Както "Стандарт" съобщи преди малко иранският президент Масуд Пезешкиан е написал писмо, адресирано до „народа на Съединените американски щати“, в което заявява, че Иран „никога не е започвал война“. Публикуването на писмото дойде часове след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „новият президент на режима в Иран“ – без да уточни кого има предвид – е поискал прекратяване на огъня.
В публикация в социалните мрежи Тръмп посочи, че САЩ ще обмислят примирие „когато Ормузкият проток е отворен, свободен и безопасен. Дотогава ще заличаваме Иран до пълно унищожение или, както се казва, ще го върнем в Каменната ера!!!“. В своето писмо Пезешкиан не споменава нищо за евентуално примирие. Ето го и пълния текст.
"В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния
Към народа на САЩ и към всички онези, които сред потока от изкривявания и изкуствено създадени наративи продължават да търсят истината и се стремят към по-добър живот:
Иран — още със самото си име, характер и идентичност — е една от най-старите непрекъснати цивилизации в човешката история. Въпреки историческите и географските си предимства в различни периоди, Иран никога в съвременната си история не е избирал пътя на агресията, експанзията, колониализма или доминацията. Дори след като е понесъл окупация, нашествия и продължителен натиск от глобални сили — и въпреки че е притежавал военно превъзходство над много от своите съседи — Иран никога не е започвал война. И все пак решително и смело е отблъсквал онези, които са го нападали.
Иранският народ не изпитва враждебност към други нации, включително към народите на Америка, Европа или съседните държави. Дори пред лицето на многократни чуждестранни намеси и натиск през своята горда история, иранците последователно правят ясно разграничение между правителствата и народите, които те управляват. Това е дълбоко вкоренен принцип в иранската култура и колективно съзнание — а не временна политическа позиция.
Поради тази причина представянето на Иран като заплаха не съответства нито на историческата реалност, нито на наблюдаемите факти от настоящето. Подобно възприятие е продукт на политически и икономически прищевки на силните — нуждата да се създаде враг, за да се оправдае натискът, да се поддържа военно превъзходство, да се захранва оръжейната индустрия и да се контролират стратегически пазари. В подобна среда, ако заплаха не съществува, тя се измисля.
В същата тази рамка Съединените щати са концентрирали най-голям брой свои сили, бази и военни способности около Иран — държава, която поне от създаването на САЩ насам никога не е започвала война. Последните американски агресивни действия, извършени именно от тези бази, показват колко заплашително е всъщност подобно военно присъствие. Естествено, нито една страна, изправена пред подобни условия, не би се отказала от укрепване на своите отбранителни способности. Това, което Иран е направил — и продължава да прави — е премерен отговор, основан на легитимна самоотбрана, и по никакъв начин не представлява начало на война или агресия.
Отношенията между Иран и Съединените щати първоначално не са били враждебни, а ранните контакти между иранския и американския народ не са били белязани от напрежение. Преломният момент обаче е превратът от 1953 г. — незаконна американска намеса, целяща да предотврати национализацията на собствените ресурси на Иран. Този преврат прекъсва демократичния процес в Иран, възстановява диктатурата и посява дълбоко недоверие сред иранците към политиката на САЩ. Това недоверие се задълбочава допълнително с подкрепата на Америка за режима на шаха, с подкрепата ѝ за Саддам Хюсеин по време на наложената война през 80-те години, с налагането на най-дългите и всеобхватни санкции в съвременната история и в крайна сметка — с непровокирани военни действия — два пъти, по време на преговори — срещу Иран.
И все пак всички тези натиски не успяват да отслабят Иран. Напротив — страната е станала по-силна в много области: нивото на грамотност се е утроило — от приблизително 30% преди Ислямската революция до над 90% днес; висшето образование се е разширило значително; постигнати са сериозни успехи в съвременните технологии; здравеопазването се е подобрило; а инфраструктурата се е развила с темпове и мащаби, несравними с миналото. Това са измерими и наблюдаеми реалности, независими от измислени наративи.
В същото време разрушителното и нечовешко въздействие на санкциите, войната и агресията върху живота на устойчивия ирански народ не бива да се подценява. Продължаващата военна агресия и последните бомбардировки оказват дълбоко влияние върху живота, нагласите и възприятията на хората. Това отразява една основна човешка истина: когато войната нанася непоправими щети върху живота, домовете, градовете и бъдещето, хората няма да останат безразлични към онези, които носят отговорност.
Това поражда основен въпрос: на кои точно интереси на американския народ служи тази война? Съществувала ли е реална заплаха от страна на Иран, която да оправдае подобно поведение? Дали избиването на невинни деца, разрушаването на фармацевтични предприятия за лечение на рак или хвалбите с бомбардиране на една държава „обратно в каменната ера“ служат на нещо различно от допълнително уронване на международния авторитет на Съединените щати?
Иран водеше преговори, постигна споразумение и изпълни всички свои ангажименти. Решението да се излезе от това споразумение, да се ескалира към конфронтация и да се предприемат два акта на агресия по време на преговори бяха разрушителни избори на правителството на САЩ — избори, които обслужиха заблудите на външен агресор.
Атакуването на жизненоважна инфраструктура на Иран — включително енергийни и индустриални обекти — е директен удар срещу иранския народ. Освен че представляват военно престъпление, подобни действия носят последици, които далеч надхвърлят границите на Иран. Те създават нестабилност, увеличават човешките и икономическите разходи и поддържат цикли на напрежение, като посяват семена на озлобление, които ще останат за години напред. Това не е демонстрация на сила; това е знак за стратегическо объркване и неспособност да се постигне устойчиво решение.
Не е ли също така вярно, че Америка се включва в тази агресия като прокси на Израел, повлияна и манипулирана от този режим? Не е ли факт, че Израел, създавайки образ на иранска заплаха, се стреми да отклони вниманието на света от своите престъпления спрямо палестинците? Не е ли очевидно, че Израел сега цели да воюва с Иран до последния американски войник и до последния долар на американските данъкоплатци — прехвърляйки тежестта на своите заблуди върху Иран, региона и самите Съединени щати в преследване на нелегитимни интереси?
„Америка на първо място“ наистина ли е сред приоритетите на правителството на САЩ днес?
Призовавам ви да погледнете отвъд машината на дезинформацията — неразделна част от тази агресия — и вместо това да говорите с онези, които са посещавали Иран. Обърнете внимание на многобройните успели ирански имигранти — образовани в Иран — които днес преподават и провеждат изследвания в най-престижните университети в света или допринасят за най-напредналите технологични компании на Запад. Съответстват ли тези реалности на изкривената картина, която ви се представя за Иран и неговия народ?
Днес светът се намира на кръстопът. Продължаването по пътя на конфронтацията е по-скъпо и по-безсмислено от всякога. Изборът между конфронтация и ангажираност е реален и съдбоносен; неговият изход ще оформя бъдещето за поколения напред. През хилядолетната си горда история Иран е надживял множество агресори. От тях са останали само опетнени имена в историята, докато Иран продължава да съществува — устойчив, достоен и горд".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
