Четвъртък,

2016 г.: Европа в плен на мигрантска бъркотия

От: Администратор -
1345
2016 г.: Европа в плен на мигрантска бъркотия
A
A
A

Европейският съюз започва 2016-а, изправен пред четири големи заплахи. Първо, в Гърция лявото правителство на Алексис Ципрас ще се бори да прокара на практика безкомпромисните разпоредби по подписаната през август т. г. спасителна финансова програма за до 86 млрд. евро. Втората загриженост е заради Русия. Боевете в Източна Украйна позатихнаха, след като президентът Владимир Путин насочи мерниците на своите самолети към силите, които са против в Сирия. Обаче план за примирие още не е напълно осъществен.

Путин би могъл да пробва да обвърже Сирия и Украйна, може би предлагайки помощта си за отстраняване на Башар Асад в замяна на облекчаване на санкциите. Германският канцлер Ангела Меркел и други ще се противопоставят на това, но по-благите европейски страни биха могли да се изкушат. Третото е британският референдум по членството на страната в клуба, който може да бъде проведен през 2016 г. Той би могъл да вдъхнови евроскептици в други страни да търсят изключения от правилата в ЕС, отслабвайки по-нататък спойките в него. И все пак четвъртата заплаха, миграционната криза, може да се окаже най-тежката от всички.

Зимното затишие в броя хора, достигащи Гърция през Турция, ще даде на страните от ЕС глътка въздух, макар че трябва да се търси убежище за многото хиляди, които вече са в Европа. Но притокът ще се възобнови през пролетта - с напреженията, които видяхме: гранични контроли, наложени вътре в свободната от показване на паспорти Шенгенска зона; с бежанците, които отскачаха като топчета във флипер от страна към страна; и с отровни спорове между лидери на страни членки.
Европа не може да "реши" своята миграционна криза, но може да се опита да я управлява. Въпросът е дали ще направи това по координиран начин.

Ако не, Шенген би могъл да се деформира; опасността е от ефект на доминото, с който едно затваряне на граница (може германската с Австрия) принуждава съседните страни да последват примера. А това от друга страна би могло да пробие нови миграционни пътища, през страни като Босна или Румъния или през Адриатика към Италия. Друго опасение страх е от претъпкване в Гърция, първата страна от ЕС, която много мигранти достигат. Може да се наложи установяване на полупостоянни приемни центрове. Всичко това ще укрепи ръката на антиимигрантските сили из Европа. Франция и Германия ще поемат към избори през 2017 г.

Франция е благодатно отдалечена от балканския път, предпочетен от повечето мигранти, но Марин льо Пен въпреки всичко ще продължи възхода си. Евроскептичната "Алтернатива за Германия" ще се надява да преобразува безпокойството на германците в политическа подкрепа за себе си (а в регионалните избори - и в гласове). Но онова, в което съдържа повече щети за г-жа Меркел, биха могли да се окажат напреженията в управляващата коалиция. Навсякъде другаде вътрешната подкрепа за антиимигрантските популисти, каквито са например Геерт Вилдерс в Нидерландия и датската Народна партия, ще теглят правителствата надясно.

Източноевропейските лидери ще бъдат заклещени между германските настоявания да приемат повече бежанци и ядосани гласоподаватели, които искат мигрантите да бъдат нечий друг проблем. Правителствата, които вече са приели обширен брой хора, ще трябва да започнат да ги интегрират. Най-голямото предизвикателство е в Германия, но Австрия, Швеция и Нидерландия също ще бъдат подложени на изпитание. Под вътрешния натиск много правителства ще възприемат по-твърда линия в европейските преговори по въпроси като граничния контрол и репатрирането на онези, които не са успели да получат право на убежище. Ще има и притискане откъм Брюксел.

Европейската комисия ще предложи поправки в "Дъблинския регламент" на ЕС, в който сега пише, че кандидатите за убежище трябва да внесат своите претенции в първата страна от съюза, която достигнат. Комисията ще се опита да укрепи и граничните патрули. Много от нейната енергия, обаче, ще бъде посветена на пренасочването на пристигащите в Гърция и Италия към други страни от ЕС. То би трябвало да стане според плана за споделяне на бремето, с който се съгласиха повечето правителства през 2015 г. Трудно обаче е да се намерят страни, готови да предоставят достатъчно условия за пренастаняване. Това може да доведе плана до провал или до замяната му с други решения. Алтернативен вариант би могъл да се съсредоточи към маршрутите на бежанците - те да се движат директно в Европа от страни като Турция, Йордания и Ливан, с помощта на Върховния комисариат на ООН по бежанците.

През пролетта ЕК ще призове правителствата от ЕС да приемат далеч повече бежанци. Настойчиви призиви да помагат повече ще бъдат отправени и към други богати страни - каквито са в Америка и около Персийския залив. Има идея да се свика международна конференция, на която правителствата да поемат определени ангажименти; със стремеж да бъдат настанени общо над 1 млн. души. Всичко това ще бъде тежко за страни, които вече се борят да интегрират новодошлите. Но организирането на подреден път към Европа за големи маси бежанци може да се окаже единствен начин да бъдат управлявани безпорядъчните потоци - и да не се допусне политическите караници да излязат от контрол.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички