Свят

Рекордно бягство към кеша разтърси руската банкова система

Само през юли наличните пари са се увеличили с 620,9 млрд. рубли

Рекордно бягство към кеша разтърси руската банкова система

Руснаци и компании изтеглят парите си от банките с невиждана скорост, а през юли кешът в обращение е нараснал с рекордните 620,9 млрд. рубли. Само за шестте месеца от февруари до юли банковата система е загубила 2,543 трлн. рубли в наличност. Сбербанк вече определя процеса като един от основните проблеми за сектора и предупреждава за недостиг на рублева ликвидност в редица банки. Тревогата се засилва и от започналите съкращения във ВТБ на фона на падаща печалба и нарастващи разходи за проблемни кредити.

Руската централна банка засега уверява, че финансовите институции получават необходимата ликвидност и не са нужни извънредни мерки. Структурният недостиг в системата обаче вече надхвърли 2 трлн. рубли, а през юли достигна най-високите си равнища от банковата паника след началото на войната през март 2022 година.

Абсолютен рекорд за юли

Данните на Централната банка на Русия показват, че само за юли наличните пари в обращение са се увеличили с 620,9 млрд. рубли. Предишният месечен рекорд за годината бе отчетен през април, когато ръстът достигна 607,9 млрд. рубли.

„Това е абсолютен рекорд тази година на месечна база, както и исторически рекорд за юли по принцип“, заяви финансовият директор и зам.-председател на управлението на Сбербанк Тарас Скворцов.

Той определи изтичането на средства към кеша като един от основните проблеми за руската банкова система. Според него процесът вече е предизвикал дефицит на рублева ликвидност в част от кредитните институции, а признаци за спиране на тенденцията все още няма.

„Ако продължи същият тренд, ситуацията няма да става по-добра. Цялата надежда е за подкрепа от Централната банка, защото виждаме, че на редица банки действително им е тежко“, предупреди Скворцов.

Бизнесът влиза в сивия сектор

Според Сбербанк основната част от отлива не идва от обикновените вложители, а от корпоративните клиенти. Банката отчита рязко намаляване на средствата, които фирмите връщат в банковата система чрез инкасо.

„Там, където клиентът се разплащаше в брой, преди парите винаги се връщаха в банката чрез инкасация. Сега не е така. Те остават при клиентите, които вероятно плащат с тях заплати и се разплащат с партньорите си“, обясни Скворцов.

По думите му сивият оборот се разраства заради увеличената данъчна тежест върху малкия и средния бизнес. Допълнителни причини за търсенето на кеш са прекъсванията на мобилния интернет и опасенията, че безналичните плащания и банковите приложения могат да останат временно недостъпни.

Сбербанк очаква до края на 2026 г. наличните пари в обращение да се увеличат с около 3,8 трлн. рубли. Според Скворцов това би означавало по-малко средства за кредитирането на икономиката и още по-силен натиск върху банките.

„Това са един милион ипотечни кредита, които ние като система няма да отпуснем. Един милион семейства няма да получат ипотека“, посочи той.

Икономист заговори за вътрешна информация

Икономистът Николай Корженевски даде още по-тревожна интерпретация на случващото се. Според него мащабите на изтеглянето могат да показват, че в процеса вече участват не само малки фирми и обикновени граждани, но и големи компании и хора, които се опитват да се защитят от предстоящо сътресение.

„Мащабите на изтеглянето на пари от банките показват, че в паниката вече се включват и големи фирми и хора, които разполагат с вътрешна информация, че в Русия ще се случи нещо крайно негативно и затова се презастраховат“, заяви Корженевски пред „Москоу таймс“.

„Парите гласуват с краката си - явно се предприемат конкретни действия заради рязко повишения риск“, допълни той. Тази оценка е негова експертна теза и не е потвърдена от руската Централна банка, която продължава да твърди, че ситуацията остава управляема.

Клиенти се оплакват от пречки

На фона на рекордното търсене на кеш се увеличават и оплакванията от клиенти, че банките поставят различни препятствия пред тегленето на средства. Сред посочваните практики са дневни и месечни лимити, високи такси и допълнителни условия за получаване на по-големи суми.

ВТБ вече въведе ограничения за тегленето на пари от карти на други банки в Крим, като намали разрешените суми заради „повишено натоварване“ на банкоматната си мрежа. От 1 юни руските банки прилагат и по-строг контрол върху необичайните операции, като при съмнение за измама могат временно да спрат издаването на налични средства.

ВТБ съкращава служители

Междувременно втората по големина банка в Русия - ВТБ, започна да съкращава 10 на сто от щатните позиции в централния си офис. Финансовият директор Дмитрий Пиянов заяви, че програмата трябва да бъде приключена до края на годината и да намали разходите на банката.

ВТБ приключи първото полугодие на 2026 г. с печалба от 225,2 млрд. рубли - спад от близо 20 на сто спрямо същия период на миналата година. Само през второто тримесечие печалбата се сви с 33,6 на сто до 92,6 млрд. рубли.

Разходите за резерви срещу възможни загуби по кредити се увеличиха с близо 28 на сто през второто тримесечие и достигнаха 66,5 млрд. рубли. ВТБ отчита леко нарастване на преструктурираните заеми, макар официалният дял на необслужваните кредити да остава 3,5 на сто от общия портфейл.

Сривът на печалбата, растящата нужда от резерви и рекордното изтичане на средства към кеш очертават все по-тревожна картина за руската банкова система. Централната банка продължава да поддържа сектора с допълнителна ликвидност, но Сбербанк вече открито предупреждава, че без обръщане на тенденцията натискът ще става все по-силен.

Коментирай