Снимки в ръце, надежда в очите и един въпрос към всеки завърнал се мигрант - „Видяхте ли сина ми? Дъщеря ми? Брат ми?“ Така изглеждат дните на десетки семейства от мароканската страна на границата с испанския ексклав Сеута, които продължават да издирват свои близки след безпрецедентната мигрантска вълна.
Инвазията отвори вратата за още много въпроси и човешки драми. Европейците се стреснаха от риска за сигурността, мигрантите разказват, че бягат от бедност и липса на перспектива, а майки отчаяно издирват децата си край границата. Както винаги при подобни кризи мотивите се оказват различни - едни публикуваха селфита как преплуват морето към Сеута, а други се оказаха гладни, изтощени и принудени да просят по улиците.
Пред разнородните предизвикателства през последните години редица европейски лидери непрекъснато повтарят, че Европа трябва да остане единна. Миграционната криза в испанския ексклав Сеута от края на миналата седмица показа, че това европейско единство е все още много крехко. Внезапното нахлуване на десетки хиляди мигранти от Мароко в малката испанска територия в Северна Африка доведе до ново изостряне на отношенията между отделни държави и партньори на Европейския съюз, съживи стари териториални спорове и се превърна в част от политическите дебати в редица страни от Стария континент и отвъд Атлантика, обобщават световните агенции, сред които Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес, както и европейски медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Франс енфо“, „Франс 24“, „Ти Джи Ком 24“, ЕФЕ и др.
Испанските институции и местните власти дават различни оценки за броя на мигрантите, преминали към Сеута, като в публичното пространство се посочват данни между 50 000 и над 70 000 души според различните методики на отчитане и моментите, към които се отнасят. Повечето вече са върнати в Мароко или са се прибрали доброволно, но съдбата на хиляди хора остава неизвестна.
Мигрантската вълна, предизвикана от бедността и слухове в социалните мрежи, че границата е отворена, се превърна в една от най-тежките миграционни кризи в региона. По данни на испанските власти десетки хора са загинали, докато са се опитвали да преплуват морето или да преминат през граничните съоръжения, като различните институции съобщават различен брой жертви.
Сред чакащите е Ибтисам Чари, която вече пет дни издирва сина си Райан.
„Той ми се обади, когато стигна до Сеута, а след това връзката прекъсна. Оттогава не съм чувала нищо за него“, разказва жената.
Друга майка чака всеки ден край границата с надеждата да види 12-годишния си син. По-голямото й дете вече се е върнало в Мароко, но от момчето няма никаква следа.
„Нямам какво друго да направя, освен да чакам. И утре пак ще дойда“, казва тя.
„Имам само един син“, казва Хадиджа, която от събота чака на границата, оглеждайки непрекъснатия поток от завръщащи се мигранти с надеждата да види 23-годишния си син.
„Нямам никакви новини от него. Телефонът му не отговаря.“
Жената е пристигнала от дома си в Танжер, убедена, че безработният й син е сред хората, които са опитали да преминат в Сеута.
„Не ми каза, че ще тръгва. Това е истинска трагедия“, казва тя.
Фейсбук групите, които преди дни са разпространявали информация как най-лесно да се премине границата, днес се използват за съвсем различна цел - публикуват се снимки на изчезнали хора с молба за помощ.
„Ако някой е виждал това момиче в Сеута или Кастильехос, моля, свържете се със семейството й. Те полудяват от тревога“, гласи една от публикациите.
Стотици непридружени деца остават в Сеута
Испанските власти съобщават, че сред няколкото хиляди мигранти, които все още се намират в Сеута, има около 1000 непридружени непълнолетни мигранти. По испанското законодателство те не могат да бъдат експулсирани незабавно, а съдбата им предстои да бъде решена.
Междувременно мароканските власти вече са затворили пролуката в граничната ограда, през която хиляди хора успяха да преминат към испанската територия.
За мнозина Европа символизира възможността за работа, сигурност и по-добро бъдеще. Миналогодишните протести на младите хора от поколението Z в Мароко отразиха нарастващото недоволство от социалното неравенство и качеството на обществените услуги.
Някои родители са знаели, че децата им възнамеряват да предприемат опасното пътуване.
След като се завърнал от Сеута, 26-годишният Отман Ел Мерзуг бил бос, гладен и отчаяно искал да се свърже със семейството си. Той помолил репортер на Асошиейтед прес да използва телефона му, за да се обади на баща си в мароканския град Сале.
„Татко, върнах се от Сеута. Не ми позволиха да остана“, казал той по високоговорителя. Баща му обещал да му изпрати пари, за да се прибере у дома.
