти в нишови специалности. След пандемията и енергийната криза това стана още по-видимо – Европа осъзна необходимостта от специалисти в конкретни области като енергетика, суровини, геология, инженерство. Ако МГУ беше част от мегаполитехнически университет, вероятно броят на студентите в нашите специалности щеше да намалее многократно, а търсенето на пазара на труда днес е по-голямо от възможностите ни да подготвим кадри“, категоричен е проф. Копрев.
Той е убеден, че България трябва да инвестира в хората и познанието за собствените си ресурси и по тази причина са нужни университети с ясна мисия и експертиза, каквато МГУ развива десетилетия наред. „В този смисъл нашата позиция не беше просто защита на една институция, а защита на необходимостта страната да има силни университети, които подготвят кадри за стратегически отрасли“, защитава позицията си професорът визионер.
А справедлив ли е настоящият модел за финансиране и какво ще се случи с таксите на студентите, питам? „Често се казва, че една сделка е добра, когато и двете страни са леко неудовлетворени. За мен моделът на финансиране е справедлив тогава, когато отчита реалностите в страната. В момента трудно бих казал, че той е достатъчно чувствителен към тях“. Професорът е убеден, че моделът „парите следват студента“ е показал своите слабости – той стимулира количеството, но не винаги качеството. Затова университетите естествено започнаха да търсят начини да повишават нивото на обучението. „Самото понятие „качество“ обаче, е трудно измеримо. Рейтинговата система прави важен опит да го оцени, но и там се появяват изкривявания, които поставят в по-неблагоприятна позиция специализираните университети или тези извън столицата, където икономическата среда е различна. Необходимо е моделът да се калибрира така, че да отчита реалната реализация на студентите, нивото на възнагражденията им и нуждите на индустрии, които не са масови, но са важни. Тогава картината ще бъде по-балансирана“.
Що се отнася до таксите, важно е всяка промяна да бъде внимателно обмислена, така че да не се ограничава достъпът до качествено висше образование, особено в области, от които икономиката има реална нужда, споделя професорът ректор.
Проф. Копрев е член на Съвета на ректорите през последните две години. Какво успяхте да направите в този мандат, питам?
„Съветът е утвърдена организация с над 30-годишна история. Той се превърна в естествена платформа, в която университетите обсъждат общите си проблеми и формулират позиции по важни въпроси. През последния мандат Съветът работи последователно и проактивно по всички ключови теми – изразяваше становища по законопроекти и нормативни промени, свързани с финансирането на университетите, условията за обучение на студентите, развитието на академичния състав и качеството на образованието. По всяко важно запитване от институциите имаше аргументирана и навременна позиция, така че да се чува ясно гледната точка на университетите и решенията да отчитат реалната ситуация в системата“, припомня проф. Копрев. И откроява факта, свързан с по-добра координация между университетите и развитие на международните контакти. „Имахме срещи със сродни организации като Унгарската конференция на ректорите, които откриха възможности за нови партньорства и обмен на добри практики между европейските университети. В крайна сметка най-важното е, че Съветът на ректорите продължава да е място за обща позиция на университетите – независимо дали са големи или малки, държавни или частни – така че системата на висшето образование да се развива по-последователно и в една обща посока“.
Продължавам да любопитствам. Съветът на ректорите защитава ли адекватно интересите на българските висши училища? „Да. Но голямата цел е той да премине от чисто съвещателен към задължително съгласувателен орган към МОН. Това би дало повече яснота и баланс при вземането на решения. В момента политиките във висшето образование често се формират под влияние на общата политическа среда, което е разбираемо, но гласът на университетите невинаги се чува достатъчно ясно. При цялото ми уважение към институциите и синдикатите, именно ректорите и преподавателите сме тези, които на практика решаваме проблемите в университетите и носим отговорност за качеството на обучението“.
Тогава коя е най-важната политика, която България следва да развива по отношение на висшето си образование, питам?
„Политиката трябва да бъде последователна и насочена към изграждане на здрава основа още в училище – знания по математика, физика, химия, но и по литература, история, география, философия, за да се формират мислещи и отговорни хора. Университетите не са само място за получаване на диплома – те възпитават критично мислене, а именно хората с критично мислене могат да решават проблемите на обществото и икономиката“, пояснява професорът инженер. Според него най-важната политика е тази, която помага на младите хора да анализират и да намират решения. Когато това е налице, и привличането на чуждестранни студенти, и развитието на науката, и излизането на външни пазари идват като естествено следствие.
Стигам до друг важен въпрос: визията на проф. Копрев за развитие на МГУ?
„Наскоро имах среща с български студент, който учи в Германия, и този разговор отново ми напомни колко важно място заема самоподготовката – работата с учебници, времето в библиотеката, проектното обучение. Нашето образование не отстъпва на водещите европейски университети, но искам още повече да насърчим студентите към изследователски подход. Затова ежегодно обновяваме учебните програми, въвеждаме повече проекти, задачи и практически казуси. Това вече се случва, но е важна посоката“, убеден е професорът. Той припомня, че МГУ е с почти 74-годишна история и пред него има нови възможности за развитие. „Мисията на университета винаги е била свързана с познанието за ресурсите – от земните недра, а в бъдеще – и в космоса, и с подготовката на инженери и геолози, които могат да работят екологосъобразно, икономически ефективно и в синхрон с местните общности. „Иска ми се в следващите години да участваме в технологичните процеси, а това изисква сериозни инвестиции в преподавателите и в научната инфраструктура, както и подкрепа за студентите“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
