В четири часа тази сутрин България върна стрелките на часовниците с час назад и премина към зимно часово време. Промяната, която всяка година поражда спорове в Европа, отново повдига въпроса дали двукратното местене на стрелките има място в съвременния ритъм на живот. Въпреки решението на Европейския парламент отпреди шест години да се сложи край на тази практика, тя продължава да действа и днес.
Какво казва законът
Преминаването към зимно и лятно часово време в България се извършва съгласно Постановление №94 на Министерския съвет от 13 март 1997 г. То определя последната неделя на октомври като дата за въвеждане на зимното часово време и последната неделя на март – за преминаване към лятното. Процедурата е в синхрон с европейската Директива 2000/84/ЕО, която урежда сезонното отчитане на времето в рамките на Европейския съюз. Макар и на пръв поглед формалност, промяната има отражение върху транспорта, енергетиката и дори здравето на хората, поради адаптацията на биологичния ритъм към новото време.
Нереализираната реформа на ЕС
През март 2019 г. Европейският парламент подкрепи предложението да се сложи край на смяната на часовото време до 2021 г. Решението беше реакция на мащабна обществена консултация, в която участваха 4,6 милиона европейци – 84% от тях настояха практиката да бъде прекратена. Въпреки широката подкрепа, идеята не успя да премине през Съвета на ЕС, където държавите членки така и не постигнаха съгласие кога и как да се извърши преходът. Различията произтичат основно от географското разположение и енергийните навици на страните – за някои южни държави като Гърция и Португалия промяната остава удобна, докато северните общества я смятат за отживелица.
Испания отваря нов фронт в спора
Тази седмица дебатът се възобнови по инициатива на Испания, която официално постави въпроса за премахването на сезонната смяна на времето в дневния ред на заседанието на енергийните министри в Люксембург. Испанските власти определят практиката като остаряла и неефективна, напомняйки, че тя е въведена за първи път от Германската империя през Първата световна война за икономия на енергия и възстановена след петролната криза през 70-те години. Оттогава мярката е хармонизирана в рамките на Европейската общност, но не и напълно осмислена в днешния контекст на цифрова икономика и модерно енергийно управление.
Обществените нагласи и глобалната картина
Проучванията показват, че повечето европейци искат край на местенето на стрелките. В Германия 70% от анкетираните определят практиката като „безсмислена“, а в Швеция и Дания мнозинството също е против. Въпреки това държавите от Южна Европа остават предпазливи – Португалия, Гърция и Кипър вече заявиха, че не желаят промяна на системата, докато Франция се обяви за диалог. За да бъде приета окончателна реформа, е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС – одобрение от най-малко 15 държави, представляващи 65% от населението на Съюза.
По света обаче сезонната смяна на времето постепенно отстъпва – само около 70 държави, обхващащи една трета от населението на планетата, все още преместват стрелките два пъти в годината. Европа продължава да се колебае между навика и промяната, докато времето тече – независимо по кой часовник го измерваме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
