Несъвършената памет и дори фалшивите спомени не са дефект, а ключов елемент на гъвкавия човешки ум, твърди неврологът Чаран Ранганат в новата си книга „Защо помним“. В разговор с научния журналист Дейвид Робсън той обяснява защо забравянето и грешките всъщност ни помагат да учим, да се адаптираме и да оцелеем, съобщава BBC.
„Паметта е много повече от архив на миналото – тя е призмата, през която виждаме себе си, другите и света“, пише Ранганат. Професор по психология в Калифорнийския университет в Дейвис, той посвещава над 30 години на изследване на мозъчните механизми зад запомнянето и забравянето. Според него много от разпространените ни представи за паметта са погрешни – нейните „слабости“ всъщност са сред най-ценните ѝ качества.
Една от най-провокативните идеи в книгата е т.нар. „учене, основано на грешки“. Ранганат обяснява, че спомените се формират чрез промени в силата на връзките между невроните. Когато се опитваме да си припомним нещо, тези връзки рядко са съвършени.
„Когато мозъкът извлича спомен и го сравнява с реалната информация, слабите връзки отслабват, а добрите се укрепват“, казва той. Именно затова активното извличане на знания – вместо пасивното им преглеждане – е най-ефективният начин за учене. Примери за това са ориентирането в квартал без навигация или участието в театрална постановка, вместо многократно препрочитане на сценарий.
Макар пропуските в паметта често да ни дразнят, Ранганат подчертава, че забравянето е жизненоважно. „Ако не забравяхме нищо, щяхме да трупаме спомени като вещи в дом, в който нищо не се изхвърля – в крайна сметка няма да намираш това, което ти трябва“, казва той.
Не е необходимо да помним номера на хотелска стая седмици по-късно или лицата на всички хора, които подминаваме на улицата. Забравянето ни позволява да отсяваме важното от незначителното и да действаме по-ефективно.
С напредването на възрастта проблемът не е толкова в способността да създаваме спомени, а в концентрацията. „Ставаме по-разсеяни и несъществената информация измества важната“, обяснява Ранганат. Така, когато се опитаме да си припомним нещо значимо, просто не сме го кодирали достатъчно добре.
Как да помним по-добре
Неврологът посочва три основни стратегии за подобряване на паметта. Първата е отличителността – колкото по-уникално и сетивно богато е преживяването, толкова по-лесно се запомня. Фокусирането върху звуци, гледки и усещания помага спомените да се „закотвят“ по-дълбоко.
Втората стратегия е организацията – подреждането на информацията по смислен начин. Един от класическите методи е „дворецът на паметта“, при който новите знания се свързват с вече познати образи и места.
Според Ранганат, когато разберем, че паметта ни не е съвършена по дизайн, а по необходимост, можем да започнем да използваме тази „несъвършеност“ в наша полза – за по-добро учене, адаптация и усещане за собствената ни идентичност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
