Доц. д-р Боряна Иванова е специализирала в Германия, Франция, Румъния и Русия, била е гост преподавател в университетски институции
Доц. д-р Боряна Иванова е родена в София на 13 март 1975 г. За щастие в четвъртък, а не в петък. С чувство за хумор тя казва, че е защитена от фатализъм и е непоправим оптимист. Вярва, че с последователност, упоритост, труд и разум всяка ситуация може да намери положителна развръзка.
Израснала с дядо теолог, баща инженерен специалист и майка химик, още от ранна възраст Боряна развива енциклопедични интереси. С еднаква отдаденост учи, репетира и тренира: информатика и природни науки, стенография и машинопис, солфеж и класическа китара, карате и волейбол.
Смята, че счупеният нос на състезание е също толкова ценен житейски урок, колкото професионалната квалификация по стенография или престижното класиране на ученическа олимпиада.
Образованието винаги е било приоритет за Боряна, която споделя разбирането, че човек трябва да извлича максимума от всяка ситуация.
Ученическият и студентският период е време за избор. А за личност с разностранни интереси той не е лесен – право, педагогика, химични технологии…
Започвайки да учи икономика Боряна е сигурна, че това е нейното професионално поле. Средното ѝ образование е с профил „Стопанско управление“. Завършва
The College of North West London с професионална квалификация по бизнес и финанси и продължава обучението си в Университета за национално и световно стопанство – София, където последователно придобива бакалавърска и магистърска степен по аграрна икономика и образователната и научна степен „доктор“ по икономика и управление на отраслите (селско стопанство).
Академичната кариера на днешния ректор на Аграрен университет – Пловдив започва през 2001 г. след спечелване на конкурс за асистент. Първоначалното й намерение е да натрупа опит и да се върне в София. Както често се случва обаче, временното решение се оказва постоянно. И... Б. Иванова се установява в Града под тепетата.
Последователно заема длъжностите старши асистент (2004 г.), главен асистент (2007 г.), а през 2012 г. е избрана за доцент.
Доц. Иванова има над 60 научни публикации и над 30 участия във вътрешни, национални и международни научни, образователни и административни проекти като ръководител, координатор или изследовател.
Научните ѝ интереси са в областта на развитието на селските райони, организациите на производители, био и кръговата икономика, хранителната и енергийната сигурност, климатичните промени и адаптивният капацитет на селското стопанство.
Специализирала е в Германия, Франция, Румъния и Русия. Работила е като оценител на проекти и експерт в различни работни групи, както и като гост преподавател в университетски институции.
Административният ѝ опит започва през 2002 г., когато е избрана за научен секретар на катедра „Икономика“. В периода 2011–2015 г. е директор на Учебно-информационния център на Аграрния университет. През мандатите 2015–2019 г. и 2019–2023 г. е заместник-ректор с ресор „Учебна дейност и акредитация“, а през март 2024 г. е избрана за ректор на Аграрен университет – Пловдив.
Какво я мотивира да поеме ръководството ли? Ето нейният разказ:
„През 2015 г., тогавашният ректор и неговият заместник ми предложиха да поема ръководството на Учебно- информационния център на университета. Никога няма да забравя думите им: най-важната отоговорност на всяко ръководство е да подготви кадри, които да поемат управлението след него. Нашето поколение ще излезе от университета в рамките на няколко години. Вие, младите, трябва да сте достатъчно подготвени до тогава, за да можете да го ръководите и развивате устойчиво. Дадох си сметка, че казвайки „да“ аз не просто приемам пост, а дългосрочен ангажимент към институцията Аграрен университет“.
В следващите години Б. Иванова трупа управленски опит и опознава в дълбочина процесите във висшето учебно заведение. Вярва, че подкрепата и доверието към нея ще се увенчаят с успех. За нея позицията „Ректор“ не е въпрос на амбиция. Въпрос на отговорност е.
Аграрният университет е най-старото специализирано висше училище в България в областта на селското стопанство и единственото държавно висше училище, което подготвя комплексно кадри за целия агробизнес – от агрономи и инженери до икономисти, еколози и специалисти по агротуризъм.
Университетът разполага със специалисти във всички ключови направления – растениевъдство, лозарство, овощарство, животновъдство, растителна защита, почвознание, агрохимия, селекция, агроекология, агроинженерство, при това представени не от един учен, а от цели катедри и специализирани факултети. От своя страна Агро-технологичният комплекс, разположен върху 182 хектара, осигурява реална практическа среда за обучение и научни изследвания. Този синтез между теория, експеримент и практика прави научния и образователен капацитет на университета уникален за България и висококонкурентен спрямо чуждите университети.
