- Липсват табелки до Чудесата, малцина знаят за манастира "Свети Апостоли" на носа на нос Скамни, където всички се снимат
Доц. д-р Кръстина Панайотова от Националния археологически институт с музей при БАН е един от най-добрите български археолози. Експерт е по антична археология, гръцки колонии по Българското Черноморие и гръцки култове, некрополи и погребални ритуали.
Била е ръководител на Секцията за Антична археология в НАИМ-БАН, член на Съвета за теренни проучвания към Министерство на културата, член на Научния съвет на НАИМ, член на Общото събрание на БАН.
Доц. Панайотова е археологът, който знае всички тайни на Аполония Понтика. От 2002 до 2024 г. е ръководител на Българо-френски научно-изследователски проект “Аполония Понтика - полис и хора”. Партньор по проекта е и световно известния музей Лувър.
От 2009 г. доц. Кръстина Панайотова е ръководител на археологическите проучвания на остров "Св. св. Кирик и Юлита". От 2011 до 2016 тя ръководи разкопките на античното светилище, средновековна църква и некропола на нос Скамни край Созопол.
Доц. Панайотова има серия престижни награди. Отличена е със Златен ритон за археологическите проучвания на обект „Античен некропол на Аполония Понтика". През 2018 г. получава Златен грифон за археологическите проучвания на обект ”Селищна структура и некропол от територията на Аполония Понтика” в местност Месарите.
- Здравейте, доц. Панайотова, добре дошли в подкаста "Чудесата на България".
- Здравейте, благодаря Ви за поканата. Да представим Аполония в едно такова предаване и в бранда "Чудесата на България" наистина е чудо, което си заслужава да похвалим и да поздравим.
- Благодаря Ви. Тази година за нас е юбилейна и изключително свята - отбелязваме 15 години чудесата на България. Започвам с Аполония. Но преди да се потопим в тайните на остров "Св. св. Кирик и Юлита" имам един въпрос: винаги, когато отидем на Аполония, там казват, че това е най-старият град в България. В същото време обаче, когато отидем в Пловдив и там казват, че живеят в най-древният град в България. Кой държи първенството по древност?
- Няма състезание. Просто Аполония е най-древната гръцка колония на територията на България. Тя е третата по време на гръцката колонизация по Черноморското крайбрежие. Град-държава.
- Как се създава този най-древен град-държава? Защо се създава? Вярно ли е, че причината е защото там е било най-тихото пристанище по онова време от Босфора нагоре?
- Колонизацията на Черноморското крайбрежие е вторият етап от великата гръцка колонизация, когато много преселници от Йония, от района на Милет, търсят място за създаване на нови градове, за намиране на нов поминък. Наистина мястото на Аполония е ключово. Това е първото най-добро пристанище след Босфора, когато се влезе в Черно море.
Това е място с много добре защитен залив, с необходимите ресурси, за да може да бъде поддържано добро корабоплаване. Има гори, има добра питейна вода и не на последно място - близкият Меден рид, който е богат на полиметални руди. Вероятно първите мореплаватели по този път са били запознати с възможността да се добива мед, което е много важен ресурс за производството на бронзови изделия през тази епоха.
- Казвате, че това е третата колония. Кои са били другите две гръцки колонии по Черно море?
- Истрия - на устието на Дунав, на територията на Румъния. И Олбия, която се намира в Днепро-Бугския лиман, на територията на Украйна.
- Коя е най-древна от тях?
- Истрия. Но те са създадени в рамките на половин век - от средата на VІІ век пр.н.е. до последната четвърт, почти края на VІІ в. пр. н. е, когато е създадена Аполония.
- Как елинската култура се вмества сред тракийските обичаи и божества в древната Аполония?
- Винаги казвам, че тази гръцка колония е създадена в Тракия. Има някои, макар и малко, доказателства, че елините не са дошли на пусто място, освен че първо траките са експлоатирали Медни рид и са добивали мед, но и в последните години при проучвания открихме, макар и малко, керамични материали, дори на остров "Св. Кирик", които са от предколониалния период.
- Защо изведнъж този град се кръщава на Аполон?
- И това не е изведнъж. Просто обичаите на древните елини преди да тръгнат да създават нов град са били да потърсят съвет в храма на Аполон от пророчицата Пития - да ги насочи къде да отидат. Много често тя дава името Аполония.
В света са познати общо 29 Аполонии. Само на Балканския полуостров ще посоча много известната Аполония Илирийска в Албания. Защо точно Аполон трябва да бъде този, който да ги закриля? Защото освен бог с много епитети, с много длъжности като Китаред, Мусагет, Аполон е и защитник на мореплавателите и преселниците.
