Лидерите на ЕС постигнаха тази нощ една от най-трудните си решетия - споразумение за отпускането на безлихвен заем на Украйна в размер на 90 млрд. евро.
Това се случи след изключително тежки преговори, продължили над 17 часа. Парите обаче не са т.нар.репарационен кредит, обезпечен с руските активи, а заем, гарантиран от бюджета на ЕС. Така се задейства планът Б за Украйна.
Така ЕК взе решение, което направи доволни всички - гарантира парите за Украйна за следващипе 2 години, съобрази се с декларацията на Белгия, избегна ветото от Унгария и Словакия и успокои САЩ и Русия.
"Днес одобрихме решение да предоставим 90 млрд. евро на Украйна", заяви рано тази сутрин председателят на Европейския съвет Антонио Коща на пресконференция след продължили с часове преговори между европейските лидери в Брюксел. "Като спешен въпрос ще предоставим заем, гарантиран от бюджета на ЕС", отбеляза Коща.
Заемът за Украйна ще бъде изтеглен само от държавите в ЕС, които желаят да се включат, уточни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след края на последното за годината заседание на европейските лидери в Брюксел. Тя посочи, че заемът от 90 млрд. евро ще бъде взет от международните пазари по процедурата на ЕС за т. нар. засилено сътрудничество, при която участват държавите, изявили желание и с възможност за останалите да се присъединят, ако и когато пожелаят. Ясната ни цел е постигането на справедлив и траен мир в Украйна, каза Фон дер Лайен.
Европейските лидери също така дадоха мандат на ЕК да продължи да работи по т.нар. репарационен заем, обезпечен с парични средства, свързани със замразените в европейски банки руски активи. Тази възможност обаче засега се оказва неприложима, най-вече заради съпротивата на Белгия, където се държат по-голямата част от активите.
В белгийския депозитар "Юроклиър" (Euroclear) се държат 185 млрд. евро от замразените руски активи и е много трудно да се предоставят на Белгия гаранции срещу финансови и правни рискове от потенциални руски ответни мерки при използването на руското запорирано имущество в полза на Украйна. Затова и преди дни Белгия пусна декларация, с която се противопостави на решение на ЕС. Към тази декларация се присъединиха България, Италия и Малта.
Идеята за предоставянето на средства от ЕС първоначално изглеждаше неосъществима, понеже изисква единодушие, а унгарският премиер Виктор Орбан не бе съгласен с отпускането на голям безлихвен заем на Украйна. В крайна сметка обаче Унгария, Словакия и Чехия се съгласиха да дадат зелена светлина на схемата, стига тя да няма отражение върху финансовите им задължения. Затова и финалният документ бе направен така, че да касае само държавите, които желаят да дадат пари за заема за Украйна.
Европейските лидери заявиха, че руските активи в ЕС на обща стойност около 210 млрд. евро ще останат замразени, докато Москва не изплати военни репарации на Украйна. Ако Москва някога предприеме тази стъпка, Украйна би могла да използва парите, за да изплати заема.
След края на заседанието, реиението за безпрецедентния заем бе описано като победа и от германския канцлер и от унгарския премиер, а също и от белгийския министър-председател.
"Това е добра новина за Украйна и лоша новина за Русия, а това беше и нашето намерение", заяви тази сутрин германският канцлер Фридрих Мерц на пресконференция.
Залогът за намирането на средства за Киев беше висок, защото без финансовата помощ на ЕС Украйна щеше да остане без пари през второто тримесечие на следващата година и най-вероятно щеше да загуби войната с Русия, отбелязва Ройтерс.
"Имаше толкова много въпроси относно репарационния заем, че се наложи да преминем към план Б. Разумът надделя", заяви на пресконференция белгийският премиер Барт Де Вевер. "ЕС избегна хаоса и разделението и остана обединен", добави той.
Публичните финанси в целия ЕС вече са под натиск поради високите нива на задлъжнялост, поради което ЕК предложи руските активи да бъдат използвани за отпускане на заем на Киев или за съвместно заемане от бюджета на ЕС.
Приемането на втория вариант даде възможност на унгарския премиер да обяви победа.
"Орбан получи това, което искаше – никакъв репарационен заем. И ЕС ще действа без участието на Унгария, Чехия и Словакия", заяви за Ройтерс дипломат от ЕС.
"Няколко лидери на ЕС заявиха, че е наложително да се намери решение за финансирането на Украйна и продължаването на борбата през следващите две години. Тези лидери бяха решени да покажат силата и решимостта на европейските страни, след като миналата седмица американският президент Доналд Тръмп ги нарече "слаби".
"Просто не можем да си позволим да се провалим", заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас.
Украинският президент Володимир Зеленски, който също участва в срещата на върха, на няколко пъти призова Евросъюза да се съгласи да използва руските активи, за да осигури средствата, които според него ще позволят на Украйна да продължи да се бори.
"Решението, което сега е на масата – да се използват изцяло руските активи за защита срещу руската агресия, е едно от най-ясните и морално оправдани решения, които някога са били вземани", каза Зеленски. След срещата още не е направил изявление, но руския шеф на държавния фонд за инвестиции Кирил Дмитриев, който е на преговори в Америка за вайната, обяви, че това е решение на разума.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
