В България почти не беше забелязано изключително важно гласуване в Европейския парламент на 16 април. На този ден Европарламентът се възпротиви на предложението за замразяване на част от квотите за търговия с парникови емисии, което би могло да доведе до повишаване на тяхната пазарна стойност. Повечето от евродепутатите прецениха, че намесата в предлагането на квоти би могла да подкопае доверието в цялата Схема за търговия с емисии.
Какво всъщност се крие зад тези изключително научни твърдения? На кратко, засягайки темата за квотите за търговия с парникови емисии, ЕП отговаря на въпроса дали климатичната политика, базирана на високи цени на енергията, все още е приемлива. Резултатът от гласуването на 16 април показва, че отговорът на този въпрос не е еднозначен. Може да се каже, че участниците в гласуването донякъде са си направили изводи от българския урок. Именно на улиците на София, Варна, Бургас, Пловдив и други български градове гражданите заявиха категорично, че възможностите им да плащат все по-високите сметки за ток са ограничени. Но това, на което сме свидетели в България - т.нар. енергийна бедност, която отдавна не е била наблюдавана в Европа - се появява и в държавите с много по-висок БВП, такива като Германия или Великобритания, въпреки че там разходите за енергия са много по-малък процент от общите разходи на домакинствата.
Струва си да обърнем внимание, че в дискусията в ЕП на 16 април българската делегация беше единствената, която толкова силно подкрепи полските евродепутати (15 гласа против промените и само един за).
Нека никой не остава с впечатлението, че Полша не полага усилия в областта на намаляването на емисиите на CO2. Протоколът от Киото ни задължи да намалим емисиите си със 6%, а осъществихме намаляване с 30%. Изпълняваме задълженията си, въпреки че тези редукции влияят пряко върху състоянието на икономиката. През 2011 г. нашата страна ограничи парниковите си емисии с 2% и беше единствената държава, която вследствие на подобна промяна успя да задържи икономическия си ръст. Дори Великобритания не успя да го постигне. През същата година използването на "зелена енергия" в Полша достигна 10,4% (за сравнение - в Белгия 4,1%).
Нито Полша, нито България могат да забранят на останалите страни членки да продължат политиката на вдигане на цените на енергията. За моята страна обаче е от ключово значение да бъде разрешена дилемата: как да намалим емисиите на CO2, без това да доведе до покачване на разходите за енергия. Когато в този контекст ми задават въпроса: "Какво би могла да направи една толкова малка държава като България?", отговарям съвсем просто: може да използва факта, че разполага с десет равноправни гласа в Съвета на ЕС и подкрепяйки полската позиция, да гласува за подобряване на живота на нашите граждани, за световна конкурентоспособност на ЕС и за развитие на пазарите на труда. Всеизвестна истина е, че в съвременния свят всичко това зависи от цените на енергията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
