Той е символ на времето, в което имаше мъже
Имахме го за безсмъртен. Няма друг такъв феномен в историята, с когото хората да се кодошат на тема сила и оцеляване; човек, който винаги побеждава. Всяка стихия, всяка битова несправедливост, междугалактическа битка, ама направо всичко можеше този Чък Норис! Вярваме да се е преселил в Рая. Защото беше християнин и много славеше Бога. Интересното е, че и след като издъхна в Хавай преди седмица, вицовете не стихват – от сорта „Чък Норис вече бил по-добре“. Само той има „топките“ да прелети и оправи ситуацията в Иран! И т. н.
Човекът, издигнат в своеобразен култ, за едни е предимно актьор, за други – икона на бойните изкуства. Тихо и без излишни приказки, той винаги излизаше победител и беше добрият тип. Така че спокойно можем да го категоризираме като абсолютният победител, forever. Както казахме, в интернет той се превърна в шега, в мит, в преувеличение, което сякаш няма граници.
Чък Норис не е просто поредният екшън герой от златните години на Холивуд. Той е символ на време, в което мъжете на екрана не изглеждаха като компютърно генерирани фигури, а като хора, които наистина могат да разбият врата, да продължат без да мигнат и да те накарат да повярваш във всяка секунда.
Животът му започва далеч от блясъка. Роден е през 1940 г. като Карлос Рей Норис в Оклахома, той израства в скромни условия. Нищо не подсказва, че един ден ще се превърне в едно от най-разпознаваемите лица в световното кино.
Баща му работи каквото намери – механик, шофьор на автобус и камион...Семейството няма стабилност, а корените му са пъстри: по бащина линия има ирландска кръв, по майчина – също, но в родословието му се вплитат и индиански (чероки) корени. Самият Норис носи името на човек извън семейството – кръстен е на пастора на баща си, Карлос Бери. До него израстват двамата му по-малки братя – Вийланд и Аарон, който по-късно ще намери своя път в Холивуд като продуцент.
Когато е на 16 години, животът му се променя рязко. Родителите му се развеждат. Семейството се премества – първо в Преъри Вилидж, Канзас, а след това в Торънс, Калифорния. Самият Норис по-късно ще нарече детството си мрачно. Не е бил нито силен, нито уверен. Напротив – стеснителен, затворен, без особени спортни успехи. В училище остава встрани. А подигравките не закъсняват – заради смесения му произход често става мишена на други деца. Казва, че много искал да набие тормозителите си.
През 1958 година, още съвсем млад, той поема в посока, която ще промени всичко – постъпва във Военновъздушните сили на САЩ като въздушен патрул. Изпращат го в базата Осан, Южна Корея. Там се случват две важни неща: получава прякора „Чък“ – име, което ще му остане завинаги – и открива бойните изкуства. Започва да тренира Танг Су До, първоначално като дисциплина, а после като нещо много повече. Години по-късно това ще му донесе черен пояс и ще го доведе до създаването на собствен стил – Чунк Кук До („Универсалният път“). При него бойните изкуства не остават само спорт, а се превръщат в философия. Така се раждат и организациите, които създава – United Fighting Arts Federation и програмата „KickStart“ (позната преди като „Да изритаме наркотиците от Америка“), насочена към деца в риск. Идеята е проста, но силна – чрез дисциплина, уважение и самоконтрол да се даде посока на онези, които най-лесно биха я изгубили.
През 1962 година Норис напуска армията. Започва работа в корпорацията Northrop, но паралелно с това отваря и собствени школи по карате. Именно там тренират и хора като Чад Маккуин – синът на легендарния Стив Маккуин. Пътят му вече е очертан, макар и все още далеч от киното.
Началото обаче не е триумфално. В първите си турнири губи – от Джо Люис, Алан Стийн, както и в няколко срещи на Международния карате шампионат. Но това не го спира. До 1967 година вече побеждава същите имена, срещу които преди е отстъпвал – Люис, Скипър Мулинс, Арнолд Уркидез, Виктор Мур, Рон Марчини, Стийв Сандърс.
През 1968 г. идва и една от най-тежките загуби в кариерата му – срещу Луис Делгадо. Но точно там се ражда обратът. На 24 ноември същата година Норис си връща реванша и печели титлата в Професионалния карате шампионат в средна категория. Задържа я шест поредни години. Веднага след това печели и т.нар. „тройна карате корона“, както и приза „Боец на годината“ от списание „Black Belt“.
Същата 1969 година прави и първата си крачка в киното – малка роля във филма „The Wrecking Crew“ с Дийн Мартин. Не е голяма работа. Животът също не спестява удари. През 1970 година по-малкият му брат Вийланд загива във Виетнам. Загуба, която остава с него завинаги. По-късно Норис посвещава в неговата памет участието си във филма „Изчезнал по време на акция“.
По същото време, по време на демонстрация в Лонг Бийч, среща Брус Лий. През 1972 година участва в „Пътят на дракона“, а сцената между двамата в Колизеума се превръща в класика! В Азия и до днес това е ролята, с която най-често го свързват.
През 1974 г. Стив Маккуин го насърчава да започне актьорски уроци в MGM. Малко след това Норис се оттегля от състезателната кариера с впечатляващ рекорд – 183 победи, 10 загуби и 2 равенства.
Истинският му пробив като водещ актьор идва през 1977 година с „Брейкър! Брейкър!“. Следват „Октагон“, „Око за око“ и „Самотният вълк Маккуейд“ – филми, които доказват, че може не само да се бие, но и да носи образ на раменете си.
В следващите години се превръща в най-голямата звезда на Cannon Films с поредица от филми като „Код на мълчанието“, „Делта Форс“ и „Файъруокър“, където си партнира с Луис Госет Джуниър.
От 1993-а, той влиза в домовете на милиони зрители с „Уокър, тексаският рейнджър“. Сериалът се излъчва осем години по CBS и продължава да живее дълго след това по други канали. Там Чък Норис вече не е просто екшън герой. Той е образ – на ред, справедливост и човек, който не отстъпва.
И така, от момчето, което е било подценявано и подигравано, се ражда фигура, която поколения наричат легенда.
После интернет прави нещо странно. Превръща го в легенда от нов тип. „Фактите за Чък Норис“ заливат света. Шеги, които всъщност усилват това, което вече съществува – усещането, че той е по-голям от живота. Така актьорът окончателно се превръща в мит.
И ето че каца и у нас - идва през есента на 2011 г. София.
За щастие България по това време е сцена за най-големите екшън имена. Снимат се „Непобедимите 2“. Продукцията започва у нас, основно в студията „Ню Бояна“, с бюджет над 80 милиона долара и български екипи зад кадър. Участват любимците ни в списъка от детството: Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Жан-Клод Ван Дам, Долф Лундгрен – и Чък Норис.
Във филма Норис играе Букър. Не най-голямата роля, но една от най-символичните. Появата му е като знак, жива легенда, на която дори филмът отдава почит, включително с намигване към интернет митовете.
Режисьорът Саймън Уест подчертава, че страната ни придава „уникален облик“ – екшъна се вихри по места, които не са изчерпани от десетки други филми.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
