Бившият грузински президент Михаил Саакашвили стана първият ексдържавен глава, който се обяви за бездомник. Без пари съм и без апартамент, написа затворникът в страницата си във Facebook.
Саакашвили бе осъден за „присвояване на огромни средства по време на управлението му“, стана ясно от съдебното решение. На което той светкавично отвърна: Вие много добре знаете, че практически нямам пари. Но много знаете добре също, че аз съм много успешен, а вие сте пълни губещи".
Градският съд в Тбилиси нареди на бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили да плати над 3 милиона долара, които са били присвоени през годините на неговото управление, пише грузинската информационна агенция Interpressnews.
Решението е взето след дело, заведено от Министерството на финансите на Грузия, което твърди, че след като е признат за виновен, Саакашвили трябва да върне парите в хазната.
Съдът в Тбилиси го осъди на девет години затвор
Според Главната прокуратура значителната част от сумата е изразходвана през 2009-2012 г. за личните нужди на политика - "за заплащане на услугите на чуждестранни готвачи, масажистки, дизайнери", както и за закупуване на луксозни стоки, наемане на яхти и самолети по време на чуждестранни пътувания и заплащане на разходите на придружаващите лица.
Това е тъжната съдба на грузинския президент Михаил Саакашвили, който години наред беше западното знаме в Грузия, в постсъветското пространство.
За милионите му привърженици, младият, 41-годишен държавен лидер, беше лице на демокрацията. За критиците му, които го свалиха с протеста на десетки хиляди демонстранти, той е непредсказуем и опасен демагог.
Историята му е показателна, тя оставя дълбока следа в най-новата история на целия кавказки регион, но и е поука за останалите.
Млад, амбициозен и импулсивен, Михаил Саакашвили е роден в семейството на лекар и историчка на 21 декември 1967 година. Ерудиран и добре образован, говори поне пет езика.
Като стипендиант на Държавния департамент на САЩ учи в Правния факултет на Колумбийския университет в Ню Йорк, получава магистърска степен по право. После учи в Страсбургския университет (в Института по правата на човека), в Академията по европейско право във Флоренция и в Хагската академия по международно право. За кратко работи в Осло в Норвежкия институт по правата на човека.
Когато се завърна триумфално в Грузия, свали от власт президента Едуард Шеварднадзе – бивш съветски апаратчик и външен министър, обвинен в изборни фалшификации.
Саакашвили стана лице на Революцията на розата
на новото поколение, което търси вдъхновение за Грузия.
Образът на младия революционер, влязъл с роза в ръката в парламента през ноември 2003 година, обиколи целия свят.
Малко след това - на 36-годишна възраст, той беше избран с 96 на сто от гласовете и стана най-младият държавен глава в Европа.
С подкрепата на Запада и на демократите в САЩ, той се зае да модернизира страната си, затънала в бедност и корупция – сложи началото на икономически реформи и започна да ухажва чуждестранните инвеститори.
Женен за холандка – Сандра Рулофс, Саакашвили очароваше гостите си, като им уреждаше пищни гуляи, по време на които демонстрираше баснословния си апетит.
4 години по-късно, през ноември 2007 година, образът му обаче помръкна – огромни демонстрации в Грузия бяха разпръснати със сълзотворен газ, опозиционна телевизия беше превзета с щурм, обявено беше извънредно положение.
Който си е мислел, че това ще го сломи и ще се оттегли, е сгрешил.
Саакашвили се оказа ловък тактик
и успя да поеме отново инициативата – за всеобщо учудване той свика предсрочни избори, които спечели и обяви новия курс за страната си – влизане в НАТО. Отново влезе в прегръдката на демократите.
Грузинският президент е човек, „понякога крайно непредсказуем, труден за разбиране, но има изключителен политически усет. Склонен е обаче да избързва. А в политиката, както и в любовта, всичко трябва да става полека“, отбеляза миналата година западен дипломат на работа в Тбилиси.
Прав е. Съдбата на Саакашвили се измени през 2008 година, когато се опита да поеме отново контрола върху проруския сепаратистки регион Южна Осетия – в деня на откриването на Олимпийските игри в Пекин.
Русия се намеси с цялата си мощ и окупира голяма част от Грузия. Тбилиси изгуби петдневната война, след което Москва призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия.
Изправени пред агресията на Москва, грузинците отначало се сплотиха около своя лидер. Но така и не забравиха унижението. Осем месеца по-късно улицата се напълни с искане за оставка на президента.
Президентът обаче вече беше изгубил най-ценното.
Нямаше подкрепа на международната сцена.
Макар да осъди руската агресия в Грузия,
ЕС се дистанцира от офанзивата на Тбилиси
Нещо повече, западните лидери започнаха да говорят под сурдинка, че подкрепата за Саакашвили е била тежка политическа грешка. Веднага след това НПО - тата в страната също му обърнаха гръб.
Разочарованието от него в самата Грузия е голямо“, изненадващо обяви тогава Шалва Лазаришвили, аналитик от местната Фондация за демократично развитие, горещ привърженик на тогавашния президент години по-рано.
Затова и не беше изненада, когато Саакашвили изгуби битката за третия си мандат на президентските избори през 2012-а. Призна поражението си и живя години наред в изгнание в чужбина.
През цялото време обясняваше на света, че е бил най-успешния президент на страната, а
политическата репресия под диктовката на Кремъл
е сложила край на управлението му.
През 2018 година беше осъден задочно по няколко обвинения. След завръщането си в Грузия през 2021 година беше арестуван, а съдебният процес срещу него беше възстановен.
По онова време президент бе Саломе Зурабишвили, която бе министър на външните работи в кабинетите му. Но с времето тя промени мнение по много от позициите си, включително и за бившия си началник.
Месеци по-късно Москва нахлу в Украйна. Зурабашвили веднага започна яростна антируска кампания за следващия си мандат, а Саакашвили отново бе припознат от Запада като жертва на Кремъл.
Макар „Европейска Грузия“ да не успя да победи на изборите миналата година, а проруската „Грузинска мечта“ отново да взе властта с президента Михаил Кавелашвили, вълната от протести и доста спорните резултати поставиха Грузия в международна изолация. Нещо по-лошо - сложиха прът в новия път за обновление на Кавказ, в който краят на войната между Азербайджан и Армения ги превръща в естествени лидери на региона занапред.
Саакашвили обаче разбра по трудния начин, че когато те изхвърлят от голямата игра, връщане няма.
Изпробва целия си таланта, за да убеди света, че го тровят
че е тежко болен, че готвят убийството му. Направи специално обръщение към Макрон, в което обяви че е един от най-големите врагове на Путин и ГРУ и затова му остават само дни живот.
Защитиха го маса организации. Оневиниха го като заявиха, че макар са е правил компромиси с демократичните норми, никога е не поставял „принципната демократична ориентация на Грузия под въпрос“.
Поставиха го като борец за права наравно с Алексей Навални и Сергей Магнитски. В негова полза се изказа и Амнести Интернешънъл, и сайта Белингкат на Христо Грозев.
Западът постигна целите си
– свърза съдбата на Грузия и Украйна, убеди демократичния свят, че както Путин се е разправил със Саакашвили, така постъпва и със Зеленски.
Но въпреки всичко това съдебните неволи на Саакашвили тепърва предстоят. И вече носят поне две ясни послания.
Политическото му унижение има за цел да даде урок на всички в постсъветското пространство, които смеят да си помислят за бягство от руското влияние.
В същото време той е поредно доказателство за неуспеха на цветните революции, режисирани от западните либералите. Защото в много от държавите превърнаха в символи именно лица, които самозабравили се във властта, изродиха демокрацията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
