В скалиста пещера край атлантическия бряг на днешно Мароко археолозите откриха преди няколко години доказателство за едно от най-важните събития в историята на човечеството - началото на символичното мислене. Намерени в пещерата Бизмун (Bizmoune) бяха повече от 30 малки морски миди с ясно видими пробивания и следи от носене. Те бяха идентифицирани като най-старите известни украшения за тялото, създадени от човека.
Датирани на около 142 000 до 150 000 години, тези миниатюрни предмети променят разбирането ни за възникването на културната идентичност и комуникацията между хората чрез символи. Въз основа на данни, публикувани в научното списание Science Advances през септември 2021 г., откритието бележи значителна повратна точка в изследването на ранния човек от вида хомо сапиенс.
Разкопките в Бизмун
Пещерата Бизмун се намира в планинския масив Ида-оу-Танане, на 12 км от мароканския град Есауира (нар. още Ас Сауира). Разкопките там се провеждат между 2014 и 2018 г. от международен екип, ръководен от проф. Абделджалил Бузугар от Националния институт по археология и културно наследство на Мароко и проф. Стивън Куун от Университета на Аризона.
В хода на разкопките археолозите идентифицират 33 перфорирани миди от вида Tritia gibbosula.
Всички миди показват следи от обработка, пробиване и дори остатъци от червени пигменти, вероятно охра.
„Мидите не са просто събирани. Те са били обработвани и използвани в контекст, който предполага символно поведение”, обяснява проф. Куун, цитиран от пресслужбата на Университета на Аризона.
Датиране и анализ
За да бъде установена точната възраст на находките, екипът използва урано-ториево датиране. Това е надежден метод за определяне възрастта на варовикови отлагания. Според резултатите, мидите са били положени в пещерата преди около 142 000 до 150 000 години, което ги прави най-древните известни лични украшения, намирани досега.
Досега най-ранните подобни находки идват от пещерите Бломбос (Южна Африка, прибл. 75 000 години), Скул (Израел, прибл. 100 000 години) и Контробрандие (Мароко, прибл. 115 000 години). Бизмун обаче изпреварва всички тях с поне 20 000 години.
“Тези миди са били част от по-широка традиция, която включва символи, украшения и вероятно ритуали. Това е категорично доказателство, че в Северна Африка хомо сапиенс е развивал културна идентичност много по-рано, отколкото предполагахме,” казва проф. Бузугар в интервю за авфиранското издание на френския в- „Льо Монд“ през 2021 година.
Символи и идентичност
Откритията в Бизмун са важни не само заради възрастта на откритите накити, но и с онова, което находките ни казват за мисленето на древните хора. Украшенията предполагат абстрактно мислене, самоосъзнаване и социални структури. Това са ключови признаци на съвременната човешка психика.
„Когато човек постави нещо върху тялото си, което няма функционална стойност, той казва: „Виж кой съм аз“, обяснява проф. Куун в своя научна публикация. „Това е форма на социална комуникация, която днес приемаме за даденост, но която е имала дълбоко значение за тези ранните общества“, посочва той.
Изследователите предполагат, че мидените черупки са били носени на връв около шията или тялото и може би са имали ритуално значение или са служели за идентифициране на принадлежност към определена група.
Мароко и ролята на откритието в Северна Африка
Откритието в Бизмун е част от по-широка археологическа картина, която поставя Северна Африка и по-конкретно Мароко в центъра на ранната човешка история. През 2017 г. например археолози от същия екип обявиха, че са открили в Джебел Ирхуд (на около 400 км по на изток) най-старите останки на хомо сапиенс, датирани на около 300 000 години.
“Тези находки показват, че Северна Африка не е била периферен регион в човешката еволюция, а активен център, в който се развиват ключови характеристики на съвременното поведение”, казва проф. Жан-Жак Юблен от Института Макс Планк, съавтор на проучванията в региона.
