Днес район Калбаджар е освободен. Народът на Азербайджан очаква с нетърпение този ден в продължение на много години. Това заяви в специално обръщение към народа си президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Регион Калбаджар е окупиран на 2 април 1993 г. Невинни хора бяха варварски изгонени от земята на своите предци. Историческите паметници и природата на Калбаджар са претърпели големи щети. Окупацията на района на Калбаджар беше голяма трагедия, каза Алиев. И допълни: „Ще възстановим Калбаджар, нека никой не се съмнява и животът ще се върне тук. В Калбаджар ще се развива земеделие, особено животновъдство!”.”
Ето цялото обръщение на президента на Азербайджан Илхам Алиев:
Скъпи сънародници. Днес район Калбаджар е освободен от окупация. Сърдечно поздравявам целия азербайджански народ по този повод.
Уважаеми жители на Калбаджар, поздравления! Районът на дома ви е освободен от окупация. Народът на Азербайджан очаква с нетърпение този ден в продължение на много години. Регион Калбаджар е окупиран на 2 април 1993 г. Невинни хора бяха варварски изгонени от земята на своите предци. Историческите паметници и природата на Калбаджар са претърпели големи щети.Окупацията на района на Калбаджар беше голяма трагедия. Окупацията на всяка област беше голяма трагедия. След окупацията на регионите Шуша и Лачин през май 1992 г. окупацията на Калбаджар и Армения създава географска връзка между Армения и Нагорни Карабах. На всички е добре известно, че бившият автономен регион Нагорни Карабах не е имал граница с Република Армения.
Нагорни Карабах беше разделен от района на Лачин, коридора на Лачин. Окупацията на районите Лачин, Шуша, а след тях и района Калбаджар, създава географска връзка между Армения и Нагорни Карабах върху обширна територия, това беше целта на врага.След окупацията на Калбаджар се установи комуникация между Армения и Нагорни Карабах, може да се каже, по много пътища и на първо място бяха изпратени оръжия, оборудване и работна ръка. В същото време това даде големи предимства за последвалата агресивна политика на Армения.
Окупацията на района на Калбаджар е пряката отговорност на Народния фронт на Азербайджан, който беше на власт по това време. Като цяло Народният фронт на Азербайджан е основният виновник за окупацията на нашите земи, защото ако те не бяха дошли на власт с незаконни средства през 1992 г., не бяха извършили държавен преврат, нашите земи може би нямаше да бъдат под окупация.
Разбира се, много е трудно, връщайки се назад в историята, да говорим за това какво е могло да се случи и какво не. Но във всеки случай те са пряко замесени в окупацията на нашите земи и са отговорни за това, защото през пролетните месеци на 1992 г. борбата за власт достига своя връх. В Азербайджан царува вътрешна борба, възниква хаос, криза, политическа криза и борбата за власт води до много сериозни последици. Армения, възползвайки се от това, продължи да завзема нашите земи.
След окупацията на Шуша и Лачин ситуацията достигна критично ниво. Възползвайки се от това, Народният фронт на Азербайджан извърши държавен преврат и дойде на власт. Но какво се случи след това? След това той насочи всички усилия за укрепване на разклатената си власт, организирането на репресии у нас, въвеждането на цензура и други антидемократични действия.Нашите земи бяха подложени на окупация, цивилното население беше изгонено от домовете си, а Народният фронт на Азербайджан, неговото ръководство преследваше само една цел - да напълни джобовете си, да назначи хора, близки до тях, на длъжности и да удължи живота на своята власт. Окупацията на Калбаджар е резултат от точно тези грозни действия.Не може да бъде иначе. Сега по-младото поколение не помни, но трябва да знае кой по това време отговаряше за Азербайджан, какви знания и компетентност притежаваха тези хора. Тези хора нямаха опит. Тези хора, представени по това време в ръководството, които заемаха високи постове, не управляваха нито един отдел, нито една малка институция за нито един ден. Как биха могли да управляват държава, особено в кризисна ситуация? Но тяхната жажда за власт, алчност, апетити, алчност доведоха Азербайджан до такова състояние. Вижте кой управляваше Азербайджан по това време?! Председателят на парламента беше младши научен сътрудник и при това неуспешен учен. Държавният секретар е кариерист, който напусна Комсомола и който по-късно предаде своя лидер, който претендира за мястото си, най-вече се зарадва на смъртта му, човек, чийто последващ живот просто премина по заповед на външните кръгове. Какъв контрол бихте могли да очаквате от тях? Какъв патриотизъм? Какъв професионализъм? Външният министър беше случаен човек, който не владееше никакъв език, учител по физика. Човек, който изобщо не разбираше какво представляват външните отношения, международните норми и принципи. Просто ходеше насам-натам като турист и говореше каквото му падне. Министърът на отбраната е учител по математика. Може ли учителят по математика да стане министър на отбраната? Този учител по математика предаде Шуша на врага. Той каза, че ако Шуша бъде предаден, ще си изстреля куршум в челото. Все още се бави.
