Зад публичните усмивки в Ню Йорк разговорът между Володимир Зеленски и Урсула фон дер Лайен се оказа далеч по-напрегнат. Според Блумбърг, който се позовава на човек, запознат с преговорите, срещата на 22 септември е преминала трудно заради огромните финансови нужди на Украйна, условията на Европейския съюз за нова помощ и спора около санкциите срещу двама руски милиардери. Киев предупреждава, че влиза в нова опасна зима с ограничени възможности за противовъздушна отбрана и бюджетна дупка за десетки милиарди. Брюксел отговаря: помощ ще има, но реформите трябва да продължат.
Киев вижда тежка зима
Украинската страна е поставила на масата най-мрачния сценарий - ново засилване на руските удари през зимата, включително срещу градове и енергийна инфраструктура. Опасенията са особено сериозни заради ограничения брой системи, способни да прехващат балистични ракети. Само ден по-рано Зеленски отново подчерта пред американски сенатори в Ню Йорк, че Украйна се нуждае от повече противоракетна защита и че системите „Пейтриът“ остават незаменими за тази задача.
Но военният риск има и огромно финансово измерение. Киев търси начин да покрие допълнителна бюджетна дупка от приблизително 30 млрд. долара - около 26 млрд. евро - и настоява европейските средства да пристигат по-бързо. Bloomberg съобщава, че украинската страна е поискала ускоряване на плащанията по одобрения европейски заем от 90 млрд. евро.
Самият заем е разделен на две големи части - 30 млрд. евро бюджетна подкрепа и 60 млрд. евро за отбрана през 2026 и 2027 г. Само на 18 септември Европейската комисия преведе нови 3,3 млрд. евро за украински ракети и дронове, с което изплатената през тази година сума достигна близо 15 млрд. евро.
Първо реформите
Точно тук разговорът е станал труден. Европейските представители са поставили ясно условие - Киев трябва да ускори законодателството за ограничаване на сивата икономика, увеличаване на данъчните приходи и по-нататъшно сближаване на украинските правила с тези на ЕС.
Фон дер Лайен практически потвърди тази връзка и публично след срещата. Тя заяви, че идва още помощ за отбраната, но добави: „С напредъка на реформите в Радата - и още бюджетна подкрепа.“ По думите й за тази календарна година все още има 37 млрд. евро на разположение.
Това е чувствителен момент за Киев. Украйна има нужда от пари бързо, докато европейското финансиране все по-силно се обвързва с конкретни закони и резултати. Ден по-късно самият Зеленски призна и пред ръководителя на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, че парламентът трябва да гласува още закони, свързани с финансовата подкрепа от партньорите.
ЕС оспорва и сметката на Киев
Разминаването не е само за реформите. Според Блумбърг представители на ЕС поставят под въпрос и част от украинските оценки за необходимия размер на новата помощ. Брюксел смята, че европейският бюджет не може сам да поеме цялата финансова тежест и че по-голям принос трябва да дадат други партньори, сред които Канада, Норвегия и Япония.
Позицията не е нова. Европейският комисар Валдис Домбровскис заяви още преди срещата в Ню Йорк, че замисълът на европейския пакет е ЕС да покрие приблизително две трети от нуждите на Украйна, а останалата една трета да бъде осигурена от други международни партньори.
Така зад спора за конкретните милиарди стои по-голям въпрос - докъде Европа е готова сама да финансира продължаващата война и каква част от сметката трябва да бъде поделена със съюзниците извън ЕС.
Санкциите отвориха втори фронт
Другият остър момент е дошъл почти едновременно със срещата. ЕС договори свалянето от санкционния списък на руските милиардери Алишер Усманов и Михаил Фридман в замяна на тригодишно удължаване на ограниченията срещу близо 3000 други руски физически лица и компании. Франция настояваше за изваждането на Усманов, а Люксембург - за Фридман.
Киев реагира гневно. Зеленски заяви след срещата с фон дер Лайен, че смекчаването на санкциите срещу отделни руски олигарси в момент на продължаващи руски удари е „контрапродуктивно“. Украинският външен министър Андрий Сибига беше още по-рязък и нарече решението за двамата милиардери „срамно и неоправдано“.
Така разговорът в Ню Йорк се е оказал натоварен едновременно с три тежки теми - как Украйна ще преживее финансово следващата година, как ще защити градовете си през зимата и доколко Европа е готова да запази максимален санкционен натиск върху Москва.
Следващите дни стават решаващи за парите
Въпреки напрежението нито Киев, нито Брюксел говорят за разрив. Официалното съобщение на украинското президентство подчертава, че Зеленски и фон дер Лайен са се договорили екипите им да продължат работа по допълнителните възможности за финансова подкрепа. Украинският президент заяви, че целта е да се гарантира финансовата устойчивост на страната както през тази, така и през следващата година.
Според информацията на Блумбърг нов кръг разговори между екипите се очаква след около 7-10 дни.
Това превръща срещата в Ню Йорк не в край на спора, а в началото на труден финансов пазарлък. Киев влиза в него с аргумента, че всяко забавяне на парите може да отслаби отбраната точно преди зимата. Брюксел влиза с друга позиция - Европа ще продължи да плаща, но иска Украйна да изпълнява реформите, да увеличава собствените си приходи и да споделя тежестта с останалите съюзници.
