Щом в Германия може да се случи, значи и у нас ще стане
Преждевременната смърт на този парламент бе предизвестена. И то по една проста причина - че нито една партия в него нямаше дори приблизително мнозинство. И за това дори фактическата коалиция от БСП и ДПС изглеждаше малко насилена. Защото и на тях не им достигаха 121 гласа. Към нея в крайна сметка участва и "Атака", защото без "златния пръст" на Волен Сидеров нямаше как нито да се събере кворум, нито да се гласува някакъв закон. И парламентът би приключил своя живот още преди година. Така е, когато се насилват резултатите от изборите, които миналата година бяха спечелени от ГЕРБ. А срещу законите на политиката не може да се върви. Така след едногодишно мъчително съществуване, непрекъснато блокирано поради липса на кворум, се стигна до практическия разпад на това Народно събрание.
Случилото се, мен като историк, не ме учудва. Това е един от недостатъците - може би главният - на парламентарната република, а и на модерната парламентарна монархия. Когато в един момент политическото пространство, при една демократична конституция, каквито са Търновската и последната ни от 1991 г., се получава изчерпване на системата. Политическите партии
така се нарояват, че на практика никоя не може да управлява сама
и дори в коалиция. И тогава настъпва колапс на цялата държава. Защото подобни безпринципни коалиции не издържат на изискванията и проблемите на времето. И се разпадат.
Светът отдавна е намерил решение за такива ситуации. Единият пример е този на Франция, която през 1958 г. възприе системата на президентска република. При нея партията, която спечели най-много депутати, дори само с един повече, може да състави правителство.
И такива кабинети работят относително стабилно, а ако се провалят, тогава вече президентът сам може да насрочва нови избори. За нас президентската република е най-добрата формула за бърз изход от подобни кризи, но това е въпрос на бъдеще.
Но и в рамките на парламентарната република може да се намери изход. Класическият пример е Германия, където има доказано работещи прецеденти на т.нар. голяма коалиция, на което винаги съм бил привърженик. Мнозина твърдят, че това у нас не може да стане, защото не сме германци. Добре де - не сме германци, но тогава значи, че не сме европейци! И какво търсим в ЕС тогава? Да вървим в Евразия ли! Не приемам подобно мислене.
Което е валидно за Европа, важи и за България. Ние сме част от днешна Европа още от IX век, когато сме приели християнството.
Голяма коалиция у нас е възможна. Но не по печално известната система 8:5:3.
Става въпрос за
едно разписано споразумение какво ще се прави в дадена област
законодателно и финансово обезпечено. И най-вече - с официално декларирано общо политическо съгласие по даден проблем. Например, че плоският данък няма да се променя, или напротив - ще се върнем към прогресивно подоходното облагане. Но като се реши и обяви, мърдане от там вече да няма. И така във всяка една област, та чак до проблемите на културно-историческото наследство, което вече 25 години се финансира на т.нар. остатъчен принцип - ако останат случайно някакви пари в бюджета.
Цели 184 страници съдържа подобното споразумение в Германия, одобрено от членовете на двете големи партии - социалдемократи и християндемократи. При това е гласувано на всички местни, областни и т.н. партийни конференции.
Разбира се, всичко това трябва да стане след изборите, когато ще е ясно кой с колко депутатски места ще разполага в новия парламент. Но така или иначе големите ще бъдат ГЕРБ, БСП и ДПС, като не съм сигурен коя ще бъде втората. Не е ясно в момента колко ще вземат ББЦ или ББЦ. Но сигурно е, че ГЕРБ ще бъде победител, защото за него, както се видя на евровота, гласува средната класа, каквато въпреки всички мрачни пророкувания в България има. За БСП гласуват предимно възрастните хора, които у нас са много. ДПС също има своя стабилен електорат, воден било от етническа солидарност, било от все още неизживян страх да не се повторят някои неща от близкото минало. Така че ДПС ще бъде незаобиколим фактор в нашия политически живот и също ще трябва да участва в подобно споразумение.
И нека, който е против една голяма коалиция, нека ми посочи някаква друга алтернатива.
Тази коалиция трябва да има една-единствена основна цел - повишаване на жизнения стандарт на нацията. За да не ни гледат презрително и да не ни броят за втора ръка европейци.
(Записа Константин Събчев)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
