Българите посягат към цигарата и чашката не за удоволствие, а като отдушник от стрес и безсъние. Това показват резултатите от най-мащабното здравно изследване в Европа, проведено в 22 държави, включително България. Въпреки това данните носят и надежда - 52% от анкетираните у нас споделят желание да се откажат от вредните си навици и да променят начина си на живот.
България в европейското здравно огледало
На специално събитие на тема „Здравето в числа: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в глобалното здравно огледало“ бяха представени данните от най-голямото здравно проучване в Европа. То обхваща 27 000 респонденти между 18 и 76 години от 22 държави, включително България. Изследването е проведено онлайн по инициатива на фармацевтична компания СТАДА и обхваща пет тематични области: психично здраве, превантивно здраве, начин на живот, грижа за себе си и система на здравеопазване. Данните от него бяха представени от изпълнителния директор на компанията в България и член на УС на БГФармА Стефан Динев.
Стефан Динев
Според проучването 51% от европейците водят здравословен начин на живот, докато България значително изостава с 40%. В същото време се доказва, че здравословният начин на живот се отплаща, както на тялото, така и на духа. От всички българи, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично, а 88% - във физическо здраве. Средно за Европа тези проценти са 79% и 77 на сто.
Кой влияе на здравните решения на българите
Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейството (60%), партньорът (56%), общопрактикуващият лекар или друг лекар (44%) и приятелите (44%), следвани от фармацевта (26%), културни и религиозни вярвания (31%), колеги (23%) и онлайн общности и форуми (22%). Интересното е, че почти еднакво влияние върху решенията на българите имат правителството и институциите (11%) и инфлуенсърите (10%).
Съществуват и големи различия във възприятието за физическо здраве между държавите. 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, което е над средното за страните, участвали в проучването (56%).
Пропаст между осъзнаването и реалните действия
72% от респондентите казват, че редовно предприемат превантивни здравни мерки като прием на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене и упражнения, а 25% категорично не го правят. Утвърдително на въпроса са отговорили 62% от българите, което е под средното за страните, участвали в проучването. Най-честите мерки, които взимат българите, са добри хигиенни навици (69%), прием на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%) и физическа активност (50%).
По отношение на храненето се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене спомага за предотвратяване на заболявания. В същото време здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обхваща и водещите три нездравословни поведения – прием на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и консумират алкохол повече, търсейки решения на стреса и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от анкетираните в България имат желание да се откажат от нездравословните си навици, което е над средното за Европа (49%).
Превенцията и доверието са слабите звена
Проучването показва още, че повече от една трета от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35–54 г. (61%) и 18–34 г. (56%). На въпроса „Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи?“ 34% от българите казват, че чувстват, че нямат нужда от тях, 29% не знаят какви прегледи трябва да си направят, 20% посочват ограничения достъп, 18% – липса на време, 15% – висока цена, 13% – страх от лоша диагноза, а 9% – защото ги намират за неприятни.
Малко над половината българи (53%) казват, че получават напомняне за профилактични прегледи, като най-често те са от личните лекари (34%), следвани от семейството и приятели (11%) и специалист (9%). Близо половината от анкетираните у нас (49%) заявяват, че са удовлетворени от превантивните услуги, които се предлагат от здравната система.
Проучването показва, че доверието в здравната система остава крехко. 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от здравеопазването. Като цяло българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа.
Психично здраве, технологии и новите страхове
С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински специалисти (45%), Google (28%), изкуствения интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото навлизане на AI, недоверието към новите технологии все още преобладава. На въпрос „Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите лекар?” 41% от българите са отговорили утвърдително, при средни за европейските държави 39%. Отвореността към изкуствения интелект в здравеопазването се дължи основно на достъпността и удобството.
Според проучването 80% от българите се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време 59% от българите заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в момент на прегаряне, 19% – на ръба, 32% – в миналото). Само един от десет българи търси подкрепа за психичното си здраве. Причината – 38% не вярват, че биха им помогнали, 20% не могат да си го позволят, 14% смятат, че това би било емоционално изтощително, 6% не търсят подкрепа заради стигмата, а други 6% – заради липсата на подкрепа от семейство и приятели. Анализът сочи, че лошото психично здраве блокира здравословните навици и води до нарастващи икономически разходи.
проф. д-р Григор Димитров
Резултатите от проучването бяха обсъдени в дискусионен панел, модериран от телевизионния водещ и журналист Бойко Василев. „В България направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването и оставихме на заден план най-важното – нейните социални функции“, каза проф. д-р Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Той допълни, че от десетилетия здравната система не е приоритет на държавната политика, защото за сферата се отделя около 11,5% от БВП, докато в Европа за здравеопазване се отделят около три пъти повече средства.
Проф. д-р Иван Груев, д.м., бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България, коментира: „Настъпило е времето, в което ние лекарите трябва да се обърнем към обществото. Трябва да се научим да говорим на достъпен език, дори и да видим резултатите чак след 20 години.“
проф. д-р Иван Груев, д.м.
Той подчерта, че данните от проучването не изненадват специалистите, които наблюдават радикализиране на българите по отношение на здравословния начин на живот – от една страна, обездвижени и затлъстели мъже, а от друга – малка, но активна група хора, които се грижат за здравето си.
Клиничният психолог и преподавател д-р Велислава Донкина добави, че изследването ясно разкрива пропастта между това, което хората декларират, и начина, по който реално живеят.
д-р Велислава Донкина
„Казваме, че се чувстваме прекрасно психически, но в същото време признаваме, че сме преуморени и в бърнаут“, посочи тя. Според нея тази липса на критичност към собственото ни емоционално и физическо състояние стои в основата на редица съвременни проблеми – от агресия сред деца и младежи до злоупотреба с алкохол и други субстанции.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
