Проф. Пламен Павлов, историк
- Как трябва да изглежда тази реформа, която би върнала морала не само в армията, но и морала сред обществото?
- С риск да се повторя, пак ще кажа крилатата фраза на полк. Дрангов, че наистина трябва да се измете една съществена част от тази военна бюрокрация, която и днес се опитва да спаси остарялата техника, примерно руските МИГ-ове. Наистина трябва да навлязат млади офицери, да бъдат много по-мотивирани. Нашата армия да не бъде просто създадена, за да праща мисии, където хора бедни се опитват да припечелят някой долар, а наистина да бъдат мотивирани. Тя наистина трябва да бъде армия не голяма по състав, но отлично оборудвана и мотивирана да си изпълнява своята служба. Така че на ход са политиците, и когато всъщност се говори за патриотизъм и за модернизация, и за реформи на практика едно от основните звена трябва да бъде наистина армията.
- Армията обаче не може да бъде различна от състоянието на обществото и на държавата?
- Но може да бъде много мощен катализатор на това общество. Нека да си припомним, че във времената на войните за национално обединение тази армия беше огромен културен и образователен институт. За нея работиха големи български учени. Нека да си припомним книгите на Боян Пенев, на Милетич. Има цяла серия "Малка войнишка библиотека". Тя беше един инструмент, който сплотяваше нацията.
- Как армията днес би могла в новите условия да сплоти нацията?
- С посланията, които излъчва, със самочувствието, което дава. От години не само софиянци, но и цяла България очакваме на 6 май да има военен парад. Разбирам, че днес (б.р. -вчера) ще има някакъв спектакъл на гвардейците. Това е много хубаво, но все пак прелитането на един стар съветски хеликоптер МИ-17 някак си ми изглежда тъжно. Не става дума и за някакво дрънкане на оръжие в стила на Путин, но става дума за една армия, която ще вдъхне самочувствие. Разбира се, знаем какъв плач в кавички вдигнаха някои политически сили, че определени хора били получили повиквателни за запас. Трябва да бъде възобновен и резервът. В крайна сметка боеспособността на една нация включва не само армията, но и всички други нейни доброволни или такива резервистки структури. Така че има много голям мегдан за работа.
Ще бъде срамно чужди самолети да ни пазят
Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
- Кои са основните проблеми на армията ни днес?
- Основният й проблем е, че я няма. 24 000 човека не могат да бъдат армия. Стигнахме до албанския виц, в който се казва: "Хайде да помогнем на Виетнам и да им дадем един самолет". А някой станал и казал: "Хайде да им дадем и другия". След като имаме два самолета МИГ, които дори може да ги няма през септември, за какво става дума. От 1912 г. до сега небето над България винаги е пазено от български самолети с български пилоти. От тази есен може да се стигне дотам, че някакви румънски, турски или гръцки пилоти да пазят нашето небе. Такъв срам България не е имала в цялата си история.
- След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност стана ясно, че повече пари за армията ще има, но най-рано следващата година, както и че в следващите парите за отбрана трябва да се увеличат до 2% от БВП. Как бихте коментирали това решение?
- Да се надяваме, че ще има. Аз искрено се надявам, защото е въпрос на самочувствие и престиж да имаме някакви реални бойни единици. Трябва да имаме армия, която, ако не да победи, то поне да е в състояние да нанесе тъй наречените недопустимо тежки загуби на врага и той предварително да се е отказал да атакува по военен път. Някои държави поддържат такива армии, които са относително малки, с малко средства, но в същото време те могат да нанесат недопустими тежки загуби на врага. За това е необходимо да има самолети, тактически ракети, флот и т.н. Очевидно всичко това ние го нямаме в момента. Да се надяваме, че през 2016 г. ще започнат да постъпват пари и по някаква план-програма, правена от умни хора, ще може да изградим една малка, но боеспособна армия.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
