Как „данъкът Зукман” превърна бюджета в арена между солидарността и страха от бягство на капитали
Франция отново се оказа в голяма политическа драма. Предложението за т.нар. „данък Зукман“ за минимална годишна ставка от 2% върху активи над 100 милиона евро, включително дялове в компании и нереализирани капиталови печалби, превърна парижките булеварди и политическите кръгове в една сцена. Левицата го вижда като историческа корекция към данъчна справедливост, бизнесът и десницата предупреждават за бягство на капитали и удар по инвестициите. Между тези два полюса правителството на малцинството на Себастиен Льокорню търси животоспасяващо мнозинство за бюджета.
Париж между дефицита и улицата
Льокорню, близък съратник на президента Еманюел Макрон, зае поста премиер в контекста на скъсани нерви в парламента и улично напрежение. Предшественикът му Франсоа Байру падна под тежестта на вот на недоверие, след като планът му за орязване на разходите с 44 милиарда евро не събра подкрепа. Сега новият кабинет разчита на социалистите, за да прокара бюджет, докато извън стените на Националното събрание се разгръщат протести срещу мерките за икономии.
Към тази политическа алгебра се прибавя и безмилостната аритметика: държавен дълг от 114% от БВП, приблизително 3,3 трилиона евро, и бюджетен дефицит от 5,8%, почти двойно над допустимото в ЕС, поради което още през юли Европейската комисия откри процедура за прекомерен дефицит.
В този контекст „данък Зукман“ се оказва не само фискална мярка, а символна линия на разделение. Социалистическата партия поставя условие – без него няма бюджет. Според възложено от социалистите проучване на Ifop, 86% от французите подкрепят идеята свръхбогатството да бъде обложено с минимална ставка, а подобна подкрепа е рядка в поляризиран политически климат. За левицата това е сигнал към „финансовата олигархия“, за десницата – опасен експеримент, който може да ерозира конкурентоспособността на Франция.
Империята на лукса отвръща на удара
На този фон най-богатият французин Бернар Арно, председател и основен акционер в гиганта LVMH, се превърна в най-гласовития опонент на данъка. В интервюта за медии, които рядко му се случва да дава, той отсече: „Това очевидно не е технически или икономически дебат, а по-скоро открито заявено желание да се унищожи френската икономика.“ Мултимилиардерът определи Габриел Зукман като „преди всичко радикален ляв активист“, който използва „псевдоакадемична експертиза“, за да обслужва идеология, „насочена към разрушаване на либералната икономическа система - единствената, която работи за благото на всички.“ Арно подчерта, че и лично, и чрез корпорацията си е сред най-големите данъкоплатци във Франция. Неговото богатство се оценява от Блумбърг на около 144 милиарда евро.
Реакцията отляво не закъсня. Лидерът на социалистите Оливие Фор написа в X: „Това, което унищожава нашата икономика и още повече обществото, е липсата на каквато и да е форма на патриотизъм от страна на свръхбогатите, които просят помощ от държавата, но отказват да се подчинят на каквато и да е форма на солидарност.“
Марин Тонделие, лидер на Зелените, добави: „Близо сме до целта и той се изнервя“, и с ирония отбеляза, че Арно има „голям конфликт на интереси“, когато говори по темата.
Самият Зукман отговори с дълга публикация в X: „Нервността не оправдава клеветата. Бях много изненадан от карикатурния характер на вашите атаки. Вашите думи излизат извън полето на рационалното и са без основание“, подчертавайки, че никога не е бил активист или партиен член.
И докато към хора на критиците се присъединяват още супербогати французи, поддръжниците на данъка пък отвръщат, че биха били засегнати около 1800 души и се предвиждат механизми, които да облекчат предприемачите, като например прехвърлянето на дялове към държавен фонд или кредитиране.
Как работи „данъкът Зукман“ и какво може да постигне
Сърцевината на предложението е проста поне на пръв поглед. Домакинствата с активи над 100 милиона евро да внасят поне 2% от нетното си богатство годишно. Ако едно домакинство вече плаща данъци, равняващи се на 0,5% от нетната му стойност, „данък Зукман“ би „доначислил“ останалите 1,5 процентни пункта до минимума. Разликата спрямо съществуващия IFI (данък върху недвижимите имоти) и отменения ISF (данък върху солидарността на богатството) е едновременно базата и прагът. IFI днес обхваща почти изцяло недвижимостта и засяга десетки и стотици хиляди домакинства (около 186 000 през 2024 г.), ISF преди 2018 г. включваше и финансови активи и е засягал около 358 000 домакинства през 2017 г., но и двата режима стоят далеч от прага от 100 милиона евро. Предложението на Зукман се насочва към много тесен кръг на върха. Това са приблизително 1800 домакинства, а ще бъдат обложени всички активи, включително „професионални“, като дялове в компании и нереализирани печалби.
