Кризата в Украйна е далеч от приключване, но пазарите се успокоиха, че Западът и Русия засега няма да си налагат сериозни икономически санкции и препятствия пред взаимните си търговски взаимоотношения. Твърде много взаимозависимости има между Запада и Русия, за да могат да си наложат по-сериозни санкции от забраната за посещения с ЕС и САЩ на няколко руски лица или пък забраната за посещения в Русия на няколко американци и граждани от ЕС, както и забрана за извършване на финансови транзакции между американски финансови институции и няколко руски банки. Разбира се, тепърва ще се обмислят мерки срещу Русия, които обаче да са с най-малка цена за Запада.
До момента кримската криза струва на Русия над $40 млрд. капиталови потоци, напуснали страната, срив на рублата спрямо еврото и долара, над 20% срив в цените на руските компании, рязко повишаване на рисковата премия за инвестиране в руски държавни облигации, което рефлектира чрез нарастване на всички видове лихви и върху цената на всички активи в страната. Кризата има и дългосрочно негативно влияние върху чуждестранните инвестиции в Русия, от които тя се нуждае за модернизирането на икономиката си. В резултат на намаляващата вероятност за военен конфликт между Украйна и Русия златото бе подложено на натиск, като загуби 3.7% от стойността си за седмицата. Среброто като скачен съд реагира дори по-силно, изгубвайки 5% от стойността си. Спекуланти и инвеститори го използват като застраховка при евентуален военен конфликт, от една страна, от друга - Русия, освен на петрол и газ, е голям производител и на скъпоценния метал. Т.е. налагането на търговски ограничения би засегнало световното предлагане на злато и енергоизточници и би ги оскъпило.
Петролът дори поскъпва за седмицата, макар и минимално, но все още остава под натиск заради решението на САЩ да отвори петролните си резерви и да търси начин да изнася за Европа евтин шистов газ, който добива чрез фракинг технология. Фондовите пазари в Европа и САЩ изтриха част от загубите и някои от тях отново се намират близо до историческите си максимуми.
През седмицата бе интересно и на валутните пазари, които бяха силно повлияни от изказването на председателя на ФЕД Джанет Йелън. Тя намекна, че в резултат на добрите икономически сигнали и перспективи за американската икономика изтеглянето на ликвидност от финансовата система ще продължи, а вероятно след година ще започне повишаването на основния лихвен процент. Това предизвика поскъпване на долара спрямо еврото, паунда, австралийския долар и йената. Инвеститорите предпочитат по-високодоходните валути, което ги мотивира да търсят долари заради изказването на Йелън в полза на долара.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