- Наричат го и Аполон Лечителя? Има ли това общо с Аполония Понтика?
- Може би съвсем съзнателно пропуснах този епитет на Аполон като лечител. Не случайно той е бащата на Асклепий, прочутият лечител в древността. Наистина Аполон Лечител е най-много почитан в Аполония. Но той е почитан и във всички останали йонийски колонии по Черноморското крайбрежие. В Олбия има храм на Аполон Лечител, макар че има и на Аполон Делфиний. Но това е най-древният елемент от неговите епитети, който почитат колонистите.
Некрополът на Аполония. Фамилен сектор, каменен саркофаг. Снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Какво от мита за Аполон, от битието на древните хора, намерихте по време на Вашите разкопки, които продължават вече 35 години, дирейки различни следи от онова време?
- Много и различни неща. В по-късните векове, когато Аполония се е утвърдила като един проспериращ град, древните автори го наричат Аполония Магна - Велика Аполония.
Некрополът на Аполония. Каменни гробове. Снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Но жителите на Аполония продължават да почитат Аполон, разбира се Лечител. Върху монетите се изписва Йетрос, което означава лечител. Почитат го с много сцени, рисувани върху вази. С някои от неговите атрибути - като китарата, например, или с изображение на неговата глава се подпечатват керемиди и други съдове, които се произвеждат в града. Така че той винаги бди над Аполония. Не случайно, когато е дошъл Марк Лукул, като най-голям трофей е отнесъл в Рим прочутата статуя на Аполон, която е издигната в средата на V век пр. Хр. от атинския художник-скулптор Каламис.
Via Sacra в местността Калфата. Снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Нека разкажем малко повече за тази статуя. Как сме сигурни, че е съществувала?
- Първо - от писмените извори, които разказват за това, че тя е отнесена в Рим. Другото доказателството са монетите на Аполония. Част от монетите, които сече градът-държава, носят изображение на бога върху постамент с типичните му атрибути - в дясната ръка с маслинов клон, а в лявата ръка с лък и стрели.
Монета със статуята на Аполон Лечител, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Тя е била бронзова...
- Да, бронзова.
- Вярно ли е, че е била 13 метра висока и е била втората след Родоския колос по големина?
- Трудно е да се каже вярно ли е. Но като познаваме възможностите на Аполония, която има мед, основната съставка на бронза, тя е можела да си позволи ресурса, дори да не е 13 метра, наистина да издигне една колосална статуя.
- И така идва един римски военачалник. Взима я. Каква е легендата - защо я взима?
- Не е легенда. Записано е в изворите, че Лукул я взема като най-голям трофей от войната и я отнася в Рим.
- Там къде е сложена?
- На Палатин. На един от хълмовете в Рим. Така пишат древните автори.
- Какво се случва впоследствие с нея?
- Най-вероятно я е сполетяла съдбата на множеството, никой не може да каже колко, антични бронзови статуи, които са били или претопени за оръдия или просто унищожени след приемането на християнството.
- Статуята я няма, но има достатъчно други сведения за Аполония Понтика. Вървим към остров "Св. св. Кирик и Юлита". Там вие обявихте, че сте открили три храма, единият от които казахте, че е недвусмислено на Аполон. Разкажете ни повече?
- Всъщност, искам да кажа няколко думи за мястото на остров "Св. св. Кирик и Юлита" в историята на Аполония Понтийска.
Остров Св. св. Кирик и Юлита, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Първите заселници, които идват в края VІІ в. пр. Хр., се заселват и на остров "Св. св. Кирик и Юлита" и на полуостров Скамни, където сега се намира старият град на Созопол. Всъщност известният древногръцки и римски географ и историк Страбон казва, че Аполония се намира на остров, на който се издига и светилището на Аполон. Не само на този остров, но и на полуострова едновременно са се заселили първите преселници от Йония. А постепенно от средата на VІ век пр. н. е. и до към края на века остров "Св. Кирик" започва да се оформя като свещена територия, където от самото си пристигане заселниците са изпълнявали своите ритуални дейности, почитане на божествата, поднасяли са дарове. Ние сме открили улица със сгради около нея дори металургична работилница за бронзови изделия.
Скица на трите храма на остров "Св. св. Кирик и Юлита", снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Вече знаем, че има три храма, чиито останки сме открили, като за най-ранния, от самия край на VІ век, предполагаме, че е посветен на Аполон Лечител. Защото около него, особено в ритуалните ями от средата на VІ век пр. Хр., намираме много съдове с графити, с изписани буквички - Йота и Ета. Това са първите две букви от думата Йетрос - лечител. Малко са били пестеливи аполонийци в писането, но за сметка на това един чужденец е оставил посветителен надпис. В яма № 23 се откри купа, в която името на посветителя не е запазено, но пише: "Посвети на Аполон Лечител". И понеже явно е бил патриот, е написал – „от Книдос“.
