Все по-чести случаи на насилие между ученици карат образователното министерство да засили психологическата подкрепа в училищата. Експерти предупреждават, че само увеличаването на щата не е достатъчно – нужна е промяна в културата на общуване.
Новините за насилие между деца се превърнаха почти в ежедневие за страната ни. От вербален тормоз до физически сблъсъци и дори въоръжени конфликти – вместо невинност и безгрижие, детството все по-често изглежда като борба за оцеляване.
За да се противопостави на тревожната тенденция, Министерството на образованието и науката (МОН) предприема конкретни стъпки: увеличава броя на училищните психолози и педагогически съветници в страната. Целта е във всяко училище да има специалист, който да работи превантивно с децата, да разпознава ранните сигнали на агресия и да подпомага учителите при конфликти.
Един психолог за хиляда ученици
„Психолозите са много важна част от екипа на едно училище. Те са постоянно между учениците, наблюдават реакциите им и често първи забелязват, когато някое дете има проблем,“ казва директорът на 51-во училище „Елисавета Багряна“ в София Веселин Стефанов.
По думите му обаче, системата страда от сериозен недостиг на кадри.
„При нас има само един психолог за над 1000 ученици. Един човек не може да обхване цялото училище,“ обяснява той и добавя, че усилията трябва да бъдат насочени не само към реакция при възникнали случаи, а към навременна превенция – работа с цели класове, родителски срещи и обучения за емоционална интелигентност.
„Психологът не трябва да е наказателен инструмент“
Психологът Михил Михайлов подчертава, че е важно да се промени разбирането за ролята на училищния психолог:
„Често децата биват изпращани при психолога, когато са направили нещо нередно. Това създава усещане, че той е наказателен орган, а не човек, който може да помогне. Психологът трябва да бъде медиатор между учителите, родителите и учениците, не морален съдник.“
Михайлов приветства намерението на МОН да увеличи щата, но предупреждава, че количествената промяна няма да има ефект без качествена.
„Не е достатъчно да наемем повече хора. Трябва да ги обучим, да им дадем възможност за развитие и достойно заплащане. Иначе ще продължаваме да губим добрите специалисти.“
Проблемът – системен, не само училищен
Според експертите, агресията в училище е отражение на по-широк социален проблем – липса на толерантност, несигурност у децата и недостатъчна подкрепа в семейството.
„Детето не се ражда агресивно – то се научава да реагира така, защото вижда същото поведение около себе си,“ казва Михайлов.
Затова ролята на училището трябва да бъде не просто образователна, а възпитателна и подкрепяща – среда, в която детето може да сподели, а не да се страхува.
Към повече човечност в класната стая
Новите мерки на МОН са само първата стъпка към по-здрава училищна среда.
Истинската промяна, казват експертите, ще настъпи, когато училището се превърне в място на доверие, където психолозите не са последна инстанция след инцидент, а постоянно присъствие в ежедневието на децата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