Шуша беше върната от нас, това бяхме ние. Продадохте я, предатели. Министър на вътрешните работи - грабежите царуваха навсякъде, журналистите били арестувани, бити и хвърляни в багажника на колите в ефир. Такива бяха лидерите на Народния фронт на Азербайджан. Премиерът беше младши научен сътрудник по научния комунизъм. Вижте тези противоречия. Човекът, отговорен за воденето на икономиката на страната напред въз основа на принципите на пазарната икономика, беше младши научен сътрудник по научен комунизъм. Какъв вид управление, какви реформи, каква отбранителна способност биха могли да бъдат осигурени?Това е нашето нещастие и трагедия - случайни хора дойдоха на власт, завзеха властта с незаконни средства и доведоха страната до бездната.
Ако през 1993 г. Гейдар Алиев не дойде по молба на хората, то Азербайджан не само щеше загуби останалата част от земята, но и загуби своята държавност като цяло. За да удържат разклатената власт, те отприщиха гражданска война. Те взеха своите войници в плен. Ганджа беше бомбардиран. Нека никой не забравя това! Нека тези, които не знаят, и младото поколение да знаят кой ни е хвърлил в тази беда. Кой е виновникът.
Кой е виновникът за един милион души в тежко положение. Тогавашната сила на Народния фронт на Азербайджан. Всъщност, ако направим паралел, тогава имиджът им е като колективен Пашинян: неграмотен, без познания, слабоволен, страхлив, дезертьор, без никакъв управленски опит, под влиянието на външни кръгове, управлявани от тяхна ръка и унищожаващи държавата му. Те са колективният Пашинян. Ако тези, които не ги познават, искат да си създадат някаква представа за тях, тогава нека погледнат Пашинян. Нека да погледнат действията му и да видят в лицето му облика на тогавашния Народен фронт на Азербайджан и ръководството на страната.
Калбаджар е нашата древна земя. Древна Азербайджанска земя. По отношение на територията Калбаджар е един от най-големите ни региони. Историческите паметници на Калбаджар са голямото ни богатство. И джамиите, и църквите са нашето историческо наследство. Народът на Азербайджан е наясно с това и целият свят трябва да знае, че църквите, разположени в Калбаджар, принадлежат на древната държава Кавказка Албания. Има много исторически документи в подкрепа на това. Това не е тайна за никого. Просто арменските „историци“ и фалшификатори са арменизирали албанските църкви, добавили са лъжите си там и са ги присвоили. Достатъчно е да разгледаме историята, за да може всички да видят, че през 1830 г. Руската империя премахва албанската църква, прехвърля цялото си имущество на арменската григорианска църква и арменските свещеници, техните покровители, започват да присвояват тези църкви. Основната им задача беше да изтрият и изпратят до забрава историята на Кавказка Албания. Но ние не го допуснахме. Азербайджан има доста голяма научна база, работи, свързани с този въпрос. Тези произведения са и трябва да бъдат съобщени не само на научната общност, но и на цялата световна общност. Кавказка Албания беше голяма държава. Нейната столица беше град Габала.Историческите паметници и църкви, принадлежащи на Кавказка Албания, са нашето историческо и културно наследство. Ние пазим тези църкви. Бил съм много пъти в тези църкви, в град Шеки, област Габала, в църквата Уди. Както знаете, по време на войната, по инициатива на фондация "Гейдар Алиев", бяха завършени ремонтни дейности в древната църква "Уди" в Кавказка Албания в село Нидж и се състоя нейното откриване. Ние защитаваме тези църкви като наше културно наследство. Затова нека никой не се притеснява. Тези църкви ще продължат да бъдат защитени от държавата.
