Спорт

Викингите не плакаха, а запяха. Норвегия изпрати героите си с празник

Фойерверки, факли и националният химн огласиха Осло след края на най-великия мондиален поход на страната

Викингите не плакаха, а запяха. Норвегия изпрати героите си с празник
Снимка: Анадолска агенция

Норвегия загуби четвъртфинала срещу Англия с 1:2 след продължения, но в Осло никой не позволи на мечтата да си отиде тихо. В два часа след полунощ хиляди хора, облечени в червено, бяло и синьо, заляха центъра на столицата и се отправиха към Кралския дворец за едно последно „викингско гребане“.

 Фойерверки и сигнални ракети осветиха небето, националният химн отекна по главната улица „Карл Йохан“, а поражението постепенно се превърна в празник на историческия поход. Норвегия остана само на една победа от битката за медалите, но си тръгна от Световното с усещането, че най-хубавото може би тепърва започва.

Последното гребане на викингите

За човек, който не знаеше резултата, гледката в Осло трудно можеше да подскаже, че националният отбор е отпаднал. От всички краища на града прииждаха хора, които сядаха на земята, протягаха ръце като гребци в древен кораб и в един ритъм повтаряха ритуала, превърнал норвежките привърженици в една от големите сензации на турнира.

„Гордеем се с тях. Благодарим за прекрасните моменти, които след време със сигурност ще се превърнат в прекрасни спомени“, каза един от феновете пред обществената телевизия Ен Ер Кo, преди да се влее в огромната тълпа.

Болката беше там. Англия беше отнела полуфинала след продължения, а Джуд Белингам бе нанесъл решаващия удар. Но норвежците отказаха последният образ от своето Световно да бъдат наведени глави. Те избраха песните.

От поражението направиха национален празник

По улиците се раздаваше традиционното норвежко кафяво сирене, непознати се прегръщаха, а пред двореца звучеше песента „We’re Not Gonna Take It“ на „Туистед Систър“. Младите фенове веднага вдигнаха летвата още по-високо.

„Ще спечелим Европейското първенство след две години“, скандираше тълпата.

В това обещание имаше повече надежда, отколкото футболна сметка. Само допреди няколко години подобно представяне на Норвегия изглеждаше почти немислимо. Страната никога не беше печелила мач в елиминационната фаза на световно първенство, а сега стигна до четвъртфинал и принуди Англия да мине през продължения, за да я отстрани.

„Това е национална гордост. Празнуваме нещо, което направихме заедно“, каза друг привърженик, докато химнът звучеше над площада.

Точно това беше усещането в Осло - не че един отбор се прибира, а че една страна е открила нещо свое.

Поход, който промени Норвегия

Норвежците не просто стигнаха далеч. Те създадоха история, която премина отвъд резултатите. „Викингското гребане“ обиколи света, влезе в училища, домове за възрастни хора, военни поделения и дори в кралското семейство. Ритуалът се превърна в знак, че футболистите и феновете са в една лодка - понякога почти буквално.

На терена отборът първо преодоля Кот д’Ивоар, а след това шокира петкратния световен шампион Бразилия с 2:1, за да достигне първия четвъртфинал в историята си. Ерлинг Холанд вкара и двата гола срещу бразилците, но успехът не беше само негов. Норвегия впечатли със сплотен състав, характер и вяра, че може да се надиграва с най-големите.

„Това Световно първенство беше невероятно пътешествие за цялата нация. „Викингското гребане“ обиколи света и направихме за страната си повече, отколкото някога сме мечтали“, сподели фен, увил националното знаме около раменете си.

Англия спря отбора, но не и мечтата

Норвегия поведе срещу англичаните с великолепния гол на Андреас Шелдеруп, преди Белингам да изравни малко преди почивката. Английската звезда нанесе втория си удар в продълженията и изпрати своя тим на полуфинал срещу Аржентина.

За норвежците останаха горчивината, споровете около някои решения и онова безмилостно футболно „какво ли щеше да стане, ако...“. Но след последния съдийски сигнал никой не поиска да позволи на една загуба да заличи всичко постигнато.

И затова Осло не заспа.

Градът пееше, гребеше и изпращаше отбора си така, както се изпращат истински герои - не защото са спечелили всяка битка, а защото са накарали цяла страна да повярва.

Норвегия напусна Световното без медал. Но с нещо, което понякога струва повече - поколение, което вече не се страхува да мечтае на глас.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай