На снимките всичко изглежда безупречно – усмивка, корона от светкавици, рокли като от моден подиум и зали, които миришат на история. Но зад блясъка на титлата „принцеса на Уелс“ стои списък с правила, които не подлежат на обсъждане. Животът на Кейт Мидълтън е подчинен на протокол, който понякога звучи по-строго от военен устав.
Първото табу е политиката. Членовете на британското кралско семейство са длъжни да пазят пълен неутралитет. Това означава нито публични коментари по партийни теми, нито изразяване на лични позиции. Дори автографите са забранени – мярка срещу евентуални злоупотреби с подписа.
Детайлите стигат до върховете на пръстите. С години маникюрът ѝ беше в телесни или прозрачни нюанси – вкус, наложен от покойната Елизабет II, за която ярките цветове не отговаряха на кралския стил. След възкачването на Чарлз III протоколът леко омекна и Кейт си позволи да се появи с червен лак – дискретен знак, че времената се променят.
Гардеробът също не е въпрос единствено на вкус. Роклите трябва да покриват коляното, дълбоките деколтета са изключени, а материи, които се мачкат лесно, се избягват. В куфара за всяко пътуване задължително има черна рокля. Правилото идва от 1952 г., когато младата тогава Елизабет трябвало да изчака траурен тоалет след смъртта на баща си, преди да слезе от самолета.
И на масата протоколът диктува темпото. Никой не посяга към храната преди монарха. А когато той остави приборите – вечерята приключва за всички, независимо дали чинията е празна.
Дори в отглеждането на децата има ясни линии. Принц Джордж, Принцеса Шарлот и Принц Луи трябва да бъдат наричани по име. Умалителни и галени обръщения от страна на персонала не се насърчават – целта е самоувереност, а не разглезване.
Селфитата с фенове са нежелани, физическият контакт – ограничен. Публичните прояви на романтика също не са част от официалния сценарий. Държане за ръце или целувка на събитие се приемат като нарушение на дистанцията, която монархията поддържа.
А сред най-любопитните традиции е негласната забрана за прочутата игра "Монополи". Според придворни източници играта се счита за твърде състезателна и способна да създаде напрежение – нещо, което дворецът предпочита да държи далеч от салоните си.
Така зад фасадата на приказката стои постоянен баланс между личен избор и институционален дълг. Правилата може и да се разхлабват с времето, но етикетът остава твърдата рамка, в която се движи всяка стъпка на принцесата на Уелс. Цената на короната невинаги се вижда, но винаги се усеща.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
