Арестът на сръбския бизнесмен Давор Мацура и фалитът на контролираната от него Alta Bank предизвикаха сериозно напрежение във финансовия сектор на Балканите. Банката изпадна в тежка ликвидна криза, а сръбският регулатор отне лиценза ѝ заради влошеното финансово състояние, съобщава Nova.rs.
Последиците от банковия срив се усетиха и в Северна Македония. Централната банка в Скопие въведе временна администрация в клона на Alta Bank в Битоля и ограничи тегленията до 160 евро седмично. Мярката беше предприета след паника сред клиентите и масово изтегляне на средства.
Процедурата по несъстоятелност на финансовата институция започна на 31 октомври, но случаят предизвика и сериозно напрежение в самата Централна банка на Сърбия. Четирима вицегуверньори са сезирали прокуратурата с искане да бъде разследвана отговорността на висши служители в регулатора. Според тях реалното финансово състояние на Alta Bank съществено се е разминавало с данните в официалните отчети.
Разследващите проверяват и съмнителни международни преводи на големи суми към чужбина, извършени непосредствено преди банката да преустанови дейността си.
От обменна кантора до банкова империя
Бизнесът на Давор Мацура започва през 2008 г. с малка обменна кантора в белградския квартал Земун. През 2019 г. неговата компания Alta Pay Group придобива мажоритарен дял в държавната JUBMES Banka, която впоследствие е преименувана на Alta Bank.
В следващите години Мацура разширява дейността си в банковия сектор, недвижимите имоти и търговията. Компании от неговата група придобиват големите търговски вериги Idea, Roda и Mercator от хърватската Fortenova, както и дялове в австрийската Addiko Bank.
Банковият срив обаче поставя под въпрос плановете за по-нататъшна експанзия на бизнесмена в Черна гора и Босна и Херцеговина.
Името на Мацура неведнъж е било свързвано в регионалните медии с политическите среди около управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) и бившия президент Александър Вучич. Публикации го свързват и с доходоносни договори с големи държавни компании в енергийния сектор, сред които EPS.
На фона на кризата Централната банка на Сърбия увери, че останалата част от банковата система функционира стабилно. Законът гарантира защита на депозитите на гражданите в засегнатата институция до 50 000 евро на вложител.
