Нови данни. ГЕРБ губи 2% заради санкциите

- Това е най-бързият спад на доверие за толкова кратко време, отчита "Алфа рисърч"
- Нищо в кампанията не е сигурност, резки промени може да има до последния момент
ГЕРБ губи 2% от подкрепата си заради санкциите по закона "Магнитски", наложени от САЩ на шестима българи и 64 фирми. Това сочи проучване на "Алфа рисърч", направено в периода 30 май – 7 юни 2021 г. сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Анкетата е проведена със собствени средства на "Алфа рисърч".
20.3% от българите казват, че ще гласуват за ГЕРБ-СДС. Партията на Бойко Борисов има минимална преднина от 2% пред "Има такъв народ" на Слави Трифонов, подкрепата си за която дават 18.2% от избирателите.
Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място, съобщават социолозите и обясняват: след обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, вотът за ГЕРБ намалява с 2%. Това е най-същественият спад за толкова кратък период, категорични са от "Алфа рисърч".
Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните.
"Отсъствието на "Има такъв народ" от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, не му позволява да разшири значително позициите спрямо тези от 4-ти април (ръстът е с около 1%). Сближаването с ГЕРБ се дължи основно на отлив от партията на Борисов, а не на пробив на ИТН. Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на силната фигура в ИТН – Слави Трифонов", сочи анализът на социолозите за партията на Слави Трифонов. "Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, особено сред онези, които следят по-отблизо политическия живот, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии", обясняват от "Алфа рисърч".
На старта на кампанията БСП остава трета сила 14.4%. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция, обясняват социолозите. Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.
„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование, продължава анализът на "Алфа Рисърч".
В началото на кампанията ДПС е с 9.9% подкрепа. Обичайно обаче Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Ако ДПС успее да мобилизира повече гласове от чужбина е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент, коментират социолозите.
„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.
Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-процентовата бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на Васил Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.
На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7-партиен парламент. Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.
Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33.1% : 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.
Ето какво още гласи анализът на "Алфа рисърч":
Дните преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 11 юли се характеризират с каскада от знакови събития, които оказват силно, но и разнопосочно влияние върху обществената атмосфера и нагласите на избирателите. Ускореното разместване на икономическите и политически пластове, както и очакваният ефект на доминото, правят електоралната картина изключително нестабилна, заредена с потенциал за резки и бързи промени.
Редица индикатори в проучването показват висок коефициент на неустойчивост и отлагане на финалното решение, дали и за кого да се гласува. Което означава, че до последния ден преди 11 юли е възможна преориентация на избирателите и преливане на гласове от една партия в друга.
Към момента 53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април. Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии.
Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОУЧВАНЕТО:
Социологическото изследване е проведено в периода 30 май – 7 юни 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Всички новини от категория Парламентарни избори 2021.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
Нова заплаха. 15 милиона души на косъм
Чудо! Кокошки снасят зелени яйца
Голяма новина за Християн Пендиков
Помните ли Вальо Топлото? За него всичко се промени
Ужасът в Турция! Втори българин в неизвестност
Една година война. Русия планира нещо зловещо
Трагедия без край! Звездна двойка под руините