Градът, който никога не умира
Историята на Стара Загора е история на безсмъртието.
Стара Загора е град, който многократно е бил изгарян до основи и отново възкръсвал като птицата Феникс – скулптурен символ, който не случайно се издига в центъра на града. Претърпял нападения на готи, авари, славяни, кръстоносци, латинци, както и византийско и турско робство, градът винаги е оцелявал и се е възраждал за нов живот.
През юли 1877 г. Стара Загора е разрушена и изгорена до основи. Над 14 500 души са избити от пълчищата на Сюлейман паша при по-голямото от Баташкото, Старозагорското страшно клане. Хиляди жени и деца са продадени в робство. Но градът оцелява. И се възражда! Стара Загора е живо доказателство, че нито едно изпитание не може да пречупи духа на старозагорци.
Хилядолетна люлка на цивилизации
Стара Загора е натежала от история – град, в който пласт по пласт са запазени хилядолетия. Още в края на VII и началото на VI хил. пр. Хр. преселници от Предна Азия създават тук най-ранните селища. Първата цялостно проучена праисторическа могила в Европа е Азмашката, а Берекетската е най-голямото праисторическо поселение. Уникална е консервираната на мястото на откриването й двуетажна раннонеолитна къща, съхранена и експонирана в специален музей. В околностите на града, в местността Мечи кладенец, се намират и най-старите медни рудници в Европа, експлоатирани още в V хил. пр. Хр.
В IV в. пр. Хр. тези земи са в пределите на Одриското царство, а през 341 г. пр. Хр. оттук минават войските на Филип II Македонски.
Августа Траяна – преблестящият град на траянците
В началото на II в. възниква римският град Августа Траяна – един от най-важните центрове в провинция Тракия. С двойни крепостни стени, форум, гимназион, терми, тържища, със собствена монетарница, с право наречен „Преблестящият град на траянците“. Тук още от древността са творили поети, чиито произведения са образци на класическото литературно изкуство. Живели са изявени спортисти, прославили родното си място, като победителят олимпиец Аврелий Фронтон. Създадени са прекрасни произведения на изкуството, мозаичното дело и скулптурата, сред които статуарната група на Орфей – творби, и днес будещи възхищение.
Българският дух и християнска светлина
Стара Загора има специално място в българската история. През 705 г. княз Тервел присъединява Берое към българската държава. Легендата разказва, че тук княз Борис І приема християнството през 864 г., събитие, което определя съдбата на целия български народ. Князът се е покръстил на лековитото Старозагорското аязмо, покровителствано от небесния закрилник на Стара Загора св. Теодор Тирон в деня на светеца. Денят на този светец е бил официалният празник на града ни в миналото.
Още през ІХ - Х в. в средновековния Берое са създадени най-ценните образци на старобългарското каменоделско изкуство – прочутите пет старозагорски плочи, сред които изображението на лъвицата с лъвче. Откриването им на Аязмото е неопровержимо свидетелство за знаковата роля на този хълм като сакрално място в Българското средновековие. Аязмото остава и до днес свещен символ за старозагорци, съхранил и паметта за първия Старозагорски архиерей Методий.
Символ на борба и свобода
В по-ново време градът отново е в сърцето на националната ни история. Именно тук преди 150 години, през 1875 избухва Старозагорското въстание, предвестник на Априлската епопея. А знамето на старозагорските въстаници – бяло, зелено, червено – е първообраз на националния ни трибагреник. Завинаги ще таим в душите си спомена за онези мечтатели, млади, смели и дръзки, посегнали към Свободата.
В Боевете при Стара Загора през юли 1877 г. Българското опълчение – бъдещата българска войска, получава бойното си кръщение и развява за първи път Самарското знаме – светиня, която и днес е символ на националната ни свобода.
Възстановяване и ново начало
След Освобождението чехът Либор Байер изработва по римски образец новия регулационен план на града, който прави Стара Загора уникална – с прави улици, пресичащи се под прав ъгъл. На 5 октомври 1879 г. е положен основният камък за нейното възстановяване.
В края на XIX и началото на XX в. градът възвръща позициите си на един от стопанските и търговски центрове на Южна България. Първата обществена постройка, издигната след Освобождението, е на градската община. Внушителни са сградите на театъра, градската библиотека с музея, халите, съда. Възстановяват се църквите, строят се и нови, съобразени с европейските традиции сгради, някои от които запазени и до днес.
На 1 юли, преди сто години, в Стара Загора се открива първата извънстолична опера. Спектакълът „Гергана“ е Началото. Тук, през 1936 г., прозвучават в ефира и звуците на първото извънстолично радио в България.
Стара Загора по пътя към звездите
През XX век Стара Загора се превръща в промишленото сърце на България. Комплексът „Марица-изток“, заводите ДЗУ, „Берое“, „Агробиохим, „Хранмаш“ носят славата й далеч извън страната.
Но Стара Загора гледа и към Космоса – тук се създава Базовата обсерватория към нововъзникналата Централна лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно става Институт за космически изследвания. Прибори, произведени в Стара Загора, летят в Космоса, включително и на борда на мисията за изследване на Халеевата комета.
Духовността и словото – на почит
„Градът на поетите” – с това духовно прозвище Стара Загора е отличена в българския литературен и културен живот още от 1919 г.
В продължение на две десетилетия – от 1894 до 1913 г., високото литературно творчество на България е приело в елита си повече от двадесет старозагорци, чиито произведения се вграждат в златния фонд на националната ни класика. В началото на ХХ столетие се изявяват автори като Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, а по-късно и по-младите им следовници, сред които е Веселин Ханчев.
Ваятелите на Словото градят духовен мост между класическата старозагорска литературна традиция и новите модерни тенденции на европейския литературен процес.
Средище за знание и новаторство
В края на XX век в Стара Загора се създава Тракийският университет, който обединява Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина и Медицинския институт, както и други съществуващи институти и факултети. Университетът е средище на знание и новаторство, той е академичното ядро на града, надежда в утрешния ден.
Надежда в утрешния ден са и жадните за знания деца и младежи, чиито успехи разнасят славата ни по света. Те, вдъхновените следовници на нашите възрожденци и първостроители, преоткриват Истината за универсалния дух на Стара Загора и в наши дни.
Днес Стара Загора е динамично развиващ се град, с все по-активно общество, милеещо за града си, което се гордее със своето хилядолетно минало и смело гради настоящето.
Чест, памет, бъдеще и отговорност!
Да си старозагорец е привилегия и отговорност! Това е да носиш гордостта на хилядолетна история – от праисторията до космическите изследвания. Това е да помниш жертвите от 1877 г. и същевременно да гледаш към бъдещето с увереност. Това е да се чувстваш част от народ, който никога не се е предавал.
Стара Загора е нашият град – градът с достолепна история, с несекваща духовна традиция, град на герои и съзидатели. И ние винаги ще казваме с гордост: Да, старозагорци сме. И няма по-голяма чест от това.
ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА И РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