Както вече бе посочено, освен в Бизмун, други пещери също са разкрили ранни форми на украшения и символни обекти. В Южна Африка е пещрата Бломбос, където са намерени червени, боядисани с охра, нанизи от черупки, създадени преди около 75 000 години. В Израел пещерите Скул и Кафзех предлагат на археолозите перфорирани миди отпреди 100 000 години. А Мароко предлага още много – Тафоралт (или пещерата на гълъбите) съдържа миди, пробити за украшения преди около 82 000 г., а Ел Мнасра и Контробрандие са с предмети отпреди 115 000 години. Но нито едно от тези открития не предлага толкова ранна и добре документирана находка като Бизмун.
Походът към миналото продължава
Работата на археолозите не е приключила. Проф. Бузугар и колегите му планират продължаване на разкопките в района, както и химически и микроскопски анализи на останалите предмети в пещерата. Според тях, възможно е да бъдат открити още украшения, инструменти или други символни обекти, които ще допълнят разбирането ни за културния живот на ранните хора в региона. „Това е само началото. Бизмун може да се окаже едно от най-значимите праисторически места в света“, казва проф. Куун.
Откритието в Бизмун е не просто археологическа сензация. То предлага дълбоко разбиране за човешката природа. Способността да изразяваме себе си чрез символи - било то чрез език, облекло, изкуство… или украшения. То е това, което ни отличава от другите животински видове. Проф. Куун отбелязва, че „идеята за принадлежност, за изразяване на идентичност чрез украшения, има корени, които се простират много по-далеч назад във времето, отколкото предполагахме“.
В контекста на глобализацията и технологичния напредък, подобни открития ни напомнят, че нашата нужда да бъдем разпознати, разбрани и приети от общността ни е част от нашата същност от самото начало.
Опазването на праисторическото наследство
След като находките в Бизмун стават популярни по цял свят Мароко отбелязва засилен интерес към региона от страна на археолози, студенти и туристи. Министерството на културата подготвя план за създаване на археологически парк и интерактивен център, който да представя находките пред по-широка публика, като същевременно се осигури защита на обекта.
„Разкопките в Бизмун са не само откритие за науката, но и възможност за развитие на културен туризъм, основан на знание и уважение към историята,” заявява в интервю за „Льо Матен“ мароканският министър на младежка, културата и комуникациите Мохамед Мехди Бенсаид.
Проучванията в Bizmoune са финансирани съвместно от марокански институции, Университета на Аризона в САЩ и Националната фондация за наука на Съединените щати. Партньорства с Европейски изследователски центрове също се очакват в бъдеще. Според проф. Бузугар, това е модел за успешно сътрудничество между глобалния север и юга в областта на науката. “Изграждаме знание за човечеството чрез обединяване на усилия, независимо от географията”, подчертава той.
Символизмът не се е зародил в Европа
Дълго време се смяташе, че символизмът и „модерното поведение“ започват в Европа с т.нар. „културна експлозия“ преди около 40 000 години. Бизмун и находките в други пещери опровергават това. Явно Северна Африка също е люлка на културно развитие и на модерния човек. Това променя нашето съвременно разбиране за историческата справедливост и географския произход на културата – и има значение за начина, по който оценяваме различни цивилизации днес.
Откритите предмети са изработени с внимание към форма и симетрия. Това показва естетическо възприятие, което е в основата на всичко – от модата до съвременния дизайн и архитектура. В ежедневието ни – от дрехите, които носим, до бижутата и татуировките – се вижда продължение на тази древна човешка нужда да се украсяваме и разказваме история чрез външността.
Украшенията от Бизмун не са просто археологически артефакти. Те са огледало към началото на това, което ни прави хора – стремежът към изразяване, принадлежност и красота. Тяхното значение за съвременния живот е в това, че ни свързват с нашите предци не само чрез биология, но и чрез култура. Ние сме не просто мислещи същества, ние сме символично мислещи същества. И това започва преди повече от 140 000 години – с едно малко мънисто в една пещера в Мароко.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