Политиката, провеждана от Азербайджан, свързана с мултикултурализма и междурелигиозните отношения, се приветства от целия свят, от световните лидери. Нека някои западни кръгове, които искат да изразят загриженост, погледнат нашите разрушени джамии, джамиите в Агдам, Шуша, Зангилан, Джабраил, Физули и други. Тези джамии са били или унищожени, или осквернени, и там са се държали свине. Защо това не е проблем? Защо никой освен нас не е повдигал този въпрос в продължение на 30 години?
Неведнъж съм повдигал този въпрос от международни трибуни в хода на контактите с чуждестранни колеги. Защо никой не е изразил загриженост по този въпрос? Защо никой не искаше да изпрати международна делегация по този въпрос? Народът на Азербайджан иска да чуе отговора на тези въпроси. Ние знаем този отговор. Затова искам отново да кажа: нека този, който иска да се намеси в нашите дела, или да ни обвини в нещо, първо се погледне в огледалото.
Регион Калбаджар притежава живописна природа, богато културно наследство. Източникът на няколко големи реки е в района на Калбаджар. Най-голямата от тях е река Татар с дължина 200 километра. Базарчай, Хачинчай - дължината им е около 200 километра. Тези реки подхранват големи площи. Но коварният враг ни е лишил от тези възможности. Защото река Татар се влива във водохранилището Сарсанг, построено през 70-те години по инициатива на великия лидер Гейдар Алиев. Тогава водохранилището Сарсанг е построено, за да осигури напоителни работи в 6-7 области, разположени в зоната на Аран в Карабах. След построяването на язовир Сарсанг по това време, напояването започва на площ от 100 хиляди хектара, която никога преди не е била напоявана.
Агдам, Горанбой, Евлах, Барда, Тертер и други области получават вода от там. Коварният враг ни блокира водата. През лятото той прекъсна водата, през зимата я отвори и тя наводни всички земи. Екологичен терор беше извършен срещу нас. Армения е терористична държава, този терор има много признаци. Унищожаването на нашите исторически паметници, геноцидът срещу цивилното население, обезлесяването на нашите гори, промяната в течението на нашите реки и други знаци. Вижте, водите на река Татар, която произхожда от Калбаджар, се вливат в язовир Сарсанг, а оттам в язовир Суговушан осигуряват интересите на окупатора, но водата не идва при нас. Сега, след като взехме село Суговушан, започна водоснабдяването и се планира да се осигури вода за 100 хиляди хектара.
В района на Калбаджар има големи горски площи. Районът Калбаджар има горска площ от 24 хиляди хектара. Това е нашето голямо богатство. Коварният враг изсече, ограби, продаде тези гори. Вижте какви мръсни неща са правили през последните дни, подпалвайки горите, за да създадат екологична трагедия, бедствие. Тези крадци изсичат и изваждат гори, за да ги продават в Армения.Те подпалват къщи, които не са построени от тях. Те влязоха, качиха се в домовете на жители на Калбаджар и живееха там. Палят училища, убиват добитък, който не могат да вземат със себе си. Вижте с кого, с какви диваци бяхме лице в лице! Казвам го отново и ще го казвам всеки път: нашата победа беше спечелена не само над арменската държава, ние унищожихме арменския фашизъм.
Ще възстановим Калбаджар, нека никой не се съмнява и животът ще се върне тук. В Калбаджар ще се развива земеделие, особено животновъдство. Там имаме големи пасища. Калбаджар има богати природни източници и ресурси. Врагът експлоатира тези ресурси хищнически. По съветско време водата "Истису" се е произвеждала в Калбаджар, който бил известен в цялото съветско пространство. Сега и Истису се завръща под наш контрол. По едно време това беше курортна зона. Омразният враг унищожи всичко. Тези рамки са там, всеки може да ги види.
