Светата Православната църква чества днес Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.
Седемте четвъртъци
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден. В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Болните се излекуват
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
В някои региони съществува обичай, според който жени, които не могат да заченат, преспиват под росен с мъж, с когото нямат кръвна връзка. Този ритуал се е смятал за начин за преодоляване на безплодието и не се е считало за изневяра.
Забраните
В седмицата около Спасовден, известна като Русалска седмица, се спазват строги забрани. Жените не трябва да предат, тъкат или перат, особено с бухалка, за да не разгневят русалиите – митични същества, които могат да причинят болести. Мъжете се въздържат от оран и други земеделски дейности. Смята се, че нарушаването на тези забрани може да доведе до природни бедствия като градушки или до заболявания, наричани „русалска болест“ .
Съществува и поверие, че ако вали дъжд на Спасовден, годината ще бъде плодородна, а реколтата – обилна. Този дъжд се нарича „спасовски“ и се счита за особено ценен.
Обичаи и ритуали
Един от най-известните обичаи е „ходенето на росен“. В нощта срещу Спасовден болни и бездетни жени преспиват на поляни, където расте билката росен, вярвайки, че ще получат изцеление. Те оставят дарове като хляб, вино и кърпи за русалиите и прекарват нощта в мълчание.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