Колко пари биха влезли в хазната? Оценките варират драматично. Най-оптимистичните прогнози говорят за около 20–25 милиарда евро годишно. Седем френски икономисти в позиция за в. „Монд“ контрират, че ще са не повече от 5 милиарда, позовавайки се на рисковете от бягство на капитали и други поражения. Влиятелният Съвет за икономически анализи (CAE) в сравнения с чуждестранни практики изчислява, че за всяко 1 евро мярката може да донесе едва 0,25 евро, но Зукман възразява. Според него анализи като датския данък върху богатството не са сравними с минимална глобална ставка за ултрабогати.
Политическата траектория на мярката е не по-малко напрегната. Проектозакон, внесен от Зелените, бе приет на първо четене в Националното събрание на 20 февруари, но отхвърлен от Сената на 12 юни. Левите партии го подкрепиха, центристите и десните гласуваха против със страх, че Франция ще загуби част от инвеститорската си привлекателност. Крайнодесният Национален сбор първоначално се въздържа, а впоследствие Марин Льо Пен го нарече „неефективен, нечестен и опасен“.
Рационалист на несправедливостта
Отвъд телевизионните студиа и острите реакции стои човек с академична биография, която отдавна е преминала границите на Франция. Габриел Зукман е роден през 1986 г. в Париж в семейство на лекари. Той рядко говори публично за личния си живот. Учи в елитния лицей „Анри IV“, постъпва във Висшето училище за нормални науки (Ecole Normale Supérieure – ENS Paris-Saclay), а докторатът му е под ръководството на Томас Пикети – икономистът, който трасира новата вълна изследвания върху неравенствата и фискалната политика. След постдок в Бъркли (2013–2014) преподава в London School of Economics (2014–2015), а днес дели времето си между ENS в Париж, Paris School of Economics и University of California, Berkeley.
Той се прочу със смели количествени опити да „освети“ офшорната икономика и данъчното избягване. Собствените му думи описват мотивацията с това, че чувствителността към несправедливостта се е „подхранила“ от работата му с данни за офшорни компании и укриване на данъци. В политиката влиза като експерт. През 2019 г. съветва Елизабет Уорън и Бърни Сандърс в първичните избори на демократите в САЩ, а през 2024 г. бразилският президент Лула да Силва поставя „данъка Зукман“ в дневния ред на Г-20. По думи на негови близки Зукман е „републикански революционер. Неговата вярност към Републиката минава през вярност към справедливостта. Той иска да даде рационална основа на чувството за несправедливост.“
Има и сянка на изявите му. Той поляризира мненията не само в политиката, но и в академичните среди. Седем нобелови лауреати по икономика застават зад идеята за минимален данък върху свръхбогатите, но други изтъкнати учени (и не само консерватори) оспорват ефектите и сметките. В социалните мрежи той е любим обект на кампании и сравнения, понякога дори с лекаря Дидие Раул от епохата на Ковид-19. Идеята е да го изкарат „активист“, а не изследовател. Зукман настоява: „Никога не съм бил активист на каквото и да е движение или партия и работата ми се основава на научни изследвания, а не на идеология.“
Визията отвъд двата процента
„Данъкът Зукман“ е само вход към по-широка архитектура. В сърцевината на неговата философия стои идеята, че глобализираните пазари и капитали изискват глобални минимални стандарти, за да се прекрати „надпреварата към дъното“. Той застъпва комплексен пакет с минимални ефективни ставки за големите компании, общи правила за оценка и облагане на богатството, така че данъчната система да не бъде прогресивна „в средата“, но регресивна „на върха“, и международно координирани механизми срещу прехвърляне на печалби и офшорни убежища.
Как това се отразява на френското общество? Поддръжниците говорят за „възстановяване на справедливостта“ - сигнал към средната класа, че най-богатите плаща поне колкото всички останали, а оттам и шанс за нов обществен договор в епоха на недоверие и фискални напрежения. Противниците предупреждават за охлаждане на инвестициите, намалена предприемаческа смелост и миграция на капитала. Последното ще е с особено болезнен ефект, ако напуснат именно онези 1800 домакинства, които концентрират огромни дялове от националния капитал.
Не на последно място идва и въпросът за правото. Неговите опоненти говорят за „конфискация“ и противоречие с принципа на пропорционалност, отстояван във френската конституционна традиция. Поддръжниците връщат жеста, настоявайки, че именно днешната регресивност нарушава равенството пред данъчния закон, а 2% минимална ставка над изключително висок праг не може да се определи като конфискационна.
Какъвто и да е изходът - включване в бюджета или поредно отхвърляне - „данъкът Зукман“ вече промени Франция. Той извади на светло фискалния нерв на републиката и я принуди да преразгледа цената на богатството. Между солидарността и страха от изтичане на капитали, страната търси нов баланс, а идеята на Зукман остава маркер в световния спор за данъчна справедливост.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
