Под изключително напрежение и без ясно очертана развръзка лидерите на 27-те държави от Европейския съюз се събират тази сутрин в Брюксел за среща, която може да се окаже една от най-трудните за последните години. Заседанието ще продължи, докато не бъде намерено общо решение дали замразените руски активи на европейска територия могат да бъдат използвани като основа за репарационен заем за Украйна. Дипломатически източници определят срещата като последен реален шанс Европа да излезе с обща позиция по въпроса за дългосрочната финансова подкрепа за Киев.
Последен опит за финансова стабилност на Украйна
На масата в Брюксел стои въпрос с ключово значение за Украйна – как да бъде покрит бюджетният дефицит на страната за следващите две години. От години не е имало толкова високо напрежение преди началото на лидерска среща, а изходът от разговорите остава напълно непредвидим. Провал на договорка би означавал сериозен удар по способността на ЕС да действа като единен геополитически фактор.
Два варианта, едно почти сигурно вето
Формално възможностите пред европейските лидери са две. Първата е отпускане на финансова помощ чрез общ европейски заем. За подобно решение обаче е необходимо пълно единодушие, а предварителните сигнали показват, че поне една държава – Унгария – е готова да блокира този вариант. Това прави шансовете за бързо споразумение по тази линия минимални.
Репарационният заем и руските активи
Втората възможност, предложена от Европейската комисия, е т.нар. репарационен заем, който Украйна би започнала да връща едва след като получи обезщетения от Русия за нанесените от войната щети. Комисията предлага заемът да се основава на замразените около 210 милиарда евро руски активи, намиращи се на територията на ЕС – идея, която обаче отваря сложни правни и политически въпроси.
Белгийските резерви и страховете от съдебни последици
Белгия, на чиято територия се намира по-голямата част от блокираните руски средства, настоява за сериозни гаранции от останалите държави членки. Брюксел иска ясно поето общо задължение – ако в даден момент средствата трябва да бъдат върнати на Москва, тежестта да не пада само върху една страна. Паралелно с това три държави, сред които и България, изразиха притеснения относно правната сигурност на подобно решение и риска от бъдещи искове.
Позицията на България
Въпреки първоначалните резерви, снощи премиерът в оставка Росен Желязков, който представлява България на срещата на върха, заяви, че при евентуален вот страната ни ще подкрепи заема за Украйна. Изявлението му бе възприето като сигнал, че София е готова да застане зад общо европейско решение, ако такова бъде формулирано.
Срещата в Брюксел започва с усещането, че залогът е не само бъдещето на финансовата помощ за Украйна, но и способността на Европейския съюз да действа единно в момент на тежко геополитическо изпитание.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
