Как Пашинян загуби Москва, за да открие „Новия път на Тръмп”
Понякога най-големият парадокс на съдбата се крие в максимата, че когато загубиш всичко, тепърва разбираш какво всъщност си спечелил. И обратното.
За Армения и нейния премиер Никол Пашинян миналата есен се превърна в най-хазартния политически залог в съвременната история на Кавказ.
Когато той отлетя за САЩ, за да подпише под погледа на Тръмп, споразумението, подпечатващо болезнената загуба на Нагорни Карабах, мнозина видяха в това капитулация и край на една ера.
Но в геополитиката краят на една война често е начало на друга. За Армения обаче това е предизвестения старт на много по-мащабна игра.
Руското отмъщение
С подписването на мира Ереван официално загуби територия, но спечели нещо, което доскоро изглеждаше немислимо – свобода от задушаващата руска прегръдка. Очаквано, Москва веднага реагира по познатия суров сценарий, завъртайки кранчето на заплахите.
Натискът започна под маската на фитосанитарен контрол. В рамките на броени дни Русия затвори пазарите си за арменските цветя, минерална вода и прочутото арменско бренди. Последва пълна забрана за внос на пресни плодове и зеленчуци. А кулминацията дойде в навечерието на съдбоносните избори с директния ултиматум, че спират евтиния газ, който Армения ползва повече от десетилетие и с който е критично зависима от Русия.
Дръзкият отговор
Вместо очакваната от Кремъл паника, Никол Пашинян демонстрира завидно самочувствие. Премиерът излезе пред нацията, за да обяви, че времето на икономическото подчинение в замяна на евтини суровини е приключило. „Ние няма да молим за евтин газ на колене. Ние ще станем по-богати, за да можем да си плащаме пазарните и по-добри цени“, заяви той, като ясно зададе новия преход - към пазарна икономика от западен тип.
Зад тази политическа дързост обаче стоят реални цифри, които продължават да изненадват международните анализатори.
Армения в момента преживява истинско икономическо чудо, отчитайки впечатляващ ръст на БВП от 7.2%. Този бум, задвижван от експлозивния растеж в сектори като строителството (21%), информационните технологии (18.6%) и финансовите услуги (14.7%), даде на държавата безценен финансов буфер.
Държавната хазна сега е пълна, бизнесът е мобилизиран и това дава на Ереван възможността да поеме първоначалния финансов шок от по-високата цена, ако Москва реши окончателно да врътне кранчето на газа.
Всъщност, Армения даде поредното доказателство, че най-добрата защита срещу външен натиск не са чуждите армии, а работещата собствена икономика. Точно тя днес дава силите на Ереван да не се пречупи, а да има дръзката мечта да се превърне в новия кръстопът на света. Това не е просто географска метафора, а новата реалност, каза Пашинян на един от предизборните митинги.
Западът говори с един глас
След знаковото посещение на американския държавен секретар Рубио в региона, стана ясно, че Ереван все повече залага на сигурната карта – „Новият път на Тръмп“. Той се вписва в центъра на новата доктрина на Пашинян, наречена „Кръстопът на мира“ – концепция, която превръща малката, доскоро блокирана Армения в глобален транспортен хъб. Стратегическата идея включва изграждане на модерни железопътни, автомобилни и енергийни трасета, които да осигурят на света прекия, сигурен и икономически ефективен мост между Изтока и Запада.
Арменският премиер категорично заяви, че всяка инфраструктура ще функционира изцяло под арменски суверенитет, юрисдикция и митнически контрол. Всъщност, точно тази твърдост привлече Вашингтон и Париж.
За САЩ на Тръмп и Европа на Макрон арменският проект е перфектнтния инструмент за блокиране на руското влияние в Кавказ и за ограничаване на китайския „Един пояс, един път“.
Така, още преди да е влязла на западните коловози, Армения направи нещо, което никоя европейска страна не успя да направи досега по време на избори – обедини САЩ и Брюксел, които действат в безпрецедентен синхрон.
Докато на Стария континент евроатлантическите интереси се сблъскаха и в Полша, и в Унгария, в Кавказ Западът говори с един глас, а Макрон и Рубио застанаха рамо до рамо зад гърба на Пашинян.
Големият залог в Кавказ
Пътят пред Ереван няма да бъде покрит с рози. Когато една малка държава реши да напусне орбитата на бивша империя и да се превърне в глобален кръстопът, тя автоматично става и мишена.
Предстоят критични месеци. Москва едва сега започва да разгръща ветрилото от хибридни оръжия – от енергиен натиск през зимата до опити за вътрешнополитическа дестабилизация и провокации.
Големият тест за Пашинян ще бъде не толкова дали ще спечели изборите срещу проруските партии, а дали икономическото чудо и 7-процентният ръст ще издържат на шока, когато руските субсидии изчезнат окончателно, а Западът тепърва ще започне да инвестира в новите коридори.
Седмица преди изборите, Армения е политически разединена, но ясно показва, че не иска повече да е вечната, примирена жертва на географията и историята. За първи път от векове страната не търси покровител, а силни партньори с общи икономически и геополитически интереси.
Залогът на Пашинян е огромен, а ако „Новият път на Тръмп“ и европейската дипломатическа совалка на Макрон се пресекат успешно в Ереван, Кавказ вече никога няма да бъде същият. Армения загуби една болезнена война, но е на път да спечели своето истинско бъдеще – като незаобиколим мост между Изтока и Запада.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
