На 78-мата сесия на ООН, през септември 2023-а, президентът Ердоган даде първия знак, че се готви да постави външната политика на Турция на нов коловоз. Заговори за новата стратегическата цел - „турската ос“, която на основата на политическата автономност ще превърне страната в глобален играч в променящата се геополитическа сцена.
Днес, две години по-късно, турският лидер вече бере плодовете от това решение, а Турция все повече се налага като ефективна икономическа, военна и дипломатическа сила.
Ердоган посрещна септември в Китай, където с президентите Си Цзинпин и Путин чертаеха новия път на Азия по време на форума на Шанхайската организация за сътрудничество. А срещайки се с президента на Азербайджан Алиев и с премиера на Армения Пашинян недвусмислено показа, че Турция ще има ключова роля в развитието на транспортните и енергийни коридори в Каспийския регион.
Септември завърши за Ердоган в САЩ, но не в кулоарите на Общото събрание на ООН, а в Овалния кабинет на американския президент. Двамата лидери определиха срещата като ползотворна и конструктивна, а повечето световни медии – като историческа.
Седмица по-късно са огласени само част от постигнатите договорки, но посоката е ясна - краят на шестгодишната пауза в отношенията на Тръмп и Ердоган отгръща нова страница в двустранното сътрудничеството под надслова „балансирано сближаване“.
Очаквано, опозицията в Турция се опита да сложи катран в американската визита на Ердоган, но истината е, че юбилейното, 20-то поред участие на Ердоган на този висок форум, а после и двучасовата му среща в Белия дом се превърнаха във венец на международната му дипломация.
Тръмп го посрещна особено гостоприемно, с личното признание: „Когато бях в изгнание, все още бяхме приятели. Това винаги е добър начин да повярваш и да изпробваш приятелството“, а първата стъпка на сближаване се оказа вдигната високо летва - двустранният стокообмен да достигне 100 млрд. долара, както заяви външният министър Хакан Фидан.
Първите стъпки на сближаването
Споразуменията за ядрена енергия и втечнен природен газ (LNG) ще играят движеща роля в развитието на двустранните отношения, заедно със стъпките за увеличаване на обема на външната търговия, включително и в сферата на гражданската авиация.
Подписването на Меморандума за разбирателство за стратегическо гражданско ядрено сътрудничество, който ще постави основите за дългосрочно сътрудничество в тази област, беше значителна стъпка в тази посока. Като се има предвид текущият процес с Русия чрез „Росатом“ за изграждането на атомната електроцентрала „Акую“ в Мерсин, е ясно, че финансовото и технологично сътрудничество, техническото обучение и други процеси, свързани с атомните електроцентрали, които могат да бъдат на дневен ред през следващите години, ще открият нов път за сближаване в двустранните отношения между Турция и Америка.
Споразумението за доставка на LNG (втечнен природен газ) между “Боташ” и Mercuria, една от водещите енергийни групи в света, също е от решаващо значение. То ще позволи доставката на приблизително 70 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) от САЩ, за период от 20 години, и ще помогне на “Боташ” да заеме значителна позиция на световната сцена за втечнен природен газ благодарение на партньорството, което ще бъде установено с Mercuria.
Между 2026 и 2045 г. “Боташ”ще получава приблизително 4 милиарда кубически метра еквивалент на природен газ втечнен природен газ годишно от различни терминали за регазификация, предимно през зимните месеци. Освен това, между “Боташ” и Woodside беше подписано дългосрочно предварително споразумение за доставка на приблизително 5,8 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) за девет години, считано от 2030 г.
Тези споразумения демонстрират ангажимента на Турция да гарантира сигурността на доставките в контекста на енергийната геополитика, като същевременно смекчи едностранната си зависимост от Русия, да диверсифицира националния си енергиен микс и да постигне стратегическа автономност.
Постигнатите договорености позволиха на Тръмп да повтори призива си към други европейски страни - да намалят вноса на природен газ и петрол от Русия, а на Турция – дава възможност за гъвкавост на външната политика, предлагайки разнообразие на ресурси и цени, които съществуващите тръбопроводи не могат да осигурят. И превръща в реалност мечтата на Турция да стане енергиен център между Близкия изток, Кавказ и Европа.
Съюзници и партньори
Един от конкретните резултати от договореностите беше сделката между Turkish Airlines и американската корпорация Boeing. Турците ще закупят закупят 225 самолета: 75 от семейството Dreamliner (B787-9 и B787-10). От тях 50 са по твърда поръчка и 25 не са задължителни, както и 150 самолета от модела 737-8/10 MAX - от които 100 твърди и 50 опционални. Тази покупка ще бъде обвързана с успешното приключване на текущите преговори с производителя на двигатели CFM International.
Разбира се, най-големият интерес бе свързан с отбранителната политика. САЩ дадоха ясни сигнали, че Турция може да получи сериозни отстъпки по отношение на закупуването на F-35 и F-16, да разчита на премахване на някои ограничения, както и да получи разширение на военно-техническо сътрудничество. Условието е да промени политиката си в тази област.
Както заяви Тръмп, Анкара може да се върне към програмата F-35, ако "направи нещо". И макар да не се конкретизира, на всички стана ясно, че говори за руските системи за противовъздушна отбрана С-400, които преди това се превърнаха в ключова пречка за участие в програмата и причина за последващи санкции.
Кога и колко изтребители ще получи Турция, каква ще бъде ролята й в разрешаването на глобалните конфликти и как ще преследва стратегическата си нова цел за турската ос , тепърва ще става ясно. Фактът, че досега няма коментари от официални лица, е достатъчно показателен - не се бърза нито с последващ натиск, нито с обявяване на решението.
За Тръмп сближаването с Анкара е прагматичен избор, вписващ се в стратегията му за намаляване на американските разходи за сигурност и засилване на ролята на регионалните сили. За Турция – това е шанс да затвърди своята автономност, като балансира отношенията си едновременно със САЩ и ЕС, и с блокове като БРИКС.
Тектоничните разломи
Дни след срещата си с Тръмп, Ердоган говори пред Босфорския дипломатически форум. Той повтори думите си, че ООН и другите международни институции са загубили своята ефективност и са престанали да предотвратяват войни. Мнение, което не веднъж е споделяно и от Тръмп. В същото време турският лидер заяви, че светът преживява "тектонични разломи".
"Съперничеството на силите се засилва. Несигурността и нестабилността нарастват. Изправени сме пред нови предизвикателства. Кризи, които не могат да бъдат решени по мирен път, се пренасят в конфликтните зони и пораждат нови трагедии", предупреди Ердоган.
В бурното геополитическо море Турция вече намери своята котва. Политическата автономност на Анкара, която Ердоган старателно разширява както в дипломатическата, така и в икономическата сфера, гради основите за равноправни отношения със световните сили. Без притеснение той покани в Турция и Путин, по-късно и Тръмп. Отправи покана и към следващата среща на върха на НАТО.
След дългото време, в което бе критикуван за „изместване на оста“, срещата във Вашингтон се оказва повратна точка. Тя показва за всички останали как напрегнати отношения от последното десетилетие могат да се превърнат в платформа за стратегическо партньорство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