Ще възстановим всичко, ще възстановим Калбаджар, селата, град Калбаджар. Дадох инструкция да се изготви общ план за възстановяването на града, не само самия град Калбаджар, но и всички градове и животът ще се върне.
В Калбаджар коварният враг извърши друго престъпление, извърши незаконно заселване. Хора както от самата Армения, така и от чужди държави се заселиха там незаконно. Това е военно престъпление и се счита за военно престъпление съгласно Женевската конвенция. Ние ще държим противника отговорен, той ще отговаря за всички военни престъпления, за всички разрушения. Докато бях в град Агдам, не намерих нито една оцеляла сграда, също във Фузули и в Джабраил. Те унищожиха всичко, имам чувството, че диво племе е минало през тези места. Ние сме създатели. Ще възродим тези градове и региони отново. Имаме големи планове за възстановяване на тези зони. Тези планове вече се изпълняват, инфраструктурни проекти започват да се изпълняват. Строителството на нов път за Шуша вече е започнало. По съветско време до Шуша имаше един път - от Агдам до Ханкенди и оттам до Шуша. Сега строим нов път от регион Физули.Този път ще премине през част от района на Ходжавенд. Инструктирах това да бъде предоставено скоро. Въпреки че това е много работа, нямаше път, а той е положен през гори, проломи, хълмове, има много труден релеф. Но ние ще го направим. Ще възстановим железницата. По-конкретно, вече са дадени предварителни указания за възстановяване на железопътната линия до Нахчиванската автономна република. Вече са предприети практически стъпки за възстановяване на железопътната линия Барда-Агдам. За да се възстанови районът на Агдам и удобството на хората, които ще живеят там в бъдеще, този път трябва да бъде задължителен. Тоест, всички тези работи ще се извършват систематично и гражданите на Азербайджан ще бъдат редовно информирани за извършената работа. Трябва да извършим цялата работа планирано. Искам отново да кажа: на първо място, всички причинени щети ще бъдат изчислени с участието на международни експерти. След това съдебни дела.След това реконструкцията на нашите градове и села въз основа на генерален план, земеделие, други инфраструктурни проекти, необходимите мерки за осигуряване на вода и електричество. След това пътищата. Когато изгонвахме врага от Шуша, той изключи водата, която течеше там. Сега в Шуша няма вода. Това е истинската природа на врага. Когато нашите войници видяха, че в едно село на регион Агдам арменското население не може да напусне навреме, те създадоха условия за напускане. Никой не им каза нито дума. Но ненавистният враг изгаря нашите гори, изгаря къщите ни, деактивира водоснабдителната система. Смята ли, че това ще ни спре? Носехме водопроводи до всяко място - до отдалечени планини, до планински села. Ще възстановим всичко, всичко. Съответните указания вече са дадени и съм сигурен, че ще завършим тази работа навреме. Врагът даде ново грозно име на Калбаджар. Те измислиха карти на „Република Нагорни Карабах“. Къде са тези карти? Всички ги нямаше. Тези карти са само лист хартия. Те се позоваха на „Република Нагорни Карабах“ цялата територия на Нагорно-Карабахския автономен район Шуша, както и всички 7 съседни области. Те публикуваха тези карти, включиха ги в учебници и ги демонстрираха на изложби. Те представиха тези карти като карти на „Република Нагорни Карабах“. И какво остава от тези карти сега? Нищо. Азербайджан е предприел необходимите стъпки за възстановяване на териториалната си цялост. Още веднъж искам да се върна към периода на преговорите. По това време многократно ми казваха, че конфликтът трябва да бъде разрешен само мирно. Мога да кажа, че всички международни организации, лидерите на всички големи сили, с които съм контактувал, многократно са заявявали, че конфликтът няма военно решение. Тези изявления също са в отворената преса. Какво казах? Той каза, че има! Той каза, че ако се наложи, ще освободим земите си с военни средства. Той каза, че войната никога няма да бъде изключена.На различни етапи по време на преговорите многократно беше изложено предложение азербайджанската страна да се откаже от военния път. Никога не съм се съгласил на това. След това започнаха да ме обвиняват, че Илхам Алиев иска да започне война. Казах, че искам да разреша проблема по мирен начин. Но аз искам да реша. И какво искаше Армения? Поддържайте статуквото, направете го вечно. Тя вярваше, че ако е постигала това в продължение на 26-27 години, тогава ще продължи да го постига. Те вярвали, че техните покровители винаги ще ги защитават, ще застанат зад тях и вместо това ще водят война.Те обикновено вярват, че целият свят им е дължен. Те искат да управляват страната си с този вреден и болен начин на мислене, че някой трябва да дойде и да им помогне. И на какво са способни? Ако винаги се хващате за някого и се надявате на някаква привилегия, тогава на какво сте способни? Това мислене, би могло да се каже, доведе обществото им в грешна посока.