Посветителният надпис на Аполон Лечител , снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Миналата година наистина бе един златен археологически сезон. Спомням си, че казахте, че сте открили и трети храм. Чии са другите два храма?
- Има податки за още един храм, но още не сме открили неговите основи. Той е много забележителен с това, че е бил дървен. Вероятно е предхождал тези каменни храмове, които сега открихме. Неговата украса се състои от керамични плочи с релефни изображения на войни, които се бият помежду си - гръцки воини и възможно траки.
Останките от трите храма на остров "Св. св. Кирик и Юлита", снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Първата такава открита плоча се намира в момента в Лувъра, защото е открита през 1904 г. от френския консул в България Александър Дегран. Сега вече имаме много фрагменти и можем да възстановяваме не малка част от фриза, който е украсявал тази обществена сграда и храм. След изграждането на първия храм, много скоро, още в първата четвърт на VI век пр. Хр., е изграден втори храм, успоредно на него, много близо до първия. До средата на V век пр. Хр. там вече има и трети храм.
- Казахте, че смятате, че може да е на Афродита.
- Напълно възможно е единият от тези храмове да е посветен на Афродита. Има достатъчно сведения за почитането на изразения култ на Афродита на това място, за което съдим по даровете, които са открити в ритуалните ями - с типични изображения на млада жена, която държи заек или гълъб. Това могат да бъдат теракотени фигурки или фигурални съдове, които изобразяват гълъби. Те са посветени и свързани много силно с Афродита. Също така едно косвено доказателство е, че храмовете на Аполон Личител и на Афродита в Истрия са в един и същи свещен участък.
- Защо настъпва залезът на Аполония. Тогава ли започват да се развиват и Месамбрия и Анхиало?
- Не. Месамбрия е малко по-късно създадена, а Анхиало е колония на Аполония.
- Тоест - днешното Поморие е било колония на Аполония?
- Даже през II век пр. Хр. се води война между Месамбрия /Несебър/ и Аполония за Анхиало. Защото там са солниците. А както е известно, солта е много важна за живота, много важен артикул за износ. Така че тези градове съществуват едновременно, докато след инвазията на римските войски и превземането на Аполония от Марк Лукул, нейната дейност, сила и функции понамаляват, защото Анхиало е издигнат като административен център на провинцията през римската епоха.
- Говорим си за остров "св. Кирик и Юлита", но всеки който отива в Созопол вижда, че това не е никакъв остров. Той вече е съединен със Созопол. Кога се случва това?
- Веднага след построяването на Рибарското училище, което се случва през 1925 г. 1927-28 г. се прави и тази връзка - да я наречем провлак, между острова и старата част на града. За жалост, за строителството са използвали камъни от острова и са унищожили не малка част от останките.
- Винаги ми е много странно, когато продължаваме да казваме Рибарското училище. То всъщност било прикритие за обучението на млади момчета да бъдат войници и то морски вълци, годни за следващите войни. Целият план за "Св. св. Кирик и Юлита" е свързан с това Рибарско училище. Колко сгради има на т.нар. остров?
- 38, по-точно 36 сгради и две подземни съоръжения, където са се складирали торпедата на военноморската база.
- Наскоро имахме дискусия в Бургас по време на голямото туристическо изложение TravelX. Там зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов обяви, че идеята е Рибарско училище да бъде превърнато в Музей на Черноморската цивилизация. Това ново ли е?
- Не, не е ново. И много се радвам, че заместник-министър Чобанов го е представил точно така. Защото той бе един от хората, които съдействаха и участваха през 2011 г., когато бе изготвена концепция за опазване и развитие на остров "Св. св. Кирик и Юлита".
- И оттогава всъщност Вие продължавате да си копаете...
- ... да, около училището...Но за неговото опазване досега нищо не се прави. А там мястото е сурово, ветровито, с влажен вятър, постоянно е изложено на унищожителни атмосферни условия.
- Доц. Чобанов каза още, че голямата новина, която чакаме тази година, е, че Центърът за подводна археология ще стане център на ЮНЕСКО. Това как кореспондира със "Св. св. Кирик и Юлита"?
- Отлично кореспондира. При подготовката на концепцията за опазване на "Св. св. Кирик и Юлита" бяхме включени трима археолози. Единият бе тогавашният директор на Центъра за подводна археология Христина Ангелова и нейните идеи залегнаха в тази концепция. На пръв поглед, макар че имат някакви помещения, Центърът за подводна археология е почти бездомен. Да не говорим, че няма експозиционна площ. А всичко това, което постигат наследниците на Христина Ангелова наистина заслужава своето място не само за работа, но и за показване на резултатите от тази дейност.