Членството на учебното заведение в европейския университетски алианс UniGreen и изразеното предпочитание на работодателите към възпитаниците му са допълнително доказателство за качеството на подготовката.
А какви са предизвикателствата пред Вас, питам: „ Работим в среда на политическа нестабилност и непредвидимост на държавните политики.
Забавянето на ключови законодателни реформи създава риск от изоставане спрямо международните образователни стандарти. Демографската ситуация в България допълнително усложнява контекста – конкуренцията за студенти става все по-остра, а всяка пропусната година означава загубени възможности“.
Според доц. Иванова сериозен проблем е липсата на стратегическа визия на национално ниво по отношение на висшето образование. Университетите имат потенциал да бъдат двигател на икономическо развитие, но това изисква последователна държавна политика.
Решавам да споря: „Тогава защо специалностите на АУ не са търсени в Европа? Какво пречи на позиционирането на АУ на световния образователен пазар?“.
„Ще Ви коригирам. Специалностите на АУ са търсени не само в Европа, но и далеч извън границите на Стария континент. Авторитетът и доверието, които сме изградили през годините и марката „Аграрен университет - Пловдив“ работят много добре и има интерес към обучението при нас от Африка, през Близкия изток, Азия, чак до далечна Латинска Америка. Нашите възпитаници се реализират изключително успешно като много от тях заемат високи управленски позиции, превръщайки се в най-добрите наши посланици по света. Дори и в момента двама от министрите в правителството на Конго са завършили Аграрния университет, имаме действащи посланици, мениджъри на големи международни компании“, казва чисто по женски, но с категоричен тон доц. Иванова.
Тя уточнява, че таксите за обучение на чуждестранни студенти често са по-високи от тези в страни като Чехия, Италия или Испания. Административните процедури са тромави, а визовите режими – усложнени. „В резултат на това ние закриваме специалности, в които имаме сериозни традиции (примерно тропично и субтропично земеделие), докато по-северни от нас страни стартират обучение по тях, заемайки нашето място на образователните пазари“, със съжаление споделя доцент Иванова.
Тя счита, че моделът на финансирането е изчерпан в значителна степен.
Системата не отговаря на съвременните реалности – демографски промени, международна мобилност и засилена конкуренция. С три думи: необходима е реформа!
„А Съветът на ректорите? Защитава ли той адекватно интересите на българските висши училища?, питам с все по-нарастващо любопитство.
Отговорът на доц. Иванова е светкавичен и категоричен: „Съветът на ректорите има ключова роля в развитите образователни системи. Международните практики показват, че становищата на подобни органи следва да имат реална тежест при формирането на политики.
През последните години Съветът се утвърди като активна експертна платформа – организира форуми, развива партньорства и предлага конкретни решения. Дискусиите са обективни, конструктивни и зачитащи интересите на различните университети. В редица случаи позициите на Съвета имат превантивен или изпреварващ характер, алармирайки за предстоящи проблеми и предлагайки адекватни решения.
Тази роля трябва да бъде надградена чрез по-силна институционална тежест и реален диалог с държавните органи“.
Ректорът на АУ – Пловдив е убедена, че е необходимо възстановяване на доверието към университетите като стратегически ресурс за развитие на страната. И обобщава: „ облекчаване на визовите режими, по- голяма гъвкавост при определяне на таксите, национална стратегия за международно позициониране, улеснен достъп до международни образователни партньорства, нова концепция за връзка с бизнеса, реална правна рамка за дуално обучение“.
Визията на доц. Иванова за развитие на Аграрен университет – Пловдив е: „Мотото на 80-годишния юбилей – „Традициите срещат иновациите“ – отразява нашата стратегическа посока. Имаме стабилен исторически фундамент, но успехът в съвременния свят изисква динамика, дигитализация и интердисциплинарност. Предстои трансформация – модернизиране на образователните процеси, внедряване на дигитални технологии, развитие на научноизследователската дейност в области като устойчиво земеделие, биоикономика и климатична адаптация. Това изисква промяна в мисленето – както на обучителите, така и на обучаемите. Университетът трябва да бъде не само пазител на традиции, но и активен участник в изграждането на бъдещето на земеделието и хранителната сигурност“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