И днес те са недоволни от всички. И днес те предявяват претенции към всички и казват: защо никой не ни защитава. Кой трябва да ви защитава? Вие сте независима държава - ако мога така да кажа - и първо живеете като независима държава. На второ място, вие сте завзели чужда земя. Милион души останаха без дом. Всички сгради, къщи, градове бяха унищожени. Държите се като диваци. Справедливостта не е на ваша страна, международното право не е на ваша страна, историческата истина не е на ваша страна.
Но те мислеха, че ще запазят тези земи завинаги. Те вярваха, че времето ще мине, поколенията ще се сменят, азербайджанският народ ще забрави това, ще се примири с тази ситуация. Те сгрешиха. Никога не сме мислили да се примирим с тази ситуация. Като президент, през годините направих всичко възможно проблемът с Нагорни Карабах да остане на дневен ред и винаги в центъра на дневния ред. Така че чувствата на патриотизъм, национална гордост, солидарност в страната се издигат на по-високо ниво. Така че този въпрос винаги да е на дневен ред на международно ниво. Нека всички знаят каква е истината, нека всички знаят кой е агресорът, кой е пострадалият и ние постигнахме това. Сега всички по света знаят това. Ако обърнем внимание на чуждестранната преса по време на Отечествената война, ще видим, че, разбира се, преобладават пристрастни, ислямофобски, антиазербайджански, проарменски статии и доклади. Но в същото време, за разлика от предишния период, бяха публикувани много обективни статии, отразяващи истината. Мога да кажа, че спечелихме информационната война. Победихме на бойното поле, победихме в информационното пространство, победихме в политическия план. Резултатите от войната бяха както казах. Още от първите дни казах, че този въпрос трябва да бъде решен с военно-политически средства. Казах, че можем да спрем решаването на въпроса с военни средства всеки момент и сме готови за това. При едно условие Пашинян трябва лично да каже кога ще напусне земите ни. Той трябва да поеме ангажимент да посочи дата. Щом това се случи, ще прекратя нападателните ни операции. Той вече е наказан. Въпреки че по времето, когато той ни изложи 7 условия, аз казах: Имам едно условие - изхвърлям всичките ви седем условия в кошчето за боклук - излизайте, излизайте от нашата земя. Оставате сами. Ако се беше подчинил, нямаше да се окаже в толкова срамно положение. Резултатите от войната също се оказаха, както казах. Освободихме с военни средства Джебраил, Физули, Зангилан, Губадли, Муровдаг, Суговушан, Хадрут, по-голямата част от района на Ходжавенд и Шуша.Счупихме гърба на врага на бойното поле. Ден след освобождението на Шуша, с освобождението на повече от 70 села, врагът падна на колене и подписа акт за предаване. Още не знам къде. Те го крият. Вероятно някой ден ще ни кажат. Пашинян, къде подписа този акт на предаване? Но той беше принуден да приеме нашите условия. Войната за пореден път показа кой кой е. Армения е победена държава. Азербайджан е държава, която спечели победа. Калбаджар е наш! Карабах е Азербайджан!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