- Излизат оскъдни материали за това, което се намира на дъното на морето. Наскоро стана въпрос, че е намерен най-старият кораб - на 24 века. Какво интересно са открили колегите Ви?
- На дъното на морето не са само кораби. Там има потънали пристанища, понякога части от градове. Ако погледнем по-надалече от Аполония и стигнем до Бизоне, тоест да днешния Каварна - на нос Чиракман се е намирал античният Бизоне, ще видим, че част от него потъва при земетресение. На Месамбрия крепостните стени се познават само от работата на колегите под водата, където е започнала дейността си първата жена-археолог Люба Огненова. Сега колегите продължават да изследват акваторията и на Месамбрия, и на Аполония. Около "Св. св. Кирик и Юлита" не са само останки от античността. Там има праисторическо селище, което сега е под водата. Но когато е съществувало преди доста хилядолетия, е било на брега на река.
- Тоест праисторическо селище, което в момента е на дъното на морето около Созопол е било на брега на река? Къде точно?
- Да. Това е нормално за онази епоха, а и за всички - трябва вода, за да има живот. Намира се на дъното там, където спират риболовните кораби, към яхтеното пристанище. Това е най-древното селище в акваторията на Аполония и "Св. св. Кирик и Юлита".
- Да отворим все пак темата за бъдещето. Започнах с това, че Созопол се преобрази, много туристи го посещават. Какво е бъдещето на града като туристическа дестинация през призмата на културното наследство?
- Созопол е курортен град, любим на поколения. Постоянно идват групи или самостоятелни туристи. Трябва малко повече да се направи, тези хора да знаят какво виждат. Например, на носа на полуостров Скамни, където минават всички групи и туристи - созополчани и гости го наричат "Скалите", колко хора знаят, че там са останките от манастира "Свети Апостоли", който е наследил мястото на светилище на Деметра и Персефона, съществувало от VI до III век пр. Хр.? Няма една табелка.
Полуостров Скамни, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Това е проблем в цялата държава.
- Понякога ме боли. Пишем научни статии и книги, които ги познават колегите от цял свят - чудесно. Но хората не знаят какво сме открили. Къде в Созопол има табелка, че само на 2 километра, в местността Месарите, се намира единствената проучена досега извънградска селищна агломерация с павиран път с камъни, което много рядко се среща и в самата Гърция? Тези сгради съществуват от средата на V век пр. Хр. Там всичко вече е реставрирано и социализирано.
- Ние с Вас заедно във вторник, 27 май 2025 г., ще бъдем в Созопол на дискусията за Бранд Созопол, която правим и ще поставим това като въпрос на туроператорите.
- Преди няколко години ме бяха поканили в Съюза на екскурзоводите да им представя Аполония. Много се зарадвах. Но после това затихна. Сега идват нови, млади хора. Искам да се обърна към тях: Търсете ни, ще ви кажем.
- Ето и аз искам да отида да видя Вашите разкопки и не мога. Защо?
- Първо "Св. св. Кирик и Юлита" в момента има доста особен статут. В едната му част се намира гранична полиция, а в другата, където са археологическите останки, и да ви поканя, няма да можете да видите нищо. Или това, което ще видите, са буквално чували с пясък, които години наред натрупваме върху останките, за да ги запазим, докато дойде моментът за консервация и реставрация.
- И кога ще може да бъде отворено за посетители?
- Когато се направи консервация и реставрация на Рибарското училище. Първо да се спаси училището и да се превърне в музей.
- Вървим към финал. Какво ще копаете тази година?
- След няколко дни трябва да започна разкопки, пак в местността Месарите, където вече трета година работим със студенти от цял свят, които се обучават.
Разкопките в местността Месарите, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Има ли младежи, които искат да стават археолози?
- Има. За щастие има млади колеги, които започват да учат и поемат пътя на археолози, работят с желание, с много знания, с познаване на техниките. Ние започнахме с черно-бели фотоапарати, а сега има много други възможности.
Разкопките в местността Месарите, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
- Какво бихте им казали на младите, не само на младите археолози. Защо трябва да се обикалят Чудесата на България? Защо трябва да се запазва паметта българска и как Вие бихте ги окуражили да го правят?
- Ще цитирам един колега, който е певец с китара: „археологията е начин на живот“. Избереш ли го няма връщане назад. А този начин на живот води към откриване, запазване и това, което и вие правите - популяризиране на Чудесата на България.
Разкопките в местността Месарите, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Разкопките в местността Месарите, снимки: Личен архив на доц. Кръстина Панайотова
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com