Западна Европа мина през тежко лято, страни като Франция, Великобритания и Белгия отчетоха различни температурни и топлинни рекорди, а континентът беше под влияние на продължителни и мъчителни горещи вълни.
И сякаш най-видимият символ на променящите се климат и покрай него начин на живот се оказва климатикът. И най-вече дебатът за и против в страните, където AC технологията не е масова.
Но дори и най-консервативните противници на климатиците се налага да признаят, че колкото и неекологични и неустойчиви да са тези машини, те са жизненоважни, за някои и животоспяващи.
Всъщност в някои големи градове в Европа отдавна се разработват и ползват "компромисни" климатици, т.е. инсталации, които ползват по-малко енергия, не изпускат затоплен въздух в градската среда, ограничават употребата и риска от течове на хладилни агенти като фреон и са доста по-устойчив вариант за охлаждане. Еко-климатици за хора и градски власти, които искат чиста съвест.
В градове като Виена, Хелзинки, Стокхолм, Париж, Женева и не само са разработени различни варианти на градски охладителни системи, които действат на принципа на централното отопление. През лятото обаче вместо гореща вода или пара до сградите се доставя студена вода, която отвежда топлината от тях.
Ето решенията на някои от тях:
Виена
В столицата на Австрия системата за централно охлаждане датира от 2007 г., когато към нея се включват първите сгради. Управлява се от градската енергийна компания Wien Energie.
Охлаждането е с енергия от отпадна топлина от инсенератора за битови отпадъци и от електричество от възобновяеми източници. Системата не е концентрирана на само едно място - има няколко големи централи с чилъри - хладилни машини, които изстудяват водата до около 5-6 градуса. Тя се изпомпва по тръбопроводи под земята, достига до сградите и ги охлажда.
Кметството във Виена е сред клиентите на системата.
Минавайки по тръбите, водата поема топлината от сградите и я отвежда. След това се връща в чилърите и отново се охлажда. Част от самите чилъри пък се изстудяват с вода от Дунав, която след това се връща в реката. Водата, която циркулира в тръбите за охлаждане, не е от реката.
Според Wien Energie с подобен метод емисиите на въглероден диоксид са с 50% по-малко, отколкото при конвенционални климатици. Освен това "отнетата" топлина от сградите не се издухва на улицата и в градската среда, с което да допринася за затоплянето ѝ. Водната охладителна система е и далеч по-безшумна.
Клиенти на централното охлаждане са над 300 сгради във Виена-кметството, многопрофилната болница на града, офиси и търговски площи, културни институции като театри и музеи, хотели и ресторанти.
При потребителя охлаждането може да е под формата на вентилаторни конвектори, които приличат на традиционните климатици и "прекарват" въздуха през топлообменник, охлаждан със студената вода. Друг вариант са охлаждащи панели. При ново строителство системата може да разпределя студената вода в тръбички, вградени в стените, тавана или пода.
През 2025 г. обаче от енергийната компания обявиха, че внедряват нов метод - система за съхранение на лед, която влиза в употреба в последната централа за охлаждане на компанията. Тя се намира в кампуса на Медицинския университет на Виена.
Технологията представлява 10-метров контейнер с изолация, напълнен с вода
Водата се замразява с помощта на тръби с охлаждащ агент и се превръща се в огромна буца лед. След това резервоарът се разрежда, ледът се размразява и освобождава студена енергия. Тя се прехвърля към централната охладителна мрежа чрез тръбите и топлообменници.
Целта на системата с лед е да се покрият нуждите при пиковото търсене на охлаждане в най-топлата част от деня. Идеята е, че ледът се произвежда през нощта, и тогава чилърите работят с евтин зелен ток и охлаждат хладилната течност, която заледява водата в контейнера.
За част от охлаждането се ползва вода от Дунав.
През деня, когато търсенето и на ток, и на охлаждане скача, студът в ледения акумулатор покрива част от търсенето и намалява натоварването на чилърите. При разреждането на акумулатора течността в тръбите поема студа от леда и чрез топлообменници го предава в охладителната мрежа.
Очакванията са тази нови централа да пести 1000 тона въглеродни емисии годишно спрямо конвенционалните климатици.
Стокхолм
Столицата на Швеция е пример за минимално разхищение на енергия - и при охлаждани, и при отопление. Системата се управлява от енергийната компания Stockholm Exergi и има мрежа за отопление, и мрежа за охлаждане, като двете си "преливат" енергия.
Тази за централно охлаждане е с дължина от 250 км и достига до стотици бизнес клиенти - правителствени и търговски сгради, молове, както и от центрове за данни.
Системата използва различни източници на енергия. За отопления се ползва основно биогориво и топлина от заводите за изгаряне на отпадъци.
За охлаждане в употреба влиза студената вода от дълбочините на Балтийско море и езерото Меларен.
Тя се изпомпва до топлообменници в централите на системата. Там охлажда "вътрешната вода", която се върти по тръби към сградите в града. в някои периоди от годината морската вода е достатъчно студена и не се налага да се ползва допълнителна енергия за охлаждането ѝ, т.е. така се пестят разходи и емисии. След като мине през топлообменника, тя се връща в морето. През пролетта, зимата и есента системата се ползва например за центровете за данни.
През лятото, когато потреблението на охлаждане е по-високо, а морската вода е по-топла, в Стокхолм - подобно на Виена, се използват огромни чилъри, което изстудяват водата за градската мрежа.
Изпомпваната от Балтийско море вода се ползва за изстудяване на чилърите.
Участието на центровете за данни в системата е важно, защото топлината, отнета от тях и други сгради може да бъде възстановена чрез интегрираната система и да се използва за централно отопление - за топла вода и парно през зимата.
Системата за охлаждане отчита изключително висок коефициент на ефективност - 6,2. Тоест през 2025 г. с всеки използван киловатчас електроенергия е осигурявал средно 6,2 киловатчаса охлаждане.
Женева
Дворецът на нациите на ООН, централите на Световната здравна организация и на Международната организация по труда, летището и централният бизнес район на Женева се охлаждат с вода от Женевското езеро.
Системата се нарича GeniLac и осигурява охлаждане през лятото и топлина през зимата.
Трикът тук е, че водата за мрежата се взема от дълбочина от 45 метра и далеч от брега. На това равнище температурата е постоянна през цялата година и най-вече - достатъчно ниска през лятото - 6-7 градуса.
Водата се отвежда до помпена станция, откъдето студът "тръгва" по тръби към абонатите. През лятото тя е достатъчно хладна, за да не се налага да се ползват чилъри за изстудяване. Водата минава през топлообменници, охлажда "вътрешната вода" за системата и се връща в езерото.
През зимата пък водата се отвежда до термопомпи, които използват макар и недостатъчната ѝ топлина, добавят още чрез електричество и осигуряват парно.
Планът на града е в следващите години системата да достигне и жилищни сгради - нови и вече съществуващи, и центрове за данни с десетки километри нови тръбопроводи. Очакванията са когато това стане в средата на следващото десетилетие емисиите на Женева да намалеят със 70 000 тона годишно, а градът ще намали зависимостта си от газ и изкопаеми горива.
Системата е обект на дебат - съществуват опасения, че тя има отрицателен ефект върху езерото, тъй като през лятото връща топла вода и променя екосистемата му.
Затова се проучват възможностите за връщане на водата под земята, където топлината да се съхранява в топлинни резервоари, които да се използват за парно през зимата.
