"Спомням си като видях човека, че ще се блъсне. Беше на 3 метра и се движеше много бързо, а аз бях със сноуборд, двамата ми крака бяха закопчани и нямаше какво да направя. Тогава знаех, че няма да съм добре. Предполагах, че ще си ударя главата, ще ме боли гърбът, но не знаех, че чак толкова сериозно ще бъде. После си спомням сън, но не се усещаше като сън. Сънувах състезанието в Кринице, на което станах трета. Докато сънувах, се чудех дали това наистина се е случило или сънувам, че съм станала трета. Като си отворих очите, ме завиваха с едно черно одеяло, защото идваше хеликоптерът и да не ми пръска сняг. Но си помислих "Дали не съм... умряла?". После видях тате, като ме отвиха. Помислих си "Всичко е наред! Тате е тук! Тате е с мен!", споделя Малена Замфирова пред bTV.
"Не си спомних какво се е случило. Качиха ме в хеликоптера, много ме болеше крака. Мисля, че същия ден ме оперираха и ми сложиха външен фиксатор, за да ме закарат с линейка. От там нищо не си спомням! Като се събудих вече бях в болницата в Австрия, бутаха ме лекарите през коридорите и само отгоре белите лампи... И нищо не си спомням пак. Пак си помислих, че сънувам. Предполагах, че е лош сън. И мама дойде, и след състезанието и момчетата дойдоха.", разказва 16-годишната надежда на световния сноуборд.
Първите дни след инцидента и операциите са мъчителни - болка, температура, кръв.
"През повечето време първата седмица много спах. Бях много изморена и нямах време да мисля. Знаех, че не е добре, не се чувствах добре. Имаше един момент, в който кашлях кръв, защото имах травма на белите дробове. Тогава се притесних много. След първата седмица започнах да осъзнавам какво се случва, не можех да се движа, лежах само по гръб, болеше ме целият гръб, имах температура над 38 градуса, спах на отворена врата към терасата", спомня си Малена.
В този момент сили ѝ дава семейството и приятелите. И конкурентите! В Шпиндлерув Млин сноубордистите масово сложиха на лицата си емблематичните черни лепенки, с които Малена кара.
"Много се зарадвах, нямах силите да ги изгледам, когато се състезаваха. После ги видях в социалните мрежи как всички са с лентите. Стана ми много мило, много се зарадвах. Аз знам, че ме подкрепят, но тогава се усети. В такива моменти осъзнаваш, че много деца гледат на теб като на пример. Знаех, че трябва да бъда силна, защото толкова много хора ме подкрепяха", каза тя.
Вероятно ще ви изненада, но Малена мечтае за... мотор! Да, в плановете ѝ е отново да е на пистата, да кара, да е сред елита на сноуборда в света! Но първо - да се качи на любимия си мотор, споделя тя пред медията.
Положителното е, че вече всички около нея работят в тази посока - рехабилитациите са тежки, но дават резултати и 16-годишната девойка вече може да ходи с помощта на патерици, но и да бъде самостоятелна. Екипът по възстановяването ѝ бе събран още преди тя да се прибере в родината.
"Докторите винаги се презастраховат. Казаха ми, че може да не карам следващия сезон, но аз мисля, че имам предостатъчно време до декември и смятам, че ще се оправя доста по-бързо, отколкото те мислят. Месец след инцидента вече ходя, кракът се раздвижи, мога да качвам стълби, мога да се къпя. Смятам, че ще се завърна от началото на сезона и преди това да карам мотор. Сега сме април... май, юни, най-късно началото на юли! Нямам предвид мотокрос, но да се кача и да карам в планината. Трябва да почна да правя неща, които ме радват! Не мога по цял ден да седя и да клякам с тежести, защото това не е забавно. Правя го от дисциплина, но не ми носи радост. Трябва да съм с нагласата, че скоро ще се кача на мотор! Тате си мисли, че първото ми състезание ще бъде в Кортина, но според мен, ще мога да карам и в Китай - в началото на декември. Не обещавам, но..." усмихва се тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