Какво представляват Сеута и Мелиля
Това са две територии в Северна Африка, които са испански ексклави и граничат с Мароко и Средиземно море. Те са единствените сухопътни граници на Европейския съюз с Африка. Сеута е с население около 84 000 души, а Мелиля - около 87 000 души. Площта им е съответно 18 и 12 квадратни километра, припомня Франс прес. Сеута, бивша римска колония, последователно е владяна от араби и португалци, а от 1640 г. се намира под испански суверенитет. Мелиля е под испански контрол от 1497 г. Двата испански ексклава са защитени с гранични огради, подсилени с бодлива тел, видеонаблюдение и стражеви кули. Това не спира мигрантите да правят опити да проникнат в тях и през годините част от тези опити са завършвали трагично.
Кралство Мароко, което претендира, че Сеута и Мелиля са част от неговата историческа територия, настоява за суверенитет над двата ексклава още от обявяването на независимостта си през 1956 г. Испания категорично отказва да преговаря за бъдещето им. Именно затова Сеута и Мелиля от десетилетия остават един от най-чувствителните въпроси в отношенията между Мадрид и Рабат, отбелязва Франс прес.
От 90-те години на XX век Сеута и Мелиля се ползват със статут, сходен с този на останалите автономни градове на Испания.
На теория Сеута и Мелиля са част от Европейския съюз и това поражда опасения, че незаконни мигранти, проникнали в двата ексклава, могат лесно да достигнат континентална Европа. На практика обаче това не става автоматично, припомнят „РАИ Нюз“ и Франс прес. По силата на правилата, свързани с Шенгенската зона, за придвижването от двата ексклава към континентална Испания действат специални процедури за граничен контрол както по море, така и по въздух. Те са особено строги за граждани на трети държави, които са влезли незаконно в Сеута или Мелиля.
Незаконното влизане в Сеута не дава право нито на пребиваване в Испания, нито на свободно придвижване в останалата част на Европейския съюз. Това бе подчертано нееднократно през последните дни както от испанските власти и администрацията на Сеута, така и от представители на европейските институции. Поради тази причина за много незаконни мигранти двата ексклава се превръщат по-скоро в задънена улица, отколкото във вход към Европа, отбелязва „РАИ Нюз“.
Какво се случи в Сеута в края на миналата седмица?
Само за няколко дни в испанския ексклав от Мароко пристигнаха десетки хиляди мигранти. Различните испански институции обаче дават различни оценки за броя им. Ръководителят на администрацията на Сеута Хуан Хесус Вивас заяви, че става дума за около 60 000 души. По думите му това се равнява на близо 70 процента от населението на града. Испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка на свой ред посочи, че в Сеута за няколко дни са пристигнали около 50 000 мигранти. Мигрантите са дошли както по море, така и след преодоляване на граничната ограда между Мароко и Сеута.
Испанската агенция ЕФЕ съобщи, че по данни на властите броят на загиналите при опитите за достигане на Сеута е нараснал до 88 души, докато мароканските власти съобщават значително по-нисък брой жертви - 11. Основно мигрантите, достигнали до Сеута, са били момчета и млади мъже, посочват испанските власти.
Този внезапен приток на мигранти предизвика хаос в Сеута. Властите в Мадрид изпратиха допълнителни сили за охрана на границата и за овладяване на ситуацията. Жители на Сеута разказаха, че някои мигранти са влизали в домовете им, молейки за хляб и вода. Редица търговски обекти останаха затворени.
Пред френски и италиански медии част от мигрантите заявиха, че местните жители не са им оказали помощ въпреки молбите им. Медийни кадри показаха как мигранти не успяват да се поберат в местния миграционен център и са останали на открито. В социалните мрежи бяха разпространени и кадри, показващи предполагаеми грабежи на магазини, но част от тях все още не са независимо потвърдени. Информациите, постъпващи от Сеута, очертаха картина на хаос, която бързо предизвика безпокойство в Брюксел и в редица европейски столици.
Вечерта на 31 юли стотици мигранти са се опитали да влязат и в испанския ексклав Мелиля. Според Испанската национална телевизия става дума за около 500 души, но те са били отблъснати.
На 1 август испанските власти започнаха да изграждат 500-метрова плаваща преграда по морската граница между Сеута и Мароко, съобщиха световните агенции. Съоръжението допълва вече съществуващите защитни елементи по крайбрежието, включително вълнолома.
Какво доведе до масовото навлизане на мигранти в Сеута?
На този въпрос в редица европейски медии се появиха различни обяснения. Първата версия е, че в Мароко е бил разпространен слух, че границата със Сеута е отворена, съобщават „Те Еф 1“ и Франс прес.
Втората версия е свързана с решение на Испанския върховен съд от 8 юли. Според него мигрантите, пристигнали по море в Сеута и Мелиля, вече не могат да бъдат връщани незабавно без индивидуално разглеждане на всеки случай и без провеждане на законовата процедура по експулсиране. По време на тази процедура всеки мигрант има право да поиска международна закрила.
Педро Санчес заяви, че мрежите за трафик на мигранти умишлено са изопачили съдържанието на съдебното решение и са започнали да убеждават хората, че ако достигнат до Сеута по море, никой няма да ги върне обратно в Мароко.
Решението на Испанския върховен съд обаче не предоставя право на пребиваване в Испания и не узаконява незаконното преминаване на границата. То единствено изисква връщането да става след приключване на предвидената в закона процедура, отбелязва Асошиейтед прес.
Според испанските власти и испанските медии именно това решение е било погрешно представяно в социалните мрежи в Мароко. Така много хора останали с впечатлението, че достигането до Сеута автоматично ще им позволи да останат в Испания. До подобен извод стигат и мароканските власти.
Третата хипотеза е, че масовото пристигане на мигранти може да е било насърчено от неотдавнашното решение на испанското правителство да узакони статута на хора, влезли в Испания незаконно. Италианският министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че правителството на Педро Санчес е решило да предостави испанско гражданство на 500 000 души, пристигнали незаконно в страната. Това твърдение обаче беше оспорено от италиански опозиционни политици и редица медии, които уточниха, че става дума не за предоставяне на гражданство, а за процедура по узаконяване на пребиваването. Правителството на Санчес действително обяви намерение да легализира статута на част от мигрантите, които от години живеят и работят в Испания без уредени документи.
Над 1 милион имигранти в Испания са подали заявления за участие в тази безпрецедентна програма, съобщи в началото на юли испанската агенция ЕФЕ. Повече от половината молби вече са одобрени, като съответните мигранти ще получат временно разрешение за пребиваване и работа в Испания. По данни на испанските власти преобладаващата част от тях са хора, живеещи в страната от години, основно от държави в Латинска Америка, а не новопристигнали мигранти от Африка.
Четвъртата хипотеза е, че част от мигрантите са побързали да достигнат до Испания заради опасения, че след следващите парламентарни избори в страната на власт може да дойде по-твърдо настроено към миграцията управление, отбелязва Франс прес.
Важно е да се уточни, че нито една от тези версии не е официално потвърдена. Те се основават на анализи, коментари и публикации в медиите, а не на официални заключения на испанските или европейските власти. В нито едно официално изявление на Мадрид или Брюксел не се отправят преки обвинения към Мароко.
Появиха се и конспиративни версии, според които Израел може да има отношение към случилото се в Сеута. Асошиейтед прес изрично отбелязва, че няма никакви доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Факт е единствено, че Израел и Мароко възстановиха дипломатическите си отношения през декември 2020 г. в рамките на Авраамовите споразумения. В същото време отношенията между Израел и Испания остават силно обтегнати заради войната в Газа и решението на Мадрид да признае Държавата Палестина.
По темата за кризата в Сеута се появиха и реакции от Украйна. Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че Киев е установил активизиране на руска дезинформационна кампания, използваща събитията около Сеута за засилване на разделението и дестабилизацията в Европа, предаде Укринформ.
Мерки
Министрите на вътрешните работи на Европейския съюз призоваха тази седмица за по-решителни действия срещу мрежите за трафик на мигранти и за по-строги политики за връщане на незаконно пребиваващи чужденци. Те настояха и за по-тясно сътрудничество с държавите извън ЕС с цел ограничаване на нелегалната миграция и предотвратяване на нови подобни кризи.
Европейският комисар по вътрешните работи Магнус Брунер заяви след извънредната среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи, че мигрантската вълна е била подхранена от престъпни мрежи за трафик на хора и от дезинформация, разпространявана в социалните мрежи. Той отказа да коментира евентуална отговорност на Мароко, като подчерта единствено, че Рабат съдейства на испанските власти при връщането на мигрантите.
„В Испания тече разследване по случая и по предполагаемата роля на Мароко, затова не мога да коментирам повече. Това, което знаем със сигурност, е, че трафикантите и каналджиите са разпространявали дезинформация“, заяви Брунер.
Министрите обсъдиха редица мерки, сред които по-добър обмен на разузнавателна информация, по-стриктно наблюдение на социалните мрежи за ранно откриване на организирани миграционни вълни и засилване на защитата на външните граници на Европейския съюз.
По време на извънредната среща Дания и Италия настояха за още по-твърда европейска политика по отношение на миграцията. Датският министър по имиграцията Мортен Бодсков призова за увеличаване на европейското финансиране за охрана на външните граници. Италианският министър на вътрешните работи Матео Пиантедози предложи Европейският съюз да създаде нови външни центрове, в които да се разглеждат молбите за убежище и да се организира връщането на мигранти в сигурни трети държави.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис призова Европейският съюз да обсъди възможността при извънредни масови миграционни вълни временно да се спира регистрацията на нови молби за убежище, докато ситуацията бъде овладяна.
